Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 743 от 01.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 222/2023
Вид
Решение № 743
Подписан
01.06.2023
В сила
06.08.2025
Състав
Таня Яворова Букова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Пловдив, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300100222 по описа за 2023 година

Ищецът И. С. Л. с ЕГН **********, от гр. ****, представляван от пълномощника му адв. Н. Д., твърди, че срещу него е образувано досъдебно производство № ***по описа на Национална следствена служба за 2007 г., наблюдавано по пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007 г., прехвърлено в гр. П., по което с Присъда № ****/13.09.2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 20.07.2022 г., е признат за невиновен в извършването на тежко престъпление по чл. 308, ал. 1 Наказателен кодекс и е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал.1 , т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.

308, ал. 1 Наказателен кодекс, като в резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение той претърпял имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв., а също и неимуществени вреди.

По време на наказателното производство, продължило 15 години, бил обзет от силна тревожност от неизвестното, страхувал се, че ще получи ефективна присъда и няма да може да се грижи за децата си. Съпругата по време на повдигане на обвинението срещу него го изоставила, започнала да се срамува от него и го приемала за престъпник, започнали често да се карат, отказала да му повярва, че не е извършил престъплението, в което бил обвинен. Загубил напълно доверието ѝ и се развели.

Преживените събития отключили фобийни състояния – страхове да посещава публични места с много хора. Посещавала кл. п..

1

Впоследствие се запознал с друга жена, от която има дете, понастоящем на *** години, но по време на съжителството им се страхувал, че ще остави семейството си без финансова и емоционална подкрепа в случай, че бъде задържан за изтърпяване на присъда.

На **** г. приятелката му починала от злокачествен карцином, тъй като не могла да преодолее страха и безпокойството си, че ще бъде осъден.

Прекалено дълго продължилото производство по делото допринесло за увеличаване на напрежението. Години наред живял в непрекъснат страх и безпокойство от предстоящото неизвестно относно развитието на процеса.

Повдигнатото му обвинение го сринало психически и емоционално, тъй като винаги е бил изключително принципен, дисциплиниран и отговорен, с чисто съдебно минало.

Много близки, родни и приятели се отдръпнали от него, започнали да го гледат с недоверие, да го отбягват и да не искат да се срещат. Говорели зад гърба му сякаш е опасен престъпник. Започнал да пазарува в магазини, които са далеч от дома му.

Непрекъснато го било срам от хората. Измъчвало го чувство за вина, породено от повдигнатото срещу него обвинение.

Изключително тежко преживял този период, затворен в себе си, паднал духом.

Изпаднал в депресия, не можел да спи, страхувал се, че ще загуби работата си.

Неспазването на разумния срок за разглеждане и решаване на делото допълнително увеличило негативните последици, които претърпял следствие на воденото срещу него наказателно производство, като неразумно дългата продължителност довела до генериране на силно негативни душевни терзания и страхове за бъдещето му.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лв. като обезщетение за имуществени вреди, а също и обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото му обвинение в размер на 300 000 лева ведно със законната лихва върху всяка главница от 01.06.2007 г. до окончателното ѝ изплащане.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от **** при Окръжна прокуратура – гр.

Пловдив, оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, тъй като : ищецът въобще не е имал обвинение по чл. 308, ал. 1 НК за което да е бил оправдан, а само такова по чл. 203, ал. 1 НК; не са ангажирани доказателства и за датата, на която ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем; събраните по делото доказателства не установяват описаните в исковата молба вреди – спрямо ищеца са били водени 2 много дела, не само наказателно, от които е бил притеснен, а са се случили и много други събития, които са го накарали да се страхува за живота си, а именно атентати, гръмната кола и др.; освен това причина за раздялата с първата му съпруга е страхът на последната за собствения й и на детето им живот; няма пряка и непосредствена връзка между наказателното дело и всички обективно съществуващи в живота на ищеца обстоятелства; недоказани са твърденията за претърпени психични разстройства, депресия, тъй като представеното частно психологическо становище няма процесуална стойност; размерът на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, на претендираните вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика в аналогични случаи; изключително завишен е и размерът на имуществените вреди, тъй като това са безумни суми за твърдени плащания на адвокат; следва да се има предвид и обстоятелството, че ищецът е бил със сравнително лека мярка за неотклонение – „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.; досъдебното производство е продължило в един напълно разумен срок от около 3 години, като се има предвид фактическата и правна сложност на казуса; от 2010 г. – внасянето на обвинителния акт, до 2022 г. делото се гледа в съда, което протакане не е по вина на Прокуратурата; неоснователно е искането за присъждане на законната лихва върху претендираните обезщетения от месец юни 2007 г. – лихва може да се търси до три години преди завеждане на исковата молба, а в останалата част това искане е погасено по давност.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

В настоящия случай се претендира присъждане на обезщетение за вреди от неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за възникването му трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление и оправдаване на лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; вреда; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.

