Решение № 473 от 15.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Велико Търново, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20254100500979 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е въз снова на частна жалба подадена от Д. Й. М. - длъжник по изпълнително дело № 20137280400452 година по описа на ЧСИ Дияна Колева- Стефанска, рег. № 728 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, чрез процесуалния й представител адвокат Н. Р. -БАК, против постановление от 31.07.2025 година, с което въз основа на искане от жалбоподателя е намален адвокатски хонорар от 2 200.00 лева, присъден с постановление от 23.01.2024 г. на 200.00 лева и е намалена съответната т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата са посочени съображения, касателно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното постановление. Твърди се, че по изпълнително дело № 20137280400452 година по описа на ЧСИ Дияна Колева- Стефанска, рег. № 728 при КЧСИ са приети адвокатски възнаграждения в размер на 8 000.00 лева, за което се сочи, че е отменено от съд, поради прекомерност, второ адвокатско възнаграждение в размер на 7 500.00 лева, както и трето такова в размер на 2 200.00 лева, което по направено възражение от длъжника, касателно прекомерност е намалено до размер от 200.00 лева. Сочи се, че с определения адвокатски хонорар в размер на 200.00 лева общо приетите по делото адвокатски възнаграждения възлизат на сума в размер на 7 700.00 лева, която се твърди да е прекомерна, с оглед материалния интерес по делото и фактическата и правната му сложност. На следващо място са развити съображения, че по изпълнителното дело не е наличен документ, видно от който да се установи общият размер на приетите по делото адвокатски възнаграждения, както и за 1 общия размер на възложените в тежест на длъжника такси. По тези съображения се иска от съда да отмени постановление от 31.07.2025 г. по процесното изпълнително дело, като незаконосъобразно, както и да бъдат намалени общите приети по делото адвокатски възнаграждения с посочен вероятен размер от 7 700.00 лева до съответния минимум.

Отправено е искане, касателно разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, с допускане на експертиза с посочен предмет.

Препис от подадената жалба е връчен редовно на взискателя на 29.09.2025 г., който в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е подал писмени възражения.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител навежда доводи за неоснователност на жалбата, като посочва, че възнаграждението е присъдено, тъй като по делото е подадена молба с искане в тази насока от взискателя с приложен към нея договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплатен адвокатски хонорар, като се сочи, че не е предвидена хипотеза възнаграждението да не бъде присъдено изцяло, както и че въз основа на искане на длъжника процесното адвокатско възнаграждение е намалено до размер на 200.00 лева. Изложени са и съображения, касателно предходно присъдени адвокатски хонорари в изпълнителното производство, като се сочи, че постановленията за всяко едно от тях са обжалвани, съответно влезли в сила, поради което последващ съдебен контрол е недопустим.

Окръжен съд Велико Търново, като съобрази твърденията на жалбоподателя и изложените от него доводи, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производство по изпълнително дело 20137280400452 по описа на ЧСИ Дияна КолеваСтефанска, рег. № 728 при КЧСИ, с район на действие ВТОС, е образувано по молба на „Турист Инвест-2000“ ЕООД срещу Младен Симеонов Мартинов и Д. Й. М. въз основа молба, вх. № 05708 от 19.04.2013 година и приложени към нея изпълнителен лист от 28.01.2013 година, издаден по ч.гр.д. № 237/2013 г. по описа на Районен съд Велико Търново и договор за цесия от 11.04.2013 година, по силата на който вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД на „Турист Инвест- 2000“ ЕООД.

С постановление от 06.03.2014 г. на ЧСИ / л. 294, т. 1/, е присъден хонорара в размер на 8 000. 00 лева в полза на взискателя, като постановлението е връчено на длъжника М. на 12.03.2014 г. /л. 308, т. 1/, чрез пълномощника й адвокат Дончо Бораджиев- ВТАК, постановлението не е обжалвано.

По изпълнителното дело е присъден и адвокатски хонорар в размер на 7 500.00 лева в полза на взискателя /л 1024, т. 3/, като по отношение оспорване размера на същия е постановено решение № 413 от 14.10.2021 год., по в.ч.гр.дело № 713/2021 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което жалбата на длъжника е отхвърлена.

С молба, вх. № 1384 от 22.01.2024 година /л. 1138, т. 3/ пълномощникът на взискателя „Турист Инвест-2000“ ЕООД - адвокат Младен Мартинов, е представил по изпълнителното дело пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и 2 съдействие, сключен между дружеството взискател и процесуалния представител, в който страните са уговорили адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 2 200.00 лева, платено в брой.

С постановление от 23.01.2024 година /л. 1140, т. 3/ съдебният изпълнител е присъдил адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя в размер на 2 200.00 лева, който да се начисли към размера на дълга и е посочил да се уведоми длъжникът.

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 12525 от 18.07.2025 г. от процесуалния представител на длъжника Д. М., адвокат Н. Р.- БАК с искане за прекратяване на изпълнителното дело, за връчване на длъжника, чрез пълномощника й заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 237/2013 г. по описа на Районен съд Велико Търново, да бъдат приети адвокатско възнаграждение, съответно такси по ТТР към ЗЧСИ в размер, ненакърняващ принципа за добросъвестност, да бъдат актуализирани задълженията по представения изпълнителен лист, както и да се изготви постановление за разноски, възложени в тежест на длъжника, от което да е виден общо размерът им.

