Определение № 1288 от 04.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1288 гр. Бургас, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500088 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба с вх.№47383/7.11.2025г. по описа на БРС, подадена от „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, представлявано от юрисконсулт Михаела Милушева, против определение № 5783 от 16.10.2025г., постановено по гр.д.№ 1960/2025г. по описа на РС- Бургас, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.248 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Въведени са оплаквания, че обжалваното определение е неправилно. Според частния жалбоподател признатото адвокатско възнаграждение на насрещната страна било прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на производството.

Изтъква се, че предвид предметът му- отрицателен установителен иск за недължимост на суми, защитата се характеризира с ниска сложност, не изисква интензивна работа, а доказателствената тежест е разпределена при ответника. Акцентира се също, че по този тип искове е налице богата съдебна практика, не се изисква допълнително проучване, поради което самото производство не се характеризира със сложност. Наред с горното се обръща внимание на обстоятелството, че ищцовата страна единствено е депозирала искова молба, в което се съдържа едно единствено основание- изтекла погасителна давност. Производството се е развило изцяло на базата на писмени доказателства, а изпълнителното дело, съдържащо малък обем доказателства, било приложено служебно от съда. В хода на делото не били направени нови доказателствени искания, изискващи запознаване и представяне на становище. Производството се е развило в рамките на едно открито съдебно заседание.

Въпреки, че отчел доводите на жалбоподателя за ниската правна и фактическа сложност на делото, районният съд признал на ищеца адвокатско възнаграждение доста над минималния размер по Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, като според него то би трябвало да е в размер на 425 лв., а не 525 лв. както е приел районния съд. Моли 1 обжалваното определение да бъде отменено, а на насрещната страна да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

По делото е постъпил отговор на частната жалба, подаден от адв. Красен Кръстев като пълномощник на ищцата К. Ж. И. от гр.Бургас. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според тази страна присъденият адвокатски хонорар е правилно определен и съобразен с фактическата и правна сложност, както и с конкретните особености на делото, поради което частната жалба следва да се остави без уважение. Сочи, че ответното дружество е оспорило както допустимостта, така и основателността на предявения иск като е въвело и възражения, свързани с действия по заповедно ч.гр.д.№407/2011г. по описа на РССвиленград, както и по изпълнително дело №1287/2011г. на ЧСИ Захари Запрянов. Това наложило подробно запознаване на пълномощника на ищцата с тези производства, както и тяхното изследване. По същество ответникът релевирал всички възможни възражения, с което усложнил разглеждането на делото. Сочи, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 600 лв. е малко над минималните размери, предвидени в Наредбата и напълно съответства на положения труд, както и на фактическата и правна сложност на спора. Моли жалбата да се остави без уважение.

След като обсъди становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, както и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема следното:

Частната жалбата е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. 248, ал.3 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения.

Гражданско дело № 1960/2025 г. по описа на РС- Бургас е образувано по искова молба, подадена от К. Ж. И. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. С нея е предявен отрицателен установителен иск: за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1250 лв.- главница, представляваща част от вземане, цялото към 4.04.2022г. в размер на 6873,85 лв., от които 4279 лв.- главница и 2594,76 лв.- лихви, поради това, че е погасено по давност. С уточняваща молба от 14.05.2025г. ищцата е заявила, че претенцията е за сумата от 1250 лв.- главница, представляваща част от вземане, цялото към 4.04.2022г. в размер на 4279 лв.

Твърди се, че ищцата узнала за наличието на задължения към ответното дружество от Централния кредитен регистър, поради което подала искане до ответника да уточни претенциите си по пера и основание, а същевременно възразила, че вземането е погасено по давност. В отговор от 2022г. ответното дружество посочило, че задължението е по договор за кредит от 11.06.2007г., цедирано от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ на ответника с договор за цесия от 3.09.2008г. Възраженията на ищцата не били уважени, като дружеството се позовало на възможността да извършва дейност по извънсъдебното събиране на вземането, тъй като изтичането на срока на погасителната давност не погасявало самото 2 вземане, а правото на кредитора същото да бъде търсено по съдебен ред. При актуална справка в ЦКР от 21.08.2024г. ответникът все още заявявал задължението в ЦКР.