3

От представените с исковата молба и приети като доказателства заверени преписи на Обвинителен акт по д. п. № 26 по описа на Национална следствена служба за 2007 г. по пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007 г. с дата 11.11.2010 г. и Присъда № ****/13.09.2021 г. по нохд № 1387 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделени за 2018 г. се установява, че : на 11.11.2010 г. от п. при Софийска градска прокуратура е изготвен обвинителен акт по д. п. № 26 по описа на Национална следствена служба за 2007 г., по пр. пр. № 1250 по описа на Софийска градска прокуратура за 2007 г. по обвинения на третите лица М.К.С. и Г.Д.К., а също и по обвинение на ищеца И. С. Л., спрямо който е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ 1000 лв., за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с ал. 1 НК във връзка с чл. 308, ал. 1 НК в това, че в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г., в гр. С., като помагач, в съучастие с обв. Г.Д.К. в качеството му на помагач и в съучастие с обв. М.К.С., в качеството й на извършител, умишлено улеснил /предоставил личните си данни – трите си имена и единен граждански номер, с цел същите да бъдат вписани върху временно удостоверение № ****, собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и изразил съгласие да бъде преобретател на правата от това прехвърляне/ обв. М.К.С., в качеството й на д.л. по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, а именно – у. и пр. търговско дружество „Брейнсторм 2001“ ООД – гр. С., да присвои чужди ценности, връчени в това й качество да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименнин акции от капитала на „Еко глобал“ АД – гр. С., по временно удостоверение № ****, собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД – гр. С., на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се разпоредила с тях в полза /интерес/ на обв. И. С. Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г., в гр. С., върху временно удостоверение № ****, издадено от „Еко глобал“ АД – гр. С., на основание чл. 167, ал.

1 от ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД – гр. С., обв. М. С. на основание чл.

187, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 2 от ТЗ съставила следния текст : „С настоящето джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001“ ЕООД 32 000 поименни акции от капитала, на И. С. Л. ЕГН : **********“, с посочена дата : „13.06.2006 г.“ и текст : „у.и:“, като съставила неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, а именно – подпис на джиро от името на Д. К. Н. в качеството й на у. на „Брейнсторм 2001“ ООД - гр. С. върху временно удостоверение № ****, придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от св. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № **** от капитала на „Еко глобал“ АД – гр. С., за внасянето 4 на който обвинителен акт в съда по делото липсват данни; на 13.09.2021 г. е постановена присъда № **** по нохд № 1387 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2018 г., с която : подсъдимият И. Л. е признат за невиновен в това, че в периода от 06.12.2006 г. до 13.12.2006 г., в гр. П. и гр. С., в качеството на помагач, в съучастие с Г.Д.К. – също помагач и с М. К. К. – извършител, умишлено за е улеснил М. К. К. в качеството й на д.л. – у. и пр. „Брейнсторм 2001“ /предоставяйки личните си данни – трите си имена и ЕГН, с цел същите да бъдат върху временно удостоверение № ****, собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД гр. С. за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и изразявайки съгласие да бъде преобретател на правата от това прехвърляне/ да присвои чужди ценности, връчени й в това качество да ги пази и управлява, а именно имуществени права за 32 000 броя поименни акции от капитала на „Еко глобал“ АД – гр. С. по временно удостоверение № ****, собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД – гр. С., на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се разпоредила с тях в полза на И. С. Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по чл.

308, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 06.12.2006 г. до 13.12.2006 г., в гр. С., върху временно удостоверение № ****, издадено от „Еко глобал“ АД – гр. С., М. К. на основание чл. 167, ал. 1 от ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД – гр. С., на основание чл. 187, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 2 от ТЗ съставила следния текст : „С настоящето джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001“ ООД 32 000 поименни акции от капитала на И. С. Л. ЕГН : **********“, с посочване на дата : „13.06.2006 г.“ и текст : „у.“, като съставила неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.