Решение № 5726 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5726 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100505783 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №964/20.01.2023г. по гр. д. №73721/2021г. по описа на СРС, 65-и състав, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че С. И.

Д., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *******, сумата от 1 098,12 лева, представляваща задължения за доставена и потребена вода в периода 04.07.2018г. – 02.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2021год. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.10.2021год. по ч.гр.д. №54090/2021год. по описа на СРС, 65-и състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата С. Д., в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт.

Поддържа се, че същата не живее в имота, поради което и не дължи претендираната от нея сума. Твърди се, че ищецът не е представил никакви доказателства за публикуване на приетите от него ОУ, поради което същият не може да се позовава на чл.3, ал.1 от тях, за да обоснове наличието на облигационна връзка с ответницата. Изтъква се, че освен липсата на правоотношение с дружеството съществува и друго основание за отхвърляне 1 на предявения от него иск, а именно- недоказаност на количеството потребени услуги. В тази връзка се отбелязва, че по делото не са ангажирани никакви доказателства относно количеството потребена вода, относно спазване на процедурата за отчет, както и относно отразеното в приетото по делото заключение на комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза обстоятелството, че доставените през заявения период ВиК услуги действително са начислени „на база“. Сочи се също, че от материалите по делото не се установява и наличието на предпоставки за такова отчитане. В допълнение се навеждат доводи за погасяване на задължението за плащане на претендираната сума по давност. Въз основа на изложеното се отправя молба за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на претендираните искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона 2 за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /В и К/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакцияпопр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.

От гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т. е. облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства може да бъде обоснован извод, че ответницата С. Д. е притежавала качеството на потребител на В и К услуги за процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ******* през заявения от дружеството период. Видно от представена от ищеца справка от Имотния регистър, в нейна 3 полза е било учредено вещно право на ползване върху гореописания имот, като в рамките на производството не се установява то да е било погасено или преминало към друго лице. Ответницата не оспорва изрично да е била титуляр на посоченото право на ползване, поради което и след съвкупна преценка на представените в тази връзка доказателства настоящият въззивен състав намира за установено по делото качеството й на потребител на В и К услуги.

Поддържаното от нея възражение, че не живее от дълго време в имота е ирелевантно за дължимостта на претендираната сума, тъй като не променя факта, че същата като титуляр на вещно право на ползване върху имота отговаря за задълженията към ищцовото дружество.

Въз основа на изложеното съдът намира, че между „Софийска вода“ и ответницата е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е поело задължение да предоставя В и К услуги в процесния имот срещу получаването на възнаграждение за това от насрещната страна. Следователно за основателността на тази претенцията от значение е да бъде доказана изправността на дружеството и обстоятелството, че същото е предоставило уговорените услуги.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери, а за сгради етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г.

Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно чл. 39, ал. 5 от същата наредба по изключение отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата, когато потребителите нямат монтирани водомери на 4 водопроводните отклонения и индивидуални водомери. В този случай месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

В производството е прието неоспорено от страните заключение на комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза /КССТЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че съгласно наличната информация в базата данни на „Софийска вода" АД през процесния период в имота, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, са предоставяни В и К услуги от ищцовото дружество. Посочено е, че задълженията за имота са определяни „на база“ брой обитатели /1 лице/ поради липса на информация за налични монтирани на водопроводната инсталация в ап.51, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията индивидуални водомери, като в процесния период са таксувани общо: 400,88 куб.м, от които 395,71 куб.м отчетени „на база“ и 5,17 куб. м. количества „общо потребление“. Отразено е, че стойността на предоставените за исковия период услуги е в размер на 1 098,12 лева и е в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени.

Предвид изложеното в заключението съдът намира за доказано предоставянето на В и К услуги от дружеството в процесния имот.

Неоснователен в тази връзка е доводът на страната, че отразеното в експертизата не следва да бъде възприемано, по причина че за изготвянето й са използвани материали извън кориците на делото. Постоянна е съдебната практика по приложението на чл. 195 и сл. от ГПК, като в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК да бъдат представени по делото - необходимостта от експертиза може да се наложи за да се проверят материали, които вещото лице да огледа на друго място, и само поради обстоятелството, че проверката се извършва при страната, при която са материалите, не може да се приеме, че е налице нарушаване на правото на другата страна да участва по делото, нито недостоверност на отразената информация.

На следващо място, доколкото ответницата не е оспорила своевременно, с подадения от нея отговор, размера на претендираната от нея 5 сума, съответно и начина на нейното начисляване, то съдът намира, че изложените в хода на производството пред първа инстанция доводи, поддържани и пред въззивния съд, за недоказаност на количеството предоставени услуги се явяват преклудирани и не следва да бъдат обсъждани.

С оглед на това и предвид посоченото в експертизата съдът намира, че за периода от 04.07.2018г. до 02.04.2021г. в процесния имот са доставяни В и К услуги на обща стойност от 1 098,12 лева. Доколкото нито се твърди, нито се установява тяхното погасяване, съдът намира, че предявената от ищеца претенция за тяхното заплащане се явява изцяло основателна. Направеното възражение за изтекла погасителна давност е заявено за първи път след подаване на отговора на исковата молба, поради което то също се явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано.

С оглед съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид даденото разрешение на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №964/20.01.2023г. по гр. д. №73721/2021г. по описа на СРС, 65-и състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6