Представени са писмени доказателства относно отговора на ответното дружество и заявеното от него в ЦКР към 2024г.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е представило писмен отговор. С него е оспорило иска на първо място като недопустим. Посочило е, че вземането му се основава на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№407/2011г. на РС- Свиленград, срещу която не е постъпило възражение от ищцата и същата е влязла в законната сила, поради което спорът за съществуването на вземането не подлежи на преразглеждане. Затова според ответното дружество ищцата няма правен интерес от предявения иск. По същество искът е оспорен като неоснователен със същите аргументи. Посочил е, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което в негова тежест не следва да се възлагат разноски.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

В отговора на исковата молба е направено искане за прилагане на заповедното производство, както и на копие от изпълнителното дело. извършване на СТЕ относно размера на шрифта на договора. Направено е и искане за присъждане на възнаграждение на особения представител, съответно по размер на претендираното възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца.

По делото са приети писмените доказателства, представени от ищцата и е приложен препис от изпълнителното дело. Заповедното производство не е представено от РССвиленград, предвид изтичането на срока за пазенето му. Приложено е копие от заповедта за изпълнение. Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, в които представители на страните не са се явили. Техните пълномощници са депозирали писмени становища. В молбата на ищцата е направено искане делото да се разгледа в отсъствие на страната. Изложено е становището й за липса на възражения по доклада, както и за това, че страната няма други доказателствени искания. Оспорени са като преклудирани евентуални възражения и доказателствени искания на насрещната страна. Направено е искане за присъждане на разноски, като е представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, според който ищцата е заплатила на пълномощника се адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

С решението си по спора съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 650 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която е направено искане за изменението му в частта за разноските, като са изложени съображения, че съдът не е разгледал възражението на страната за прекомерност на претендираното възнаграждение, а на второ място- че не е съобразена ниската фактическа и правна сложност на спора, както и актуалната практика на ВКС във връзка с решението на СЕС по дело С-438/22, според която съдът не е обвързани императивно с фиксираните в Наредба №1 от 2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Развити са 3 подробни съображения, сходни с тези в частната жалба, изложени по- горе.

Препис от молбата е връчен на ищцовата страна, която, представлявана от адв. К. е представила отговор, с който оспорва молбата по чл.248 ГПК като неоснователна. Развити са съображения, припокриващи се с доводите в отговора на частната жалба, подробно изложени по- горе.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, като е счел за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата. За да постанови този резултат районният съд е констатирал, че производството се е развило в едно съдебно заседание, на което не е присъствал представител на ищцата, но същият е депозирал молба, с която е взето становище по съществото на делото и е изразено становище по изисканото от ответника изпълнително дело. Констатирал е също, че производството не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Посочил е, че при съобразяване на горните обстоятелства, както и вида на делото, интересът, видът и количеството на извършената работа, при съобразяване на практиката на ВКС и СЕС, адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. не е прекомерно.

Посочил е още, че то е почти в минималния размер, който е 525 лв., определено съобразно цената на иска, като е отчел и липсата на множество извършени действия от страна на адвоката на ищцата. Ето защо районният съд е приел, че договорения размер на адвокатското възнаграждение съответства на положения от адвоката труд.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:

Съгласно решенията на СЕС по съединени дела С-427/2016г. и С-428/2016г., както и решението на СЕ от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004г. на ВАдвС за МРАВ /сега Наредба за възнагражденията за адвокатска работа/ не са обвързващи за съда, тъй като тази наредба може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренциятахоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, пар.1 ДФЕС. Поради целта си, и независимо от определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновано с легитимна цел /осигуряване на качество на адвокатските услуги или друго/.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, формирана след постановяването на цитираните решения на СЕС, от изложеното може да се направи извод, че минималните възнаграждения, посочени в Наредбата служат за ориентир при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но не са задължителни за съда, който може да определи възнаграждение в по- нисък от минималния размер.

Преценката на съда за това дали адвокатското възнаграждение е справедливо и обосновано /изискване на чл. 36, ал.2 от ЗА/ включва вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В случая, при постановяване на обжалвания съдебен акт районният съд се е 4 ръководил именно от тези критерии.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за невисока правна сложност на делото. С отговора на исковата молба особеният представител е повдигнал възражения по допустимостта и основателността на иска, а не е признал същия, каквато е трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.2 ГПК за случаите, в които се приема, че за този вид спорове на ищеца не следва да се присъждат разноски. В случая са налице и доказателства, че ответната страна е отказала да уреди отношенията си ищеца извънсъдебно, въпреки че е била наясно с това, че вземането е погасено по давност, с което е предизвикала ищцата да извърши разходи, включително да заплати адвокатско възнаграждение, за да бъде разрешен спора между страните по съдебен ред.