Акт от 09.11.2020, Административен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№512 гр. Перник, 09.11.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря Н.С., като разгледа административно дело № 596/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от Й.Д.М., ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-001038/29.08.2020 г., издадена от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Перник, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, със свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* за срок от шест месеца.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради неспазване на изискването за мотивираност, неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целта му. Искането му към съда е оспорената заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.

Ответният административен орган – С.Г.Л.- началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., е изразил становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.2020 г. младши автоконтрольор при ОДМВР –

Перник, сектор Пътна полиция е съставил АУАН серия GA, № 277181/29.08.2020 г. В него е отразено, че на 29.08.2020 г. в 15.20 ч. в гр. Перник, ул. *** Д.Г.Г., ЕГН ********** управлява лек автомобил марка „***”, с рег. № РК***ВР, собственост на Й.Д.М., след като свидетелството и за управление на моторно превозно средство е отнето. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.

150А, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от нарушителя без възражения. С него, на място, са иззети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с рег. № РК***ВР.

Въз основа на съставения АУАН серия GA, № 277181/29.08.2020 г. С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Перник е издал оспорения административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка №

20-1158-001038/29.08.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № РК *** ВР, със свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №

*********, за срок от шест месеца. Препис от нея е връчен на 14.09.2020 г. на жалбоподателя, чрез пълномощника му – Д.Г.Г., която е удостоверила представителната си власт с пълномощно, с нотариална заверка на подписа, извършена на 08.08.2019 г. от нотариус Р.М.с район на действие РС – Перник.

Срещу административния акт е постъпила жалба в вх. № 2774/24.09.2020 г.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил писмени доказателства – ЕР № 1134 от зас. № 110/15.09.2003 г., епикриза, издадена от СБАЛББ – Перник ЕООД и резултат от образно изследване, извършено в ДКЦ Токуда, касаещи здравословното му състояние.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП са определени Областните дирекции на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да прилагат принудителни административни мерки, като в същата разпоредба е предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на други длъжностни лица. От заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник се установява, че той е оправомощил, посочените в т. 1 длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.2/ е началникът на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Перник. Това е издателят на оспорената заповед. Следователно по отношение на нея е спазено изискването за компетентност.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е обективирана в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал.

1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите за издаването и. Изискването на чл.

172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл.

171, т. 2А, б. А от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици. Предвид изложеното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност на оспорения акт.

Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е материално законосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП. Разпоредбата, в относимата и част предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, на което свидетелството за управление на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП.

Не е спорно между страните и се установява от материалите по делото, че жалбоподателят е собственик на МПС – марка „***”, модел „*** 1.9 ТДИ”, с рег. № РК *** ВР.

От представената справка картон на водач се установява, че Д.Г.Г. притежава СУМПС № *********, валидно до 27.04.2027 г., което е отнето на основание чл. 171, т.

1, б. Б от ЗДвП със ЗППАМ № 20-1158-000939/08.08.2020 г., връчена и на 08.08.2020 г.

От АУАН серия GA, № 277181/29.08.2020 г. се установява, че Д.Г. ***. Св. ***е управлявала лек автомобил марка „***”, с рег. № РК***ВР, собственост на Й.Д.М., след като свидетелството и за управление на моторно превозно средство и е отнето - нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване нарушението и нарушителя. Препис от АУАН е връчен на последния. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал.

2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя. Той не е ангажирал доказателства в тази насока.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на една от алтернативно предвидените предпоставки в чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП, поради което е материално законосъобразна.

Наведените от жалбоподателя доводи, за малозначителност на нарушението са неотносими към настоящия административно-правен спор. Те подлежат на преценка в административно-наказателното производство за ангажиране на отговорността на нарушителя и нямат отношение към законосъобразността на приложената принудителна административна мярка.

Оспорената заповед съответства на целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП – „за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което е прекратена регистрацията на МПС тази цел се постига чрез ограничаване възможността на нарушителя да управлява МПС. Оспореният административен акт е издаден при съблюдаване на тази цел, поради което по отношение на него не е налице отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие със закона и неговата цел, поради което е законосъобразен. Подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ответникът не е заявил претенция за разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

Р Е

Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от

Й.Д.М., ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-001038/29.08.2020 г., издадена от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Перник, с която на основание чл. 171, т.

2А, б. А от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № РК *** ВР, със свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №

*********, за срок от шест месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:/п/