Разпореждане № 1890 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1890 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20261100900050 по описа за 2026 година

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ №

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа търговско дело № 50 по описа за 2026 година, взе предвид следното.

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от "Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. "********, срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ и „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД (н) ЕИК 113551816, със седалище и адрес на управление: гр. Перник. ул. “Кракра“ № 70, чрез синдика Румен Ангелов, иск за установяване съществуването в полза на ищеца на заложно право върху сумата от 3127180,77 евро, получена от продажба на недвижими имоти и движими вещи, собственост на залогодателя „Елит груп 2003“ ЕООД в рамките на проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 29100000368/2010 г. на публичен изпълнител, даващо право на „Първа инвестиционна банка“ АД на предпочтително удовлетворение от сумата преди взискателя НАП и съответно за осъждането на държавния орган да престира получената сума в полза на ищеца, който бил присъединен взискател в изпълнителното производство.

При дължимата служебна проверка на редовността на исковата молба, съдът е констатирал, че същата не съответства на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК.

В твърденията, обуславящи процесуалната допустимост на иска е налице особено съществено противоречие.

1

Ищецът твърди, че е носител на заложно право по ЗОЗ, което по силата на закона му придавало качеството „присъединен взискател“ в производството по изпълнително дело № 29100000368/2010 г. на публичен изпълнител и едновременно с това твърди, че е трето лице по смисъла на чл. 269 ДОПК, т.е. лице, което няма качеството страна в изпълнителното производство, което противоречие следва да бъде отстранено. Именно в качеството си на присъединен взискател и носител на заложно право банката е обжалвала по реда на ДОПК извършеното разпределение на суми в производството по изпълнително дело № 29100000368/2010 г. на публичен изпълнител, тъй като при разпределението не е било съобразено заложното право, но жалбата е отхвърлена с неподлежащо на обжалване съдебно решение № 41256/09.12.2025 г. по адм. дело № 6265/2025 г. на АССГ, 81 състав, което решение е породило сила на пресъдено нещо, която не би могла да бъде преодоляна с предявяването на настоящите искове пред гражданския съд.

Действително трето лице, чието материално право би било засегнато от насочване на изпълнението върху обекта на това право, има право на иск за установяване на свои ПРОТИВОПОСТАВИМИ права върху обекта на това право спрямо длъжника и взискателя, срещу които и следва да предяви иск, съгласно чл. 269 ДОПК за установяване на засегнатото свое материално право. Недопустим е иск на присъединен взискател срещу друг взискател и длъжника по изпълнението, основан на твърдения за извършено разпределение на суми, без отчитане на право на предпочтително удовлетворяване, извеждано от притежавано заложно право по ЗОЗ, още повече, че именно по този въпрос е налице произнасяне на АССГ с окончателен съдебен акт, което произнасяне преклудира възможността този въпрос да бъде пререшаван, още по-малко от гражданския съд.

На следващо място по отношение на ответника „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД (н), ЕИК 113551816, е открито производство по несъстоятелност, което означава, че ищецът следва да обоснове допустимост на предявяването на иск за имуществено право спрямо това дружество, съгласно някоя от хипотезите на чл. 637, ал. 6 ТЗ.

На последно място ищецът не е представил доказателство за внесена държавна такса в размер на 125087,23 евро, дължима за провеждане на предявените искове.

С оглед така констатираните недостатъци, на ищеца е предоставена възможност да отстрани противоречието във фактическите твърдения да е присъединен взискател, който е обвързан от постановеното съдебно решение № 41256/09.12.2025 г. по адм. дело № 6265/2025 г. на АССГ, 81 състав и едновременно с това - трето лице, което не е страна в производството по изпълнително дело № 29100000368/2010 г. на публичен изпълнител и да посочи правото му върху кой негов собствен конкретен обект е обект на принудителното изпълнение, включително като обоснове процесуалната допустимост на иск, предявен срещу ответник, обявен в несъстоятелност, при съобразяване на чл. 637, ал. 6 ТЗ.

В изпълнение на указанията е депозирана молба, вх. № 9571/26.01.2026 г., в която ищецът твърди, че притежава самостоятелно заложно право върху имущество, осребрено по изпълнително дело № 29100000368/2010 г. на публичен изпълнител, което заложно право било накърнено, тъй като правата на банката не били признати. Банката не участвала в изпълнителното производство като взискател, тъй като нямала вземане от длъжника „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД (н), ЕИК 113551816, но била присъединена като носител на самостоятелно имуществено право – правото на предпочтително удовлетворяване на основание учреден особен залог, което заложно право било засегнато от действията на публичния изпълнител. А засягането се изразявало в непризнаване привилегията на банката 2 по реда на ЗОЗ. Предявяването на иск в настоящото производство било единственото средство за защита на банката срещу последиците от незаконосъобразното принудително изпълнение, изразяващи се в незачитане правото на ищеца на предпочтително удовлетворение в качеството му на заложен кредитор с валидно учреден залог върху имуществото, станало обект на изпълнение.

Изложените в исковата и уточнителната молба фактически твърдения обуславят извод за недопустимост на предявените искове по смисъла на чл. 130 ГПК.

