Решение № 1009 от 07.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330118241 по описа за 2023 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез **** М.

К., с адрес: гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, против „***“ ООД с ЕИК ***, чрез Д. В. К. с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, ул.

Шести септември № 177, ет.2, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД към ответника на сумата от 1 293,27 лв., от които 1 127,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2020 г. — 04.2022г. и 165.41 лв. законна лихва за забава от 01.07.2020 г. до 08.02.2023 г. както и сумата за дялово разпределение главница в размер на 0,48 лв. за 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г. и лихва в размер на 0.11 лв. за периода 31.07.2020 г. - 08.02.2023 г., направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По искане на ищеца, съдът е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ищеца „Директ“ ЕООД ЕИК 121125435.

С исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответното дружество *** ООД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил 1 неоснователно до размера обедняването.

Твърди, че ответното дружество „***“ ООД, било собственик на 1/3 от топлоснабден имот Тоалетна на ет., находяща се в гр.**, общ. ***, бул. *** № *, *. Твърди, че в имота била консумирана топлинна енергия единствено за битова гореща вода /БГВ/.

Твърди, че в § 1, т. 43 от ДР, на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр, 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ,, бр. 54 от 17.07,2012 г./, потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, *** ООД, не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.

Твърди, че в този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключвали между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от “Топлофикация София” АД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди, че за процесния период, в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите били в сила от датата на решението.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ат. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот, били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД, по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “ Топлофикация София” ЕАД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04,2007г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, като твърди, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Твърди, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в 2 случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Твърди, че претендираната главница била единствено топлинна енергия за БГВ. Прилага извлечение от сметки от което било видно периодите поотделно и изготвените изравнителни сметки. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Твърди, че фирмата извършваща дяловото разпределение „Директ“ ЕООД ЕИК 121125435, на основание чл. 146. ат. 1 от Закона за енергетиката и чл. 51 от Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 31 от 26.03.2002 г./ „Топлофикация София" ЕАД, имала сключен договор при общи условия с фирма „***“ ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. През процесния период „Топлофикация София" ЕАД, е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от фирма Директ ЕООД.

Ответникът „***“ ООД с ЕИК **, чрез Д. В. К., оспорва предявения иск с твърденията, че ищеца не посочва как е начислил претендираните суми.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез *** М. К., с адрес: гр. София, че длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Видно от представеното по делото ч.г.д. №***г. по описа на СРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред СРД, ищецът е претендирал от ответника сума в размер на 1 293,27 лв., от които 1 127,26 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2020 г. — 04.2022г. и 165.41 лв. законна лихва за забава от 01.07.2020 г. до 08.02.2023 г. както и сумата за дялово разпределение главница в размер на 0,48 лв. за 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г. и лихва в размер на 0.12 лв. за периода 31.07.2020 г. - 08.02.2023 г., направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

От представените по делото писмени доказателства – Решение на едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД и Дружествен договор на „***“ ООД, ЕИК ***, не се установява ответникът по делото да се собственик на обекта, за който му са начислявани 3 суми за битова гореща вода за сочения от ищеца период. Не се установява и как е формирана сумата, която се претендира, след като по делото е представено извлечение от сметка за сума, която е по-голяма.

Ищецът в исковата си молба е посочил, че ответното дружество „***“ ООД притежава 1/3 ид.ч. от топлоснабден имот - Тоалетна на ет.*, находяща се в гр. **, общ. ***, бул. *** № ***, ***, но това обстоятелство е останало недоказано по делото, въпреки че ответника го е оспорил.

Не се доказа и да е сключен договор между сградата находяща се в гр. ***, общ. ***, бул.

*** № **, ***, от една страна, и “Топлофикация София” АД, от друга, с който ищцовото дружество се е задължило да присъедини към топлофикационната си мрежа и да снабдява посочената жилищна сграда с топлинна енергия срещу заплащане на определена цена от страна на клиентите.

Ищецът сам е заявил в исковата си молба, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, което с оглед и недоказването на твърдяната собственост, обезмисля обсъждането всички останали доказателства по делото.

Ето защо, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и с оглед заявеното искане, на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е претендирал такива единствено за адвокатско възнаграждение.

Представен е договор за правна защита и съдействие за сумата от 1000,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и по 200,00 лева за явяване във всяко открито съдебно заседание.

Не се установява процесуално представителство в проведените заседания, затова съдът следва да присъди на ответника сумата от 1000,00 лева.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ установителният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез *** М. К., с адрес: гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, против „***“ ООД с ЕИК***, чрез Д. В. К. ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, ул. Шести септември № 177, ет.2, с който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД към ответника на сумата от 1 293,27 лв., от които 1 127,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2020 г. — 04.2022г. и 165.41 лв. законна лихва за забава от 01.07.2020 г. до 08.02.2023 г. както и сумата за дялово разпределение главница в размер на 0,48 лв. за 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г. и лихва в размер на 0.11 лв. за периода 31.07.2020 4 г. - 08.02.2023 г., направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез *** М. К., с адрес: гр.

София, ул. “Ястребец” 23Б, да заплати на „***“ ООД с ЕИК ***, чрез Д. В. К. ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, ул. Шести септември № 177, ет.2, направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1 000,00(хиляда)лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

5