Решение № 67 от 23.02.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 643/2023
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000643 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 9910/14.08.2023г.“Д. з.“АД против решение № 251/19.07.2023г. ,постановено по т.д.70/ 2022г. по описа на ОС –Стара Загора , с което е жалбоподателят е осъден да заплати на Г. К. Ш. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди ,настъпили в резултат на претърпяно от нея ПТП на *******г. в размер на 64 000 лв. ,ведно със законна лихва, от считано от 08.02.2022г. до окончателното изплащане .Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на решението в неговата обжалвана част и е заявено искане същото да бъде отменено исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
От въззиваемата страна Г. К. Ш. ,представлявана от адв. Я. Д. е постъпил отговор , с който се оспорва изцяло въззивната жалба и по съображенията ,изложени там се заявява искане решение , в неговата обжалвана част , да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на 1 въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска, поради което делото следва да бъде разгледано по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Г. К. Щ. против „Д. з. „ АД за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди под формата на болки и страдания вследствие на ПТП от *******г. ,причинено при управление на МПС от застрахован при ответника лек автомобил марка „Т. м. К. В. „ Ищцата е твърдяла ,че на *******г. по А Т“ пътувала в лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № *******, управляван от В. С. Д. с ЕГН **********. В района на 213км. на десен завой, поради движение с несъобразена скорост, водачът на МПС загубил контрол, и причинил ПТП ,което се дължало изцяло на противоправното поведение на водача и от което ПТП пострадала ищцата .Поддържала е ,че в резултат на инцидента е получила следните увреждания :Мозъчно сътресение. Фрактури на ребра- 3то, 4-то вляво, 3-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 12-то вдясно. Контузия на белите дробове двустранно. Фрактура на процеси спинози на ТH2, ТHЗ, ТH4, ТH5, TH6, ТH7, ТH8, ТH9, ТK10, ТH11, ТH12 и фрактура на трансверзалните израстъци на L1 ,L2 ,L3,L 4 , L 5 вдясно. Ретроперитонеален хематом/излив.
Фрактура на лява лопатка. Порезни рани в областта на бедрото,за което била приета в болничното заведение под активно наблюдение и лечение и поставена на постелен режим, проведена била медикаментозна терапия, порезните рани били обработени като след отпадане необходимостта от денонощно лекарско наблюдение ищцата била освободена за продължаващо домашно лечение с дадени указания за пълен режим на покой и прием на лекарствени средства.
Поддържала е по нататък ,че от така получените множество травми ищцата търпяла болки и страдания, които са били със значителен интензитет първите 1,5-2 месеца, като възстановителният период продължавал и към днешна дата. Сочи ,че на практика била изправена пред затруднение при посрещане на обикновени битови потребности като хранене, обличане, тоалет, за задоволяване на които получавала помощ от своите близки ,изпитвала непрестанни силни болки, усилващи се и при най-леко движение, трудно повлияващи се от обезболяващи, които били съпроводени с гадене, световъртеж, главоболие.Посочила е , че преди ПТП водела активен начин на живот, но инцидентът довел до промяна в нормалното протичане на ежедневието й, до ограничаване на социалната и семейната ангажираност , а възвръщането към обичайните делнични занимания коствало дълъг период от време, болки и търпение. Също така е поддържала ,че ПТП се отразило силно негативно и на емоционалното й състояние - станала тревожна, неспокойна, напрегната.,чувствала се безпомощна и в тежест на близките. Що се касае до психологическите последици от инцидента - изживеният стрес и душевни страдания щели да съпътстват целия й живот.
2
При така описаното ищцата е твърдяла ,че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за репариране на описаните неимуществени вреди доколкото ПТП е причинено от застраховано при последния лице по застраховка ГОА ,а застрахователят отказва да изплати застрахователно обезщетение.
Ответникът „Д. з. „АД ,от своя страна ,е оспорил иска като е оспорил противоправността на водача на лекия автомобил ,причинил ПТП ,както и причинно следствената връзка с настъпилите вреди. Оспорил е представения с исковата молба констативен протокол ,издаден от органите на КАТ ,обстоятелствата и механизма на настъпване на ПТП ,както и че е причинено от застрахован при него водач.
По нататък е поддържал ,че претендираното обезщетение е прекомерно ,неотговарящо на действително претърпените по обем и интензитет болки и страдания от ищцата като е оспорил и твърдяната продължителност на лечение и възстановяване. Направил е възражение за съпричиняване ,изразяващо се в това ,че ищцата не е била с обезопасителен колан ,както и че ако е ползвала такъв твърдяните от нея травми е нямало да настъпят.
Претендира отхвърляне на иска.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване , е приел за безспорно, че на *******г. по А Т“ в района на 213км. е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № *******, управляван от В. С. Д. с ЕГН **********, при което е пострадала ищцата Г. К. Ш., както и че по отношение на лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № ******* е налице сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност” при ответника „Д. з.“ АД.