С постановление от 31.07.2025 г. на ПЧСИ, въз основа на постъпила молба с вх. № 12525 от 18.07.2025 г. от длъжника, в частта й за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от взискателя в размер на 2 200.00 лева е уважено искането, като адвокатския хонорар присъден с постановление от 23.01.2024 г. е намален на 200.00 лева, като е псотановено и намаляване на съответната т. 26 ТТР към ЗЧСИ. В постановлението е посочено изрично, че касателно останалите искания на длъжника, обективирани в молбата й с вх. № 12525 от 18.07.2025 г. ще има нарочно отделно произнасяне, след вземане становище на взискателя и изготвяне на детайлна счетоводна справка. Постановлението е връчено на длъжника на 04.08.2025 г., чрез пълномощника й адвокат Н. Р.- БАК. С постановление от 26.08.2025 / л. 2020-2022, т. 4/ ЧСИ се е произнесъл по останалите искания на длъжника, посочени в молбата с вх. № 12525 от 18.07.2025 г., видно от материалите по делото, касателно това постановление на ЧСИ е постъпила частна жалба с вх. № 15826 от 12.09.2025 г., от длъжника Д. М., в процес на администриране към момента.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е процесуално допустима. Подадена е от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по разноски по изпълнението и е депозирана в двуседмичния срок от връчване на обжалваното постановление от 31.07.2025 г. /чл. 436, ал. 1 ГПК, чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК и т. 2 от ТР № 3/2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е реализация на общия принцип за отговорност за разноски т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. С оглед на отликите на принудителното изпълнение от общия исков процес, законодателят нарочно е уредил в разпоредбата на чл. 79 ГПК хипотезите, при осъществяването на които, разноските се понасят от длъжника респ. остават за сметка на взискателя. Тази специфична 3 регламентация обаче не изключва приложението на чл. 78 ал. 5 ГПК в изпълнителния процес, доколкото е част от общите правила на процесуалния закон. В тази връзка длъжникът разполага с възможност да възрази пред съдебния изпълнител по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя, а постановеният по това искане акт подлежи на обжалване пред съда. Съгласно чл. 78 ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна в процеса съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за платено адвокатско възнаграждение, но не и под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., ако последното е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Следователно съдът, а понастоящем съдебният изпълнител, при направено възражение от страна на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя следва да прецени фактическата и правна сложност на изп. дело, положените усилия от пълномощника, но и очакваните действия, които ще следва извърши в защита интереса на кредитора към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Видно от атакуваното постановление от 31.07.2025 г. съдебният изпълнител е редуцирал адвокатското възнаграждение по искане на длъжника до минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Доколкото предмет на обжалване в настоящото производство е постановление от 31.07.2025 г. на ПЧСИ, с което е уважено искането на длъжника за намаляване на присъден адвокатския хонорар с постановление от 23.01.2024 г., с което е намален на 200.00 лева, то съдът в това производство не може да преразглежда въпроса, касателно дължимостта на вече приети разноски за адвокатски възнаграждения, по които има произнасяния по реда на чл. 437 ГПК или пък по които срокът за обжалване на постановените постановления за присъждането им от ЧСИ е преклудиран. Извън предмета на настоящото производство е и постановление за присъждане на адвокатски хонорар в полза на взискателя от 23.01.2024 г.

/л. 1140, т.3/, доколкото съдът е обвързан от исканията на жалбоподателя, обективирани в сезиращата го жалба, с оглед принципа на диспозитивното начало. По тези съображения съдебният състав намери и искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание за неоснователно, доколкото предмета на настоящото производство не включва преценка на поставените в искането въпроси, касателно допускането на експертиза.

В атакуваното постановление от 31.07.2025 г. на ПЧСИ липсва произнасяне относно общо приетите по делото разноски, включващи и присъдени адвокатски възнаграждения, като в същото изрично е посочено, че ще има последващо такова, в последствие обективирано в постановление от 26.08.2025 г. на ЧСИ, поради което настоящият състав намира, че е преждевременно сезиран с този въпрос. Не е налице произнасяне, касателно изготвяне сметка за размера на дълга по изпълнението в обжалваното постановление, а процесуалният закон не допуска да се обжалват непредприети или предполагаеми действия на ЧСИ.

Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че подадената по делото частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран Окръжен съд Велико Търново, трети въззивен граждански състав 4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14699 от 22.08.2025 г. на Д. Й. М.- длъжник по изпълнително дело № 20137280400452 година по описа на ЧСИ Дияна КолеваСтефанска, рег. № 728 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, чрез процесуалния й представител адвокат Н. Р. -БАК, против постановление от 31.07.2025 година, с което въз основа на искане от жалбоподателя е намален адвокатски хонорар от 2 200.00 лева, присъден с постановление от 23.01.2024 г. на 200.00 лева и е намалена съответната т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.