Решение № 7179 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7179 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110151328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Предявени са от „*************“ ЕООД, чрез адв. У., против С. Г. М. и К. Т. М. искове с правни основания чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД – за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 300 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени от ************ неимуществени вреди от отправени към него от ответниците обиди и клеветнически твърдения, обективирани във възражение-становище вх. № ********** г. по възз. гр.д. № ******* г. по описа на САС, 7 с-в, а именно: „Омръзна ни един човек, който превръща съдебния спор в болезнени фиксации, лични амбиции и юношески вопли, надскачайки правото, да раздава присъди и да слага етиките на всички, които му пречат да осъществени користните си амбиции… Моля съдът да игнорира поредния „жълто-кафяв“ текст на ********, с който „цапа“ процеса“, което вземане е прехвърлено от ************ на „*************“ ЕООД с договор за цесия от ******* г.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е носител на спорното материално право, съгласно договор за цесия от *****г., сключен с ************, за което прилага уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с искова молба. Поддържа, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е възникнало по повод процесуалното представителство от пострадалия на трето лице-помагач „********“ АД, както и на „*******“ ООД, по гр. дело №****/**** г. по описа на СГС, водено от „*******“ АД, представлявано от ответниците – отв. М. като законен представител, а отв. М.- адвокат, срещу „********, и в. гр. дело №******* г. по описа на САС. С възражение-становище с вх.

№ ********** г., депозирано по гр.д. № ******* г. по описа на ****** дружеството „*******“ АД, представлявано от ответниците в настоящото производство, е посочило:

Омръзна ни един човек, който превръща съдебния спор в болезнени фиксации, лични амбиции и юношески вопли, надскачайки правото, да раздава присъди и да слага етиките на всички, които му пречат да осъществени користните си амбиции… Моля съдът да игнорира поредния „жълто-кафяв“ текст на ********, с който „цапа“ процеса“.Ищецът поддържа, че 1 изнесеното от ответниците в поканата и молбите неоснователно е накърнило доброто му име, репутация и уронен авторитет, от което се почувствал дълбоко емоционално засегнат с нарушен душевен и професионален интегритет и претендира паричен еквивалент на психическите болки и страдания.

Ответникът С. М. оспорва исковете по допустимост, основателност и размер.

Оспорва процесуалната легитимация на ищеца. Поддържа, че правото на обезщетение е строго лично и оспорва договора за цесия като недействителен поради липса на възможен предмет, с оглед на естеството на прехвърляното право на паричното вземане, в т.ч. бъдещо и неопределено. Предявеното вземане не кореспондирало с предмета на договора за цесия.

Счита, че липсва противоправно поведение, а твърденията касаят друг правен спор и сложилите се там процесуални отношения между страните, с оглед на които са цитираните в искова молба изявления. Поддържа, че изявленията са в отговор на молби на ******** и в отговор на начина, който водил процеса, с необосновано засягане на личната сфера на ответницата. Намира за недоказано твърдението, че разпространеното са неверни и позорни обстоятелства станали публично достояние, и изложеното от нея е мнение.

Ответникът К. М. оспорва исковете по допустимост, основание и размер по съображенията, изложени от отв. М., а по отношение на договора за цесия оспорва по автентичност.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че процесните писмени изявления са направени от ответната страна по повод съдебен процес, в който цедентът ******* е осъществявал процесуално представителство на „********“ АД, както и на „*******“ ООД, по гр. дело №****/**** г. по описа на СГС, водено от „*******“ АД, представлявано о т отв. М. като негов законен представител, както и от адв. М. в качеството й на процесуален представител, срещу „********.

Спорен по делото е въпросът за наличието на активна материална легитимация на ищцовото дружество, с оглед на възражението на ответниците, че договорът за цесия от 27.08.2024 г. е с невъзможен предмет. Според неговото съдържание ************, като цедент, прехвърля на „*************“ ЕООД, като цесионер, вземане в общ размер 300.00 лв. спрямо ответниците за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както за уронване на авторитета, доброто име и репутация на ************ пред САС и негови клиенти.

Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99-100 ЗЗД.

