Решение № 844 от 12.10.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Стара Загора, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20225530100650 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД София твърди в исковата си молба, че между „УниКредит Булбанк“ АД, заявител по ч.г.д. №1270/2021 г. по описа на РС Стара Загора и лицето С. Г. Б., бил сключен Договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-45100441-2015 от 13.11.2015г., по силата на който Банката предоставила, а С. Б. е усвоила сума в размер на 1000 лева. Длъжникът преустановил погасяването на задълженията си по Договора през месец юли 2018г. - видно от представеното извлечение от счетоводните книги от 16.03.2021 г. С оглед на това Банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, съгласно т.10.1. и следващи от Договора, за което длъжникът е уведомен на 23.09.2020 г. Поради неизпълнението на длъжника Банката образувала заповедно производство по чл. 417 от ГПК, приключило с издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.г.д. 1270/2021 г. по описа на РС-Стара Загора.

Твърди, че към датата на образуване на заповедното производство задълженията на длъжника по Договора били следните: Главница - 970,16 лева; Лихва върху редовна главница от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г. -46,32 лева; Лихва за просрочена главница от 26.09.2018 г. до 15.03.2021 г. - 349,24 лева; В допълнение към задължението са начислени и разходи за уведомяване - 72 лева.

Поради факта, че по образуваното изпълнително дело 20218700400506 по описа на ЧСИ Иван Стръмски, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5, съгласно чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за Банката е налице правен интерес от 1 предявяването на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията на Банката, обективирани в заповедта за изпълнение.

Моли съда да постановите решение, с което да признае за установено вземането на „УниКредит Булбанк“ АД към длъжника С. Г. Б. по Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR-451-00441-2015 от 13.11.2015 г. в размер на 1 437,72 лева, от които: главница 970,16 лева, лихва върху редовна главница от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г. - 46,32 лева, лихва за просрочена главница от 26.09.2018 г. до 25.03.2021 г. - 349,24 лева, дължими разходи за уведомяване - 72 лева, както и законна лихва от 16.03.2021г. до цялостно погасяване на задължението. Претендира направените по настоящото дело разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в заповедното производство.

Ответникът С. Г. Б. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който заема становище, че не оспорва, че между страните има сключен договор за кредитна карта на физически лица, която по съществото си легализира като електронен платежен документ договор за потребителски кредит с лимит 1000 лева № CCIR-451-00441-2015 от 13.11.2015 г., но възразява, че липсват данни кога е усвоена сумата. Счита, че по силата на чл.10 ал.2 ЗПК и чл.7 от Договора за кредитна карта на физически лица ответницата не дължи претендираните с исковата молба лихви, а по силата на чл.10а от ЗПК, тъй като в договора не са уговаряни като дължими претендираните с исковата молба „Дължими разходи за уведомяване“, същите не се дължат. Сочи, че според чл.8.10. от Договора за кредитна карта на физически на 15-то число всеки месец Банката едностранно по реда на служебното инкасо събира дължимата й и подлежаща на възстановяване от Кредитополучателя и Поръчителите МПВ/МДС от наличностите по посочената в т.З от Раздел I на Договора картова сметка или от разплащателни сметки за директен дебит на Кредитополучателя и/или и Поръчителите, каквито те следва да осигурят в размера й или цялата дължима сума в зависимост от предварително заявеното желание на Кредитополучателя за сумата на директен дебит в Искането. При заявено от Кредитополучателя желание за събиране на цялата дължима сума/МПВ и недостатъчна наличност на датата на служебното инкасо, Банката не извършва частично погасяване и задължението на Кредитополучателя се счита за непогасено. 8.11 Сумите, с които е надвишен кредитния лимит вследствие на транзакции, неплатени лихви, такси и комисиони, представляват усвоен и незабавно изискуем надвишен кредитен лимит и стават част от дълга по главницата. Не ставало ясно извършено ли е това по отношение претенцията „Лихва върху редовна главница от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г. - 46,32 лева“ и как е определен периода на претенцията. В договора било уговорено, че ако Кредитополучател е допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-ия ден задължението по Договора става предсрочно изискуемо (8.12.). Съобразявайки се със задължителната съдебна практика - т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен 2 съд, ОСГТК /“ В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“/, В този случай след като не е изпълнена в пълнота предвидената в чл. 47, ал.1-3 от ГПК процедура за връчване, то не е налице надлежно връчване.От приложените по делото доказателства се установява, че при връчването, извършено от страна на ЧСИ Иван Стръмски не е спазена в цялостност изискуемата по чл.47 ГПК процедура на връчване. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, е прието следното становище: При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси.

Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.

Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, реши: 1.

Допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Доколкото и към днешна дата длъжникът не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост, дори и в това производство, то не следва да се приеме, че такава е налице, тъй като особения представител на ответника не може да поеме вместо длъжника такова уведомление и да го задължи за лични действия. Моли съда да отхвърли предявения иск 3 като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1270/2021г. по описа на СтРС се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №260730 от 18.03.2021г., съгласно която е разпоредил длъжникът С. Г. Б. да заплати на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД София , сумата от 970,16 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR-451-00441-2015 от 13.11.2015г., с 46,32 лева лихва върху редовна главница от 17.07.2018г. до 26.09.2018г., с 349,24 лева лихва за просрочена главница от 26.09.2018г. до 25.03.2021г., с 72 лева разходи за уведомяване, ведно със законна лихва върху главницата от 16.03.2021г. до изплащане на вземането, както и 88,75 лв. разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че 13.11.2015г. между ищеца „УниКредит Булбанк“ АД София и ответника С. Г. Б. е сключен Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR-451-00441-2015, по силата на който ищецът е предоставил на ответника, като оправомощен държател на кредитна карта, издадена при условията на отделен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти, чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти да усвоява в рамките на периода за клиентски плащания и при условията на договора кредитен лимит в размер на 1000лв., а кредитополучателя се е задължил да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална погасителна вноски /30лв./ или минимално дължимата сума, в сроковете и по начина, уговорени в договора и ОУ; договорен е лихвен процент върху усвоената сума. Договора е подписан от кредитополучателя. На същата дата между страните е сключен и Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че отпуснатите по договора суми са усвоени от ответницата по сметка, с посочен от вещото лице IBAN; с предоставената по договора карта са извършени покупки на обща стойност 3034,47 лв., начислена е годишна такса за обслужване в общ размер 97,80лв. и е изтеглена в брой чрез банкомат сумата от 150лв.; за извършените транзакции са начислени банкови такси в размер на 22,07лв. За погасяването на задълженията от страна на ответницата са извършени плащания на обща стойност 2551,11лв. Ответницата е преустановила плащанията на задълженията по договора на 17.07.2018г.; кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.09.2018г.; за периода до 26.09.2018г. е начислена договорна лихва в размер на 46,32лв.; за периода от 26.09.2018г.

4 до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.03.2021г. е начислена лихва за просрочена главница в размер на 349,25лв. Вземанията на банката, отразени в представеното извлечение от сметка са изчислени правилно в съответствие с подписания между страните договор и ОУ.