Ищецът твърди, че чрез провеждане на настоящото производство търси защита на свое заложно право, което е нарушено в резултат на непризнаване на предпочтителното удовлетворяване, което това право предоставя.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в теорията заложното право се разглежда като неделимо, акцесорно и обезпечително право, с вещен елемент (принципно обременява заложеното имущество независимо от придобиването му от лица, различни от залогодателя, с изключение на хипотезата на чл. 7 ЗОЗ), което предоставя право на заложния кредитор при неизпълнение на задълженията на залогодателя, да осребри заложената вещ, като я продаде съдебно или извънсъдебно. Заложното право, което се поражда от вписан особен залог по ЗОЗ включва, освен други правни възможности, и правото на заложния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на заложеното имущество при неговото осребряване, т. е. обезпеченият с особен залог кредитор получава една особена привилегия, която е възможно да бъде упражнена (реализирана) само в рамките на изпълнителния процес. Без имуществото, обект на залога, което по подразбиране не се намира във фактическа власт на заложния кредитор, да стане обект на изпълнение, правото на предпочтително удовлетворение е само потенциална възможност за заложния кредитор.

Тази възможност се реализира само в рамките на изпълнение, т.е. има процесуален характер.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. Именно осигуряването на признатата и гарантирана възможност заложният кредитор да реализира правото си на предпочтително удовлетворяване, е наложило да се предвиди конституирането му като присъединен по право взискател в образувано изпълнително производство, каквото е това по ДОПК. И точно такова качество има „Първа инвестиционна банка“ АД в производството по изпълнително дело № 29100000368/2010 г. на публичен изпълнител, независимо, че не е носител на вземане срещу длъжника, спрямо когото се провежда принудителното изпълнение - „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД (н), ЕИК 113551816. Това е така, защото заложното право следва заложеното имущество и привилегията, която предоставя това право задължително следва да се реализира в рамките на изпълнението, ако то е насочено към имуществото, обект на залога, независимо кой правен субект го е предприел и спрямо кой свой длъжник. При насочване на изпълнение по ДОПК към обект на заложно право по ЗОЗ, заложният кредитор е всякога присъединен взискател, т.е. страна в рамките на производството, а не трето лице, защото само страна в изпълнителното производство има право да получи цената на осребреното заложено имущество, съобразно обема на заложното си право, т.е. да бъде упражнено правото на предпочтително удовлетворение.

Трето лице е това лице, което заявява самостоятелни права върху обект на принудителното изпълнение, но тези права, които имат материалноправен характер и 3 изключват правото на изпълнение, не му предоставят правото да стане страна в изпълнителното производство.

В практиката (определение № 715 от 04.12.2019 г. по ч. т. д. № 2577/2019 г., Т. К., ІІ Т.

О.) се приема, че при между исковете по чл. 269, ал. 1 ДОПК и чл. 440, ал. 1 ГПК е налице известно правно сходство, но искът по чл. 440 ГПК е само от вида отрицателен установителен, с предмет отричане правата на длъжника по изпълнението върху обекта, към който то е насочено. В разпоредбата на ДОПК подвидът на иска не е конкретизиран (положителен/отрицателен), съответно допустимо е и властническо установяване на правото на третото лице върху обекта на изпълнението. Чрез установителния иск по чл. 269 ДОПК се предоставя защита на трето лице, срещу чието имущество е насочено принудително изпълнение, и от твърдението на това трето лице за съществуващо в неговия патримониум имущество се извежда правният му интерес от установителния иск, предявен срещу взискателя и длъжника. Искът по чл. 269 ДОПК е предвиден за защита на трети лица срещу предприети от публичния изпълнител действия, докато принудителното изпълнение върху имуществения обект не е приключило. Това следва от разпоредбата на чл. 269, ал. 3 ДОПК, съгласно която съдът уведомява публичния изпълнител за образуваното исково производство, като в този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството. Целта на иска е със сила на пресъдено нещо да бъде установено по отношение на длъжника и взискателя, че обектът, върху който е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а на третото лице, и по този начин да се отрече възможността за продължаване на принудително изпълнение върху този конкретен обект. Ако имущественият обект вече е осребрен (както в случая), третото лице не е легитимирано да установява собствени права върху парична сума (родово определени вещи). Такъв иск е недопустим, дори да е предявен от трето лице.

Присъединеният взискател в изпълнителното производство обаче не е трето лице и принципно не е легитимиран да отрича правата на длъжника върху имуществото, към което е насочено изпълнението, а свои права, които да изключват изпълнението той няма. Нещо повече. Търсената в случая защита на правото на предпочтително удовлетворение като еманация на заложното право, е обусловена от осъщественото осребряване на заложеното имущество, тъй като именно върху получената за същото цена „Първа инвестиционна банка“ АД би имало право на предпочтително удовлетворение. Това право се признава и осъществява чрез разпределяне от публичния изпълнител на получената сума в полза на кредитора с привилегия, а това категорично означава, че защита на заложното си право и поконкретно – защита на правото на предпочтително удовлетворение, ищецът може да търси само в рамките на оспорване на извършеното от публичния изпълнител разпределение.

Банката се е възползвала от този път на защита по реда на чл. 268 ДОПК, но с влязло в сила съдебно решение правото да получи разпределение в своя полза на суми в общ размер от 13237233,97 лева, получени от осребряването на заложено имущество е отречено със сила на пресъдено нещо (част от тези суми са и сумите, предмет на настоящото производство).