Определение № 236 от 23.05.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Сливен, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20242200600320 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII НПК - чл. 345, ал. 1 вр. чл.

341 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК

Образувано е по частна жалба на адвокат Н.К. от АК-Сливен, редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия В. К. Т., срещу протоколно определение от 29.04.2024 г., постановено по НОХД № 6/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия Т. за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на Районна прокуратура - Сливен, за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитата, тъй като обвинителния акт не отговарял на условията на чл.246, ал.2 от НПК.

С депозираната частна жалба, защитникът на подсъдимия Т. изразява несъгласие с обвинението, считайки същото за неясно,непълно и противоречиво. Твърди се, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Т.. Сочи се, че неяснотата на обвинението се изразявала в начина на описване на конкретните действия на подсъдимия при осъществяването на деянието „отправял по техен адрес цинични изрази и обиди…“Липсвало посочване на точно употребените думи 1 и изрази,но от друга страна „цинични изрази“ и „обиди“,като квалификация се съдържали във формулировката на обвинението.

В проведеното открито с.з. адв.К. заявява,че на първо място не било обяснено от прокурора кои са действията които приема за грубо нарушаване на обществения ред и на второ- липсата на конкретика за това кои са циничните изрази и обиди.

Моли, поради това, да се отмени протоколно определение от 29.04.2024г. постановено по НОХД№ 6/2024г.по описа на РС-Сливен,да се произнесе настоящия съд по същество,като се върне делото на РП-Сливен за отстраняването на претендираните отстраними процесуални нарушения допуснати в досъдебното производство при изготвянето на обвинителния акт.

Въззивният съд намери за установено следното от фактическа страна:

С внесен в Районен съд – Сливен обвинителен акт е повдигнато на подсъдимия В. К. Т. обвинение за това, че през м.май 2023г. във Вилна зона,местност „Каменка“,землище на гр. Сливен, извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред,изразяващи явно неуважение към обществото,като влязъл в дома-вила №134 на И.С.И и Й.И.Щ.,без тяхно съгласие,отправял по техен адрес цинични изрази и обиди,както и изконсумирал алкохола /бира/ от чашите им- престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първоинстанционният съд при обсъждане на въпроса по чл.248,ал.1,т.3 от НПК е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия В. К. Т. по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК, по чл. 246, ал. 2 НПК и с оглед задължителното за всички органи Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт. Районния съд е посочил в мотивите на обжалваното определение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора ясно бил посочил,че 2 подсъдимия наричал жените „курви“,а мъжете „боклуци“.Поради това неможело да се счете,че процесуалните права на подсъдимия били нарушени.

По изложените по-горе съображения, Районен съд-Сливен е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия Т., в лицето на адвокат К. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора с цел отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана от активно легитимирана за това страна, а именно от адвокат Н.К., в качеството му на процесуален представител на подсъдимия В. К. Т. и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок по чл.249,ал.3 от НПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, постановено в хода на проведеното разпоредително заседание на основание чл.248,ал.6, вр. с ал.5,т.4 от НПК, както и с наведените доводи в частната жалба на защитата на подсъдимия Т. намира последната за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт констатира, че Районния съд е изпълнил в пълнота своите задължения, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК. Настоящият инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на първоинстанционния съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, включително и при обсъждане на въпроса установен в нормата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. В конкретния случай прави впечатление, че Районния съд е дал мотивиран и обоснован отговор на всички направени от страна на защитата на подсъдимия Кирчев възражения. Не може да бъде упрекнат първоинстанционния съд и затова, защото този съд при своето произнасяне 3 по въпросите очертани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4. 2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна.

Въззивният съд също намира, че в обстоятелствена част на обвинителния акт са посочени всички съставомерни от обективна страна факти, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат, на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните в случая обществени отношения.В конкретния случай обвинителния акт съдържа,както в обстоятелствената част,така и в своя диспозитив в какво се изразяват хулиганските прояви на подс.Т.,с оглед осъществяването на престъпния състав на чл.325,ал.1 от НК.Подсъдимият Т. влязъл в дома на И. и Й.,без тяхно съгласие,отправял по техен адрес цинични изрази и обиди и изконсумирал алкохола,в случая бира от чашите им.На следващо място,относно липсата на конкретика на „циничните изрази и обиди“ съдът се солидаризира със становището на РС-Сливен,че обстоятелствената част съдържа тези думи и изрази,тъй като обвинителния акт е едно цяло.Хипотетично погледнато, ако следваше диспозитива да съдържа пълното описание на всички елементи на състава,то тогава не би имало нужда от обстоятелствена част на обвинителния акт.

Ето защо въззивният съд споделя извода на Районен съд - Сливен, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното пред него съдебно производство, е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което на свой ред да очертае предмета на доказване по делото.

По изложените съображения, Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани не само всички съставомерни от обективна страна признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Т., но също така не са допуснати някакви съществени неточности от страна на прокурора, които да водят до извод за неяснота във волята на държавния обвинител, както и чрез които да се ограничава правото на защита на подсъдимия и по този начин да се 4 нарушават неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо и въззивният съд намира за неоснователни доводите и възраженията на защитата изложени в частната жалба срещу атакувания съдебен акт.

При това положение въззивния съд намира, че за съдебния състав, провел разпоредителното заседание по настоящото дело, не са били налице основанията и предпоставките по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да приеме, че в хода на досъдебното производство са нарушени правата на подсъдимия и неговия защитник и по този начин да прекрати съдебното производство по делото.

В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение, постановено от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание по настоящото дело, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като в случая, дори и при извършената въззивна служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Т. не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, не се констатира и незаконосъобразно проведено от Районния съд разпоредително заседание, поради което и частната жалба на процесуалния представител на подсъдимия – адвокат К., следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.04.2024 постановено по нохд № 6/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен. г.,

Връща делото на Районен съд - Сливен за продължаване на съдебното производство по делото.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6