Решение № 405 от 30.11.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500478 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 79 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 581 / 2021 г. С.ският районен съд е осъдил А. „П.И.“ да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 885 лв., от които 860 лв. изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1803040597 за ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. на път II-62 с посока на движение от гр. Д. към гр. С., и 25 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от 20.08.2020 г. до окончателното изплащане. В тежест на ответника са били възложени и направените от ищеца разноски от 735 лв.

Решението е обжалвано изцяло от ответника със съображения за неправилност (необоснованост).

Въззиваемата страна е подала отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК, с който оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

1

Решението e неправилно.

В исковата молба ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ на собственика на МПС, което е било увредено при ПТП, настъпило при попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Твърди, че при сключването на застрахователния договор е било уговорено покритие клауза „П-101“ – пълно каско на рисковете съгласно Общите условия на застрахователя.

Още в отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил представените с исковата молба общи условия като неотносими. Направил е извод за недоказан застрахователен риск. Такива доводи са били развити и във въззивната жалба.

По делото се установява, че между застрахователя и собственика на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********** е бил сключен застрахователен договор от 15.10.2018 г. за имуществена застраховка „Автокаско“ за срок от 1 година, считано от 0,00 ч. на 24.10.2018 г. Съгласно съдържанието на застрахователната полица, застраховката е била сключена при клауза „П-101“.

Оттук, на първо място, не става ясно дали клаузата „П-101“ следва да се разбира като клауза „Пълно каско“ на рисковете съгласно Общите условия на застрахователя.

На следващо място, по делото е представено извлечение от общите условия, приети от Съвета на директорите на ЗД „Б.И.“ АД на 26.02.2014 г., коригирани от СД с Протокол № 1 от 16.01.2019 г. Така остава неизяснено съдържанието на общите условия при сключването на застрахователния договор и при настъпването на застрахователното събитие на 18.12.2018 г.

Освен това представеното извлечение от общите условия съдържа единствено клаузите „Каско селект“, „Бюджетно каско“ и „Кражба или грабеж на цялото МПС“. Доказателства за съдържанието на клауза „Пълно каско“ липсват.

Представен е и раздел III от ОУ – „Изключени рискове“. В него е посочено кои загуби и повреди на ППС не представляват покрити рискове. Предвид т.1.4.4., касаеща щетите на гуми в резултат на ПТП, не е ясно дали раздел III е относим към всички клаузи „Каско“, за да се направи извод, че застрахователното обезщетение е било дължимо и в процесния случай, или този раздел е относим само към клаузите „Каско селект“, „Бюджетно каско“ и 2

„Кражба или грабеж на цялото МПС“.

Следователно от представеното от ищеца извлечение от общите условия, преценено в съвкупност с твърденията в исковата молба и със съдържанието на застрахователната полица, не се установява по категоричен начин, че увреждането на двете гуми в резултат попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно представлява покрит риск съгласно застрахователния договор.

Към датата на първото съдебно заседание на 19.10.2021 г. ищецът е бил наясно с възраженита на ответника, направени с отговора на исковата молба.

При изготвянето на доклада съдът изрично е указал на ищеца доказателствената тежест относно сключването на застрахователния договор и относно настъпването на събитие, за което застрахователят носи риска.

Въпреки това ищецът не е предприел на основание чл.146, ал.3 ГПК дължимите процесуални действия и не е направил доказателствени искания досежно представянето на актуалните към 2018 г. общи условия в пълния им обем. Такива действия и искания не са били направени и пред въззивната инстанция в случай, че са били налице предпоставките по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК.

Във въззивната жалба жалбоподателят обсъжда общи условия, публикувани в сайта на застрахователя, и въз основа на тях развива допълнителни доводи за неоснователност на иска. Въззиваемата страна – ищец пред районния съд, обаче не се позовава на такъв електронен документ.

Ето защо въззивната инстанция не разполага с правомощия да издирва и да анализира посочения от жалбоподателя електронен документ, от който застрахователят не черпи права.

В обобщение, въззивният съд намира за недоказано настъпването на събитие, което да представлява покрит застрахователен риск. Недоказана остава и дължимостта на договорно основание на изплатеното застрахователно обезщетение. Оттук отпада и регресната отговорност на въззивника – ответник пред районния съд.

При този решаващ извод останалите доводи във въззивната жалба не следва да бъдат обсъждани. Не следва да се обсъжда и отговорността на ответника за състоянието на пътното платно.

Тъй като изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат, 3 обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло.

Въззивният съд следва да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.

С оглед крайния изход по делото, въззиваемият дължи на въззивника направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 225 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 79 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 581 / 2021 г. на С.ския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК *********, срещу А. „П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ *********, осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ за заплащане на сумата от 885 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1803040597 за ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. на път II-62 с посока на движение от гр. Д. към гр. С., ведно със законната лихва от 14.05.2021 г.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – гр. С., ЕИК *********, да заплати на А.

„П.И.“ – гр. С., БУЛСТАТ *********, направените по делото разноски в общ размер на 225 лв. за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4