Протокол № 331 от 04.11.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 331 гр. Варна, 31.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600308 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподател-частен обвинител Б. В. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.С. Б. С. от АК - ВАРНА, упълномощен от преди.

Жалбоподатели-частни обвинители С. Б. Д. и Г. Б. Д., редовно призовани, явяват се лично и с адв.С. Б. С. от АК - ВАРНА, упълномощен от преди.

Жалбоподател-подсъдим И. А. А., редовно призован, явява се лично и с адв.М. Б. Р. от АК – ВАРНА, упълномощен от преди.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я..

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.С.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

1

АДВ.С.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам депозираната жалба, подробно сме изложили оплакванията ни по отношение на първоинстанционния съдебен акт и няма да ги преповтарям.

Спора е във връзка със самия механизъм на ПТП и поведението на подсъдимия преди и по време на самия инцидент. Доказано е категорично, че подсъдимия е управлявал МВПС след употреба на високорисково наркотично вещество, което е установено от ФХЕ.

Считаме, че същия е имал много добра видимост за времето, в което се е движил в този пътен участък и е имал е достатъчно време да възприеме пешеходката, да намали съобразно изискванията на ЗДвП и да спре като предотврати фаталния инцидент. Такива данни не са установени в неговото поведение и това е видно от САТЕ-зи, които приемат, че той към момента на произшествието и на удара с пешеходката изобщо не е имал реакция като водач.

Това са нашите оплаквания и молим за съдебен в този смисъл, а именно да се наложи справедливо наказание над средния размер, предвидено в закона, който да не се отлага по чл.66 от НК, както и да се увеличи размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.

Ч.ОБВ.С. Д.: - Искам да има справедливост.

Ч.ОБВ.Г. Д.: - Искам да има справедливост, наречено е убийство.

ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, намирам, че постановения съдебен акт от първата инстанция е правилен и законосъобразен. За мен неоснователни са жалбите, както на частното обвинение, така и на представителя на подсъдимия.

Макар и по-лаконично Окръжен съд – Варна е достигнал до извода, който правя и аз, че е налично виновно поведение по смисъла на НК и затова виновно поведение на И. А. справедлива мяра е било отсъдено и съответното наказание, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на водача на МПС.

За мен действително в конкретния случай при тези данни за неговата личност не би следвало същия ефективно да изтърпява наказанието определено му от съда лишаване от свобода, така както правилно е извършил преценка и Окръжен съд - Варна.

Ще взема становище по жалбата на подсъдимия след като изслушам адв.Р..

АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, считаме, че първоинстанционния съд не е изпълнил стриктно задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК като приетия от първата инстанция механизъм на ПТП считаме, че е резултат от един необективен анализ на доказателствата.

В тази връзка подробно сме изложили няколко групи основания, като ще акцентирам вниманието Ви върху три основни от тях.

Прието е като фактическа констатация, че подсъдимия се е движил със 2 скорост от 61.30 км/ч и независимо, че е имал достатъчно време и възможност да възприеме пресичащата пешеходка не е реагирал, като ударът е настъпил със скоростта, с която преди това се е движил. Т.е. той не редуцирал величината на скоростта си п реди удара. Това е първата констатация на съда.

Извода няма как да бъде споделен. И това е така, т.к. съгласно констатациите от огледния протокол и показанията на С.Б. вещите лица от повторната тричленна АТЕ са приели, че автомобила е намерен след мястото на удара, в покой на 28.50 м. Съдът се е солидаризирал с тази констатация.

В същото време съдът приема и констатацията на вещите лица, че величината на опасната зона, което е най-краткото време при своевременна реакция на водача и вземане на решение за спиране, най-краткото разстояние на което един автомобил може да спре при своевременна реакция, при определената скорост на движение. Според вещите лица това разстояние е 48.23.

Затова и, ако е вярно, че водача не е реагирал до мястото на удара той би бил преустановил движението си и би бил намерен в покой на разстояние не по-малко от 48.23 м.

В случая разликата в двата параметра е изключително съществена, което категорично опровергава първия извод, а той е залегнал в основата на решаващите изводи на първоинстанционния съд, относно механизма на ПТП.

Втора констатация на първата инстанция, относно ъгъла под който е пресичала пешеходката, обстоятелството, което е пряко свързано с пътя, който тя изминава по платното за движение, защото спора е и по този въпрос.

Според подзащитния ми тя пресича перпендикулярно на платното за движение. Съдът не приема неговите обяснения. Приема, че пешеходката е започнала да пресича когато се е намирала на средата на пешеходната пътека на ул.“Петър Алипиев“, което е пресечката, предхождаща мястото на инцидента и е пресичала под ъгъл около 15⁰, според съда.

Този извод на съда на първо място не се подкрепя от свидетелката, на която се позовава съда - С.Б., която заявява „видях жена да пресича по тази пешеходна пътека, но по никакъв начин не считам и не мога да я свържа с пострадалата след инцидента.

На второ място, съдът тук, въпреки, че твърди, че се позовава и приема заключението на последната АТЕ не приема приетия от вещите лица ъгъл на пресичане на пешеходката, който, според тях е между 70 и 80⁰, коренно различен път и време за пребиваване на платното. И то на практика води до игнориране на това заключение, при все, че според вещите лица този ъгъл, според тях на пресичане на пешеходката, който напълно кореспондира с казаното от подсъдимия в неговите обяснения е в пълна корелация с местоположението и местата където са локализирани травмите на пострадалата, които сочат на един конкретен ъгъл на пресича от нейна страна.

