Определение № 75 от 08.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100502622 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Макроадванс“ АД срещу определение, постановено по гр. д. № 15928/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е признал иска и е заплатил претендираната сума, като се изтъква и липса на покана за плащане преди процеса. В евентуалност се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно, включително с позоваване на решение на СЕС по дело С-438/22.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу „Макроадванс“ АД обективно съединени искове: установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № ************* г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума, платена като неустойка.

С постановеното по делото Решение № 2751/18.07.2025 г. районният съд е уважил установителния иск, като е прогласил клаузата за неустойка за нищожна. В хода на процеса ищецът е оттеглил осъдителния иск за горницата над 45,31 лв. до първоначално претендираните 400 лв., поради което производството е прекратено в тази част с протоколно определение. За останалата част – сумата 45,31 лв., съдът е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил, поради липса на доказателства ищецът да е заплатил на ответника претендираната сума над възстановеното.

По разноските с решението съдът е присъдил в полза на ищеца разноски по чл. 78, ал.

1 ГПК, съобразно уважената част от исковете, като е определил адвокатско възнаграждение 425,63 лв. и държавна такса 80,18 лв. (общо 505,81 лв.) и е присъдил в полза на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно до 22,65 лв.

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК „Макроадванс“ АД е поискал изменение на решението в 1 частта за разноските – с доводи за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК (липса на повод и признаване на иска), като в евентуалност е поискал и намаляване на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното определение районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице кумулативно, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, и е приел, че не следва да се ревизира и размерът на присъденото адвокатско възнаграждение.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви се споделят изцяло от състава на въззивния съд.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е отклонение от общото правило на ал. 1 и предполага кумулативно наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

В случая, независимо от направеното признание, данните по делото обосновават извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото – тъй като е претендирал, начислил и събрал суми по договорната клауза за неустойка, която впоследствие е прогласена за нищожна, като възстановяването на суми е извършено в хода на процеса, т.е. след сезиране на съда.

Обстоятелството, че осъдителният иск е изцяло отхвърлен (за една част поради оттегляне и прекратяване, а за остатъка 45,31 лв. – отхвърлен като неоснователен), не променя преценката по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото поводът за процеса се извежда от извънпроцесуалното поведение на ответника, наложило иницииране на съдебна защита по установителната претенция, която е уважена, а осъдителната е частично оттеглена поради плащане в хода на процеса, което обуславя неприложимост на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Ето защо правилно районният съд е отказал да измени решението и да възложи разноските в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Неоснователни са и доводите за неправилност на определението в частта относно размера на адвокатското възнаграждение.

С решението районният съд е направил преценка на фактическата и правна сложност на спора, броя и вида на предявените искове, извършените процесуални действия и е обсъдил възражението за прекомерност, като е определил адвокатско възнаграждение в размер 425,63 лв., съобразено с уважената част от исковете.

Настоящият съдебен състав намира, че определеният размер е справедлив и обоснован с оглед извършената защита и изхода на спора, поради което не са налице основания за изменение на решението и в тази му част.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13114/29.09.2025 г., постановено по гр. д. № 15928/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „Макроадванс“ АД за изменение на Решение № 2751/18.07.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100502622 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Макроадванс“ АД срещу определение, постановено по гр. д. № 15928/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е признал иска и е заплатил претендираната сума, като се изтъква и липса на покана за плащане преди процеса. В евентуалност се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно, включително с позоваване на решение на СЕС по дело С-438/22.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу „Макроадванс“ АД обективно съединени искове: установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № ************* г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума, платена като неустойка.

С постановеното по делото Решение № 2751/18.07.2025 г. районният съд е уважил установителния иск, като е прогласил клаузата за неустойка за нищожна. В хода на процеса ищецът е оттеглил осъдителния иск за горницата над 45,31 лв. до първоначално претендираните 400 лв., поради което производството е прекратено в тази част с протоколно определение. За останалата част – сумата 45,31 лв., съдът е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил, поради липса на доказателства ищецът да е заплатил на ответника претендираната сума над възстановеното.

По разноските с решението съдът е присъдил в полза на ищеца разноски по чл. 78, ал.

1 ГПК, съобразно уважената част от исковете, като е определил адвокатско възнаграждение 425,63 лв. и държавна такса 80,18 лв. (общо 505,81 лв.) и е присъдил в полза на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно до 22,65 лв.

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК „Макроадванс“ АД е поискал изменение на решението в 1 частта за разноските – с доводи за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК (липса на повод и признаване на иска), като в евентуалност е поискал и намаляване на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното определение районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице кумулативно, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, и е приел, че не следва да се ревизира и размерът на присъденото адвокатско възнаграждение.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви се споделят изцяло от състава на въззивния съд.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е отклонение от общото правило на ал. 1 и предполага кумулативно наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

В случая, независимо от направеното признание, данните по делото обосновават извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото – тъй като е претендирал, начислил и събрал суми по договорната клауза за неустойка, която впоследствие е прогласена за нищожна, като възстановяването на суми е извършено в хода на процеса, т.е. след сезиране на съда.

Обстоятелството, че осъдителният иск е изцяло отхвърлен (за една част поради оттегляне и прекратяване, а за остатъка 45,31 лв. – отхвърлен като неоснователен), не променя преценката по чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото поводът за процеса се извежда от извънпроцесуалното поведение на ответника, наложило иницииране на съдебна защита по установителната претенция, която е уважена, а осъдителната е частично оттеглена поради плащане в хода на процеса, което обуславя неприложимост на чл. 78, ал. 4 ГПК.