Определение № 180 от 03.04.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Силистра, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.а като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Въззивно частно гражданско дело № 20233400500107 по описа за 2023 година

Производството e образувано по частна жалба вх. №540/07.02.2023г. при РС – Тутракан от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Паджикоцев“ 52-54, представлявано заедно от Александър Димитров и Николай Спасов против Разпореждане № 40/17.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 530/2022 г. по описа на РС - Тутракан, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата от 108.71лв., явяваща се разлика над уважените 708.70лв. до претендираните 599.99лв.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва се, в случая потребителят сам е пожелал сключване на застраховка „BANK Пакет 1 Кредит” в размер на 105.11лв. и „BANK Пакет 1 Уред” в размер на 3.60лв. и че съгласно чл.19 от договора не е било задължително условие за сключване на самия договор. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че в заявлението не е посочeно основанието за възникване на задължението и че стойността на застрахователната премия, която се финансира от банката е елемент от главницата, но това е финансов елемент, който няма нищо общо със застрахователния договор. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 530/2022 г. по описа на РС - Тутракан е 1 образувано по подадено заявление от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, гр. София срещу Е. С. М., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за сумите, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги, както следва: сумата от 708.70 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4053509877/26.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, сумата от 93.29лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 05.05.2022г. – 29.09.2022г. и сумата от 16.20лева, представляваща мораторна лихва за периода 05.05.2022 г. до 27.10.2022г.

С Разпореждане №884/15.11.2022г. Районен съд - Тутракан е постановил незабавно изпълнение по подадено заявление по чл.417 от ГПК и издаване на заповед за незабавно изпълнение. Въпреки така обективираната воля на съда с издадените Заповед за незабавно изпълнение №148/15.11.2022г. и изпълнителен лист размера на главницата е в по-малък обем от този в заявлението, а именно 599.99лв.

Заповедта за незабавно изпълнение и препис от разпореждането от 15.11.2022г. са редовно връчени на заявителя на 30.11.2022г.

На 16.01.2023г. „Ти Би Ай Банк” ЕАД подава молба по чл.247 от ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка.

С обжалваното понастоящем разпореждане №40/17.01.2023г. РС – Тутракан е приел, че е сезиран с молба по чл.247 от ГПК, изложил е че в случая разликата между размера на претендираната сума и присъдената такава се дължи не на опущение, а на отхвърляне на искането за съответната част от съда, за което не е постановено отделно разпореждане, поради което е допълнил разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в този смисъл, по реда на чл.250 от ГПК.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Очевидна фактическа грешка е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав. Поправката се инициира както от някоя от страните, така и служебно от съда, без това да е ограничено във времето.

Въпреки че, в настоящия случай РС – Тутракан надлежно е сезиран с молба по чл.247 ГПК, същият не се е произнесъл с нарочен диспозитив.

Същевременно, без да е сезиран с искане по чл.250 от ГПК и то в законоустановния за това едноседмичен срок, съдът по свой почин е допълнил разпореждането си, като отхвърлил заявлението в съответната част.

Недопустимо е производството по чл.250 от ГПК да започне по инициатива на самия съд. Друг въпрос е дали в случая въобще се касае до 2 такава хипотеза досежно разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Предвид това, че съдът, по свой почин, без сезиране от заинтересованото лице, се е произнесъл по чл.250 от ГПК, е постановил недопустим акт, подлежащ на обезсилване.

Отделно, както вече беше посочено, липсва произнасяне с нарочен диспозитив по молбата на „Ти Би Ай Банк” ЕАД по чл.247 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 40/17.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 530/2022 г. по описа на РС - Тутракан, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата от 108.71лв., явяваща се разлика над уважените 708.70лв. до претендираните 599.99лв.

ВРЪЩА делото на РС – Тутракан за произнасяне с нарочен диспозитив по молбата на „Ти Би Ай Банк” ЕАД по чл.247 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3