Приел е ,че по делото е установено ищцата да е претърпяла твърдяните телесни увреждания в резултат на посоченото ПТП , които се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Т.“, модел „К. В.“ с рег. № *******, като в тази връзка е съобразил влязлото в сила Решение № 59/13.12.2022 г. по АНД №256/2022 г. по описа на Районен съд- Раднево ,както и разясненията ,дадени в т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС ,където е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, която по реда на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.При това положение е приел ,че са налице основанията за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на претърпените от пострадалата ищца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
По отношение размера на обезщетението съдът е приел ,че предвид тежестта и многобройните травми, възрастта на ищцата към момента на ПТП - 44 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, които е 3 претърпяла, както и обстоятелството, че съчетанието на част от травмите с диабета ,от който ищцата страда,няма да доведе до пълно възстановяване ,то справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди би била сумата от 80 000 лв.Приел е на следващо място направеното възражение за съпричиняване за основателно доколкото по делото е установено ,че ищцата не е пътувала с поставен обезопасителен колан ,който ако е бил поставен получените травми в областта на главата, гръдния кош, гърба, гръбнака, корема и долните крайници, не биха били с такъв интензитет и тялото на ищцата не би напуснало автомобила .С оглед на това е приел процент на съпричиняване 20 % , с които е редуцирал приетия за справедлив размер на обезщетението и е присъдил такова в размер на 64 000 лв.
Недоволен резултат е останал ответника ,който релевира оплаквания за неправилност на решението в частта на присъденият размер на обезщетението като счита ,че същият е прекомерен ,както и че приетият процент на съпричиняване 20 % за неадекватен ,считайки че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат е в пъти поголям.Следователно и на основание чл.269 от ГПК това са параметрите на въззивно разглеждане.
Няма спор ,че в резултат на настъпилото ПТП на ******* г . ищцата е претъпяла телесни увреждания както следва : мозъчно сътресение без доказано коматозно състояние ,счупване на ребра в ляво и в дясно, контузия на белите дробове двустранно ,счупване на гръдни прешлени ,счупване на кръсцови прешлени вдясно, кръвоизлив зад коремница,счупване на ляв лопатка ,порезна рана в областта на бедрото. Горното се установява и от заключението на СМЕ,според която контузията на белите дробове е травма ,причиняваща временно разстройство на здравето с опасност за живота ,а останалите травми са без опасност на живота ,причиняващи ограничения в движенията на тялото за около 2 -3 месеца. Заключението на СМЕ е посочило също така ,че интензивните болки от претърпените от ищцата травми са за период от 2 до 3 седмици ,постепенно отслабващи до края на втори – трети месец като от друга страна е посочило, че множеството телесни увреждания в областта на ребрата ,гръбнака ,гръдния кош, белодробната травма и коремната ,съчетани с тежкото заболяване от инсулино зависим диабет трудно биха били с пълно оздравяване и възстановяване и за в бъдеще ще се влияят от влажност ,натоварване, моментно състояние на диабета и неговите усложнения.
По делото са разпитани свидетели като свидетелят В. С. Д. , приятел на ищцата и водач на автомобила , с който се е осъществил инцидента на автомагистрала Тракия през 2021 г,който установява ,че пътували с ищцата в лекия автомобил като той управлявал в посока Б. - С. като започнал изпреварване воланът му дръпнал рязко наляво, настъпил удар в лявата мантинела, колата отскочила и след това се блъснали в дясната мантинела , след което. се установила на място, а свидетелят проверил кой в какво състояние е като тук посочва ,че ищцата била в най-лошо състояние, защото 4 била изпаднала извън автомобила в следствие на удара.
Свидетелят В. Я. Ц. ,приятел на ищцата и участник в инцидента на ******* г. установява ,.че пътували от Б. към С. на задната седалка заедно с ищцата. Не помни дали са били с колани. Когато тръгнали си сложили колани, но с Г. обядвали в колата и е възможно да са ги разкопчали. Сочи ,че последното, което си спомня, че си говорили с Г. ,след това се събудил самичък в колата и всичко било обърнато, а първото, което видял, че всички стъкла на колата били счупени, след което видял,че ищцата била изъвн автомобила след канавката на едно затревено място.Нищо не си спомня от произшествието, тъй като бил изгубил съзнание. Установява по нататък ,че след инцидента бил постоянно с Г.. Тя не можела да става и можела да си движи само едната ръка. Свидетелят често я посещавал вкъщи. Сочи ,че за ищцата се грижел баща й, който бил военен хирург от У. с над 45 г. стаж като два месеца била на легло при него, той й помагал за всичко и след това поне още два медеца се възстановявала. Според свидетеля и към момента, Г. все още имала болки особено когато станело студено или при движения , имала схващания, бързо се уморявала.,психически към момента била сравнително добре.
С оглед на гореустановеното приема се ,че ищцата в резултат на ПТП е претърпяла множество телесни увреждания в областта на гръбнака ,ребрата ,гръдния кош ,белодробна травма ,коремна травма ,мозъчно сътресение ,всички те довели до интензивни болки в рамките на 2- 3 седмици ,и затихващи до 2- 3 месеца като пълно възстановяване и оздравяване не се очаква ,причина за което е и състоянието на тежък инсулиново зависим диабет ,за който макар и застрахователя да не отговаря следва да бъде съобразен като влияещ на възстановителния период и последиците от травмите , които не се очаква за отшумят напълно .Предвид обема и интензитета на болките и страданията ,тяхната продължителност и прогнозната невъзможност за пълно възстановяване ,всички неудобства ,ограничения и зависимости от личен и битов характер ,които ищцата е претърпяла ,възрастта на същата към инцидента – 44 години , както и отражението на ПТП върху психиката на пострадалата ищца предвид механизма на осъществяването му ,то съдът намира ,че адекватна компенсация на така претърпените неимуществени вреди би било обезщетение в размер на 60 000лв.