Определение № 2798 от 27.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2798 гр. София, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Владимир Вълков

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502756 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕВРОХИД“ ЕООД чрез законния му представител управителя Ц. Б. М., против Решение № 4664 от 15.07.2025 г. (в тази част с характер на определение), постановено по в.гр.дело № 2202/2024 г., на СГС, ЧЖ-VI-Е състав, в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноските от 20.04.2023 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания акт е връчен редовно на 11.08.2025 г., а жалбата е подадена на 18.08.2025 г.) чрез законния представител на дружеството-жалбоподател.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 18.08.2025 г., приложен към жалбата.

С оглед на горното Съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Поддържа неправилност на извода на съда, че длъжникът е уведомен за постановление за разноски от 20.04.2023 г. Твърди нередовна процедура по връчване. Твърди, че няма данни адресът да е напуснат, нещо повече седалището на дружеството не е сменяно.

В срока за отговор, ответната по жалбата страна „Веста Профил“ ЕООД 1 депозира отговор, с който моли съда да остави без уважение частната жалба като неоснователна и да потвърди акта в обжалваната му част, като излага съображения по съществото на спора.

Съдът като взе предвид твърденията на страните и като съобрази писмените доказателства, представени с частната въззивна жалба и намиращите се в приложеното в.гр.дело № 2202/2024 г., на СГС, ЧЖ-VI-Е състав намира следното:

От фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с въззивна жалба на „ЕВРОХИД“ ЕООД чрез законния му представител управителя Ц. Б. М. с вх.№ 125247/20.12.2023 г., уточнена с молба вх.№ 34998/26.03.2024 г. срещу две постановления за разноски за сумите от 2 513,84 лв. и 205,63 лв.

От доказателствата по делото се установява, че изпълнително дело № 20238510400170 по описа на ЧСИ М. П. с рег.№ *** на КЧСИ е образувано от „ВЕСТА ПРОФИЛ“ ЕООД за принудително събиране на суми срещу длъжника „ЕВРОХИД“ ЕООД по издаден изпълнителен лист от 15.12.2022 г. въз основа на влязло в сила Решение № 260130/09.02.2021 г. гр.д.№ 1868/2020 г. по описа на РС-Перник и Решение № 267/23.07.2021 г. в.гр.д. № 264/2021 г.

Поради неуспешно връчване на ПДИ и с разпореждане от 17.03.2023 г. на ЧСИ П. е разпоредено връчването на книжата – ПДИ с изх.№ 26475/20.04.2023 г., копие от изпълнителен лист и постановление за разноски с изх.№ 26 476/20.04.2023 г., да се осъществи по реда на чл.18, ал.6 от ЗЧСИ и същите са изпратени в кантората на ЧСИ А. М.. С постановлението за разноски от 20.04.2023 г. са начислени общо разноски в размер на 4 996,19 лв., от която сума: адвокатско възнаграждение в размер на 2 592 лв.

С писмо от 31.05.2023 г. ЧСИ М. е върнала книжата на ЧСИ П. с посочването, че на посочения в документа адрес няма седалище на юридическо лице, на адреса е залепено уведомление (на 05.05.2023 г.установява се от самото уведомление), но в двуседмичен срок не се е явил представител на дружеството да получи книжата.

С молба вх.№ 104870/13.10.2023 г., в която е посочено седалище и адрес на управление: гр.София, ул. 566 № 25, управителят на длъжника „Еврохид“ ЕООД е заявил, че до момента не му е връчвана ПДИ, както и постановление за приетите разноски и такси и е направил възражения, включително и за 2 прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След становище на взискателя, ЧСИ е отказал да намали или отмени приетото за събиране адвокатско възнаграждение и разноски по изпълнителното дело, който отказ е обективиран в съобщение изх. № 62106/13.10.2023 г., редовно връчено на длъжника на 17.10.2023 г.

Този отказ не е бил обжалван от длъжника.

При така установените обстоятелства и с Решението, което в обжалваната си част има характер на определение, съдът е приел, че подадената на 20.12.2023 г. жалба на длъжника срещу определените от съдебния изпълнител като дължими такси и разноски по процесното изпълнително дело с постановлението от 20.04.2023 г. не е в рамките на законоустановения преклузивен срок, поради което и в тази част оставил без разглеждане жалбата.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Както е посочено в мотивите по т.2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, използвания в чл. 435, ал.

2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК в законоустановения в чл.436, ал.1 от ГПК двуседмичен срок от деня на съобщението, в конкретния случай.

Следователно всяко едно издадено от съдебния изпълнител постановление за разноски, подлежи на обжалване по посочения начин и в рамките на посочения срок.

3

Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу Постановление за разноски с изх.№ 26 476/20.04.2023 г., е подадена след срока за обжалване.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че ПДИ, ведно с постановлението за разноски и копие от изпълнителния лист не са му редовно връчени.

Напротив законосъобразно е спазена процедурата по чл.50, ал.4 от ГПК.

Видно от извършената от ЧСИ към 20.04.2023 г. актуална справка, регистрираното в ТР седалище и адрес на управление на „Еврохид“ ЕООД е:

Обл. Перник, Общ. Перник, с. Драгичево, п.к. 2351, ул. „Г. Бенковски“ № 12.

Удостоверено е, че на този адрес дружеството няма седалище, поради което и по реда на чл.50, ал.4 от ГПК е залепено уведомление. Същото е сторено на 05.05.2023 г., поради което и с изтичането на законоустановения двуседмичен срок на 19.05.2023 г. и на основание чл.47, ал.5 от ГПК съобщението се смята за връчено.

При справка в ТР се установява, че седалището и адресът на управление са сменени на 01.09.2023 г., т.е. пет месеца по-късно.

Удостовереното от съдебния изпълнител и връчителят на трудов договор при него има характер на официален писмен удостоверителен документ, който до опровергаване по съответния предвиден за това ред, има материална доказателствена сила, относно удостоверените факти.

Следователно двуседмичният срок за обжалване на постановлението с изх.№ 26 476/20.04.2023 г. е започнал да тече, считано от 20.05.2023 г. и по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК е изтекъл съответно в първия присъствен ден на 05.06.2023 г.

Нещо повече, отказът на съдебния изпълнител да намали размера на приетото от него за събиране адвокатско възнаграждение, също е подлежал на обжалване и това е било указано изрично на жалбоподателя. Съобщението за това му е било връчено редовно на 17.10.2023 г., като срокът за обжалване е изтекъл съответно на 31.10.2023 г., т.е. жалбата се явява отново просрочена, като подадена значително след изтичане и на двата горепосочени срока, а именно на 20.12.2023 г., поради което правилно и законосъобразно СГС е оставил без разглеждане жалбата като процесуално недопустима, подадена след преклузивния срок за обжалване.

4

Така мотивиран Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна жалба с вх.№ 97768/18.08.2025 г. на „ЕВРОХИД“ ЕООД чрез законния му представител управителя Ц. Б. М., против Решение № 4664 от 15.07.2025 г. (в тази част с характер на определение), постановено по в.гр.дело № 2202/2024 г., на СГС, ЧЖ-VI-Е състав, в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноските с изх.№ 26 476/20.04.2023 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5