След като съдът е приел много по-дълъг път на пресичане на пешеходката, който на практика е резултат от този необективен анализ няма 3 как да се сподели констатацията на съда за отстоянието на автомобила, което е функция от пътя и времето, което изминава пешеходката по платното, защото то е реципрочно на времето, което е необходимо на водача при тази скорост да приближи до мястото на инцидента.

Трети довод в тази насока това е, че първоинстанционния съд декларира, че кредитира заключението на повторната тройна експертиза. От друга страна не споделя констатациите на експертите по нито един от решаващите въпроси, включени в предмета на доказване, относно ъгъла под който пресича пешеходката, скоростта, с която тя пресича. Според вещите лица тази скорост на пресичане на пешеходката, която те определят от 2.16 м/сек до 2.23, прощавайте ако съм непрецизен в тази част, отговаря на темп между бързо движение и бавно бягане. При все, че те съобразяват възрастта на пешеходката и прижизнената й активност, свидетелските показания, включително формата на алкохолното й повлияване - 2,7 промила в кръвта. Като те достигат до извод, за разлика от съда, че удара е реализиран в рамките на опасната зона, при този темп на движение на пешеходката, като съдът не се солидаризира с този извод.

На последно място в тази рубрика е, относно темпа на движение на пешеходката.

Вещите лица са анализирали няколко групи доказателствени източници.

Ще поставя на първо място авто техническата част на експертизата и сигурно Ви е направило впечатление, че вещите лица са определили именно по обективните находки, оставени от тялото на пострадалата и деформациите по автомобила, свързано с отместването по предното стъкло на нейното тяло, определя, че за да се стигне до това отместване и до тези деформации по предното стъкло тя се е движила със скорост от бавно бягане, което кореспондира с показанията на свидетелите Г. и С. Д.и, това са нейни роднини, които са били целия ден с нея и не са констатирали и не сочат, че тя е имала каквито и да координационни смущения или затруднения в походката.

Сигурно Ви прави впечатление, но тук е противоречие, че съдът се позовава на С.Б., като казва, че и нейните показания сочат на бавен ход, ама нищо подобно, С.Б. категорично не сочи на координационни смущения, ако въобще приемем, че тя е видяла пострадалата да пресича по пешеходната пътека. Е може ли трима свидетели, които са имали пряк контакт с това лице и са общували с него да не сочат на координационни смущения, а в същото време съдът, неясно на какво, според мен на база на предположения да стигне до обратния извод. Или поне ако не беше съгласен с констатациите на тези групи източници следваше да изложи съответната си аргументация по изискванията на чл.154, ал.2, което не е сторено.

Тук е мястото да се заяви, че нито една степен на алкохолно повлияване сама по себе си не изключва възможността едно лице да се движи бързо или да бяга.

На Вас е добре известно, т.н. ръководства за АТЕ-зи, цитирали сме такива 4 източници на информация, вещите лица са се позовали, като сочат, че всички пешеходци, при всички възрастови групи и при алкохолно повлияване могат да бягат, да могат да бягат, ние не можем да изключим това по дефиниция.

Сигурно Ви е направило впечатление казаното от вещото лице Серафимов, който сочи, че самия той е имал казус, в който е установено, че пешеходеца е бил с 3,5 промила алкохол в кръвта и не е сочил на никакви координационни смущения. Това важи в пълна мяра и за водачите. Вие имате много по-голяма практика от тази, която аз ще Ви цитирам и знаете, че има водачи, които наистина имат координационни смущения и други, които нямат такива, но това не означава, че не са алкохолно повлияни.

Затова и аз лично считам, че нито едно от събраните по делото доказателства не утвърждава извода на съда, относно темпа на движение, че тя се е движила с темп различен от бавно бягане.

Не на последно място в тази връзка е и локализацията на травмите, които сочат, че тя е била с много широка крачка, с вдигнат десен крак нагоре, което сочи точно на това нейно характерно бягане, макар и да е била алкохолно повлияна. Толкова, относно несъгласията на защитата по механизма на ПТП.

Затова Ви моля да споделите тези наши виждания и да възприемете на база анализ на същите доказателствени източници, които вече цитирах, че механизма на ПТП е този, който защитата е посочила в допълнителното изложение към въззивната жалба, страница 7 и 8 и няма да го преповтарям.

Това от своя страна ни дава основание за следните правни изводи:

На първо място, че след като пешеходката е пресичала перпендикулярно или леко косо под ъгъл от 70⁰, както сочат вещите лица, то пътя, който тя изминава по платното за движение, с темп на движение бавно бягане, при което се отчита алкохолното й повлияване, да се приеме, че тя го изминава за време, което е по-малко от възможността на водача да преустанови движението на автомобила си, както при превишената скорост, с която той се е движил при 61 км/ч, така и при 50 км/ч, справка в тази насока казаното от последната АТЕ, в таблицата, на която ние сме се позовали и, че удара е реализиран в опасната зона, т.е. извода ни е, че превишението на скоростта като административно нарушение не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.

Логично тук следва да се постави въпроса, ако споделите този извод на защитата, дали имате правната възможност, след като оправдаете подсъдимия да е извършил това деяние да му наложите административно наказание за допуснатото от него административно нарушение.