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

От правилото, установено в, ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Освен това при прехвърляне на вземане първоначалният кредитор е длъжен да уведоми длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на ответниците за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет. Аргументите за това са следните:

Съгласно практиката на ВКС /решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., ІІ ТО, решение № 196/22.11.2018 г. по гр. д. № 3871/**** г., IV ГО и др./, предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното 2 съществуване е условие за нейната действителност. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена. Договорът за цесия на бъдещи вземания е нищожен поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./, определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Обстоятелството, че процесното вземане не е безспорно е ирелевантно за момента на възникване на вземането. Кредитор е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което има вземане, без да е установено със съдебно решение, т.е. не е необходимо вземането да е ликвидно. Ако искът за вземането се уважи, това не променя преценката за момента на възникване на вземането - то не възниква с придобиване на качеството ликвидност, а възниква тогава когато са се осъществили всички елементи на конкретния фактически състав - в случая с настъпване на непозволеното увреждане.

Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да възмезди лицето, понесло същите, като компенсира болките и страданията му, чрез предоставяне на други блага, но тези блага не могат да се предоставят на други лица и техен титуляр може да бъде единствено увреденото лице. Правото като лично субективно, с чисто личен характер, е ненаследимо, с изключение на хипотезата, когато същото е упражнено приживе. Правото на обезщетението за неимуществени вреди е имуществено право, което възниква с оглед личността на увреденото лице. Естеството на вземането го изключва като възможен предмет на цесия, поради което процесният договор за цесия е нищожен, като сключен с невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД (вж. в този смисъл Определение № 7/ 03.01.2024 г. по т. д. № 1274/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 6063/06.11.2024 г. по в. гр. д. № 1112/2024 г. на СГС и цитираната там съдебна практика). Изложеното налага извод, че договорът за цесия е нищожен, като сключен с невъзможен предмет, а „*************“ ЕООД не е материалноправно легитимиран кредитор на заявеното право на обезщетение за неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент се претендира. Освен това, съдът намира, че формулираната претенция за обема отговорност от всеки един ответник не кореспондира с обективните предели на предмета на договора за цесия, в който липсва разграничение на отговорността на ответниците за съответното парично вземане при условията на солидарна отговорност.

Поради изложеното, в доктрината и съдебната практика се приема, че предмет на договора за цесия не могат да бъдат онези права, чието възникване е тясно свързано с личността на цедента, каквото е вземането за обезщетение за неимуществени вреди.

В светлината на горните мотиви, единственият логичен извод е, че процесният договор за цесия е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 пр.1 ЗЗД - поради невъзможен по своето естество предмет, поради което и същият не е породил и не може да поради своите правни последици. Ето защо, дружеството-ищец не е придобило претендираното от ищеца вземане на обезщетение на неимуществени вреди, репскетивно същият не се явява активно легитимиран да предявява и иска за неговото заплащане, поради което и същият е неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, отв. М. има право на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за платеното от 600 лв. Съдът, като взе фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че между същите страни на същото основание са били образувани още две предходни производства – гр.д. № ***/2021 г. и гр.д.

№ ****/2024 г. по описа на СРС, намира за напълно основателни доводите на ответника М. за наличие на злоупотреба с право от страна на ищеца и на адвокат ********, и очакваните 3 процесуални действия, които е било нужно адвокатът да извърши по делото, намира, че сторените разноски за правна помощ са необходими и разумни, а възражението на ищеца е необосновано. Настоящият съдебен състав намира, че процесният случай е открито проявление на действия, чрез които се нарушава принципа за добросъвестност, залегнал в новелата на чл. 3 ГПК.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Първо гражданско отделение, 171-ви състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "******* седалище и адрес на управление: адрес: гр.

*******************, ЕГН: ********** и К. Т. М., с ЕГН:**********, двамата с адрес: гр.

********, искове с правно основание чл. 99 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност сумата от 153.39 евро (с равностойност 300,00 лв.), представляваща обезщетение за претърпени от адв. ******** неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на обидни, клеветнически и неверни твърдения, обективирани във възражение-становище вх. № ********** г. по възз. гр.д. № ******* г. по описа на ***, ***св, а именно: ********************, с който „цапа“ процеса“, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от ********