Определение № 2124 от 14.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2124 гр. София, 14.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина П.

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20268002900587 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Адвокатско дружество “Д., Г.К.В.” против решение № 627/11.12.2025 г. по в.т.д. № 632/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в частта, с които след частични потвърждаване и отмЯ. на решение № 950/26.06.2025 г. по т.д. 1508/2024 г. на Софийски градски съд, VI-16 състав, настоящият касатор е осъден да заплати на ищцата А. С. Д. на основание чл. 68, ал. 3 ЗАдв и чл. 86 ЗЗД сумата за ликвидационен дял, припадащ й се поради смъртта на съдружника А.А.Д. за разликата над сумата 49 755,98 лева до предявения размер от 58 979,12 лева, и обезщетение за забава върху ликвидационния дял над сумата 910,87 лева до размера от 1 079,71 лева; за част от печалбата за сумата над 9 223,14 лева до размера 38 557,45 лева, и обезщетение за същата за разликата над сумата 168,85 лева до размера от 708,56 лева; в частта, с която е отхвърлен предявеният от адвокатското дружество против А. С. Д. осъдителен иск за разликата над сумата 3 897,02 лева до предявения размер 32 446,57 лева, представляваща наследствен дял от задължения на наследодателя А.А.Д. за връщане на служебни аванси, усвоени в периода 02.10.2021 г. - 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на насрещната искова молба - 07.10.2024 г., до окончателното й плащане.

Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК, и се иска неговата отмЯ.. Излагат се 1 доводи, че съставът на САС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички аргументи на страната и доказателствата по делото.

Изтъква се, че не е обсъдено даденото от вещото лице заключение на ССчЕ, касаещо изчислението на претенцията за ликвидационен дял на база стойността на т.нар. чист актив (с включена текуща/неразпредЕ. печалба от 9 223,14 лева за периода от началото на 2023 г. до 31.05.2023 г.). Поддържа се тезата, че частта от печалбата следва да се приспадне от ликвидационния дял на съдружника с прекратено участие, в резултат на което се получава сумата от 49 755,98 лева, както е прието от първата инстанция. Като не е съобразил изчисленията на експерта, въззивният съд е присъдил два пъти печалбата в полза на ищцата. При тези оплаквания се претендира достъп до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на касацията – т. 1, т. 2 и т. 3 на Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1985 г., и на трайната такава по чл. 290 ГПК по следните въпроси:

1. “Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви”;

2 . “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които основават и доказателствата по тях?”.

В касационната жалба се оспорва изводът на апелацията, че на основание чл. 68, ал. 3 ЗАдв на ищцата се дължи припадащата се част от печалбата за цялата финансова година, с мотива, че по отношение на тази претенция не се прилага правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, предвиждащо при прекратяване участието на съдружник имуществените последици да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. Излагат се подробни аргументи за обосноваване на поддържаното от страната становище, че поради неуреждане от съдружниците в адвокатското дружество на въпросите относно размера, базата за изчисляване и начина на плащане на ликвидационен дял и дял от печалбата за годината, в която е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, както и при липсата на специална уредба в този смисъл в Закона за адвокатурата, по реда на чл. 46 ЗНА и по аналогия е приложима найблизката по съдържание правна норма - тази на чл. 125, ал. 3 ТЗ. По тези доводи се отправя искане за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на даденото от въззивната инстанция разрешение със задължителните постановки на Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константната практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК, по следния въпрос:

2

3. “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните?”.

По отношение на насрещния иск за възстановяване от наследника на съответната част от служебно получените аванси от починалия съдружник Д. се заявява оплакване, че съставът на апелативния съд не е обсъдил заключението на приетата по делото ССчЕ, а е направил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, в който е допуснал фактологични грешки, довели до частичното отхвърляне на претенцията. Сочи се, че въззивният състав неправилно е приел, че салдото на служебните аванси е отрицателно към 02.10.2021 г., каквито констатации в допълнителното заключение на вещото лице не съществуват. Напротив, експертът е изчислил, че към релевантната дата - 15.05.2023 г., невъзстановените (дължими) служебни аванси от А.Д. са в размер на 97 339,71 лева, т.е. ищцата според наследствения й дял дължи сумата 32 446,57 лева. Изтъква се, че неправилно е прието от въззивната инстанция, че адвокатското дружество носи тежестта да докаже, че плащанията към трети лица са за лични задължения, с аргумент, че подобен извод е в разрез с разпредЕ.та от първоинстанционния съд доказателствена тежест по иска за неоснователно обогатяване - че ищцата следва да докаже, че получените от нейния наследодател суми са ползвани във връзка с дейността на дружеството, а и от въззива не са давани нови указания на страните за ангажиране на доказателства. Според касатора, необсъдени от състава на САС са останали доводите му, че Д. е бил единствен управляващ на адвокатското дружество и в това си качество е одобрил всяко движение на парични средства по каса и по банкови сметки, вкл. записванията в счетоводството на дължими аванси, въпреки че аналогични аргументи са приети за основателни по първия насрещен иск. С оглед на горното се претендира допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение на обжалвания съдебен акт от задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и константната такава, формирана по чл. 290 ГПК, по въпроса:

4 . “Може ли въззивният съд да променя подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест?”.

С твърдение за значимостта им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, се иска достъп в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните питания:

5 . “Кой е периодът, за който се изчислява частта от печалба при прекратяване на участието на съдружника в адвокатско дружество на основание чл. 68, ал. 3 ЗАдв?”;

6. “Следва ли да се приеме, че дължимата на основание чл. 68, ал. 3 ЗАдв част от печалбата се изчислява в съответствие с правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, 3 т.е. към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството?

Или следва да се приеме, че волята на законодателя е била в смисъл, че частта от печалбата дължима на основание чл. 68, ал. 2 ЗАдв следва да се изчисли към края на календарната година, в която е настъпило прекратяването на участието на съдружника в адвокатското дружество?”.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, с горепосочените аргументи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди приетите по делото доказателства, в частност заключението на ССчЕ по отношение на изчислението на претенцията за ликвидационен дял, както и да разгледа част от доводите на страната по насрещния иск за възстановяване на получени служебни аванси от наследодателя на ищцата. Претендират се разноски по делото за трите инстанции.

В подадения отговор от ответника по касация А. С. Д. се изразява становище за неоснователност на искането за достъп до касационна проверка и на подадената жалба. Оспорват се заявените от касатора оплаквания.

Подчертава се, че въззивният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл.68, ал. 3 ЗАдв, за да приеме, че законодателят императивно е определил момента, към който следва да бъде изготвен счетоводният баланс на дружеството, служещ за уреждане на имуществените отношения със съдружника. Отправя се искане за присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищцата Д., е приел, че между страните не се спори, че ищцата е наследник на починалия А.Д. с квота в наследството в размер на 1/3, че наследодателят Асен Д. е съдружник в Адвокатско дружество “Д., Г.К.В.” с дялово участие 3,57%, както и че участието му е прекратено със смъртта му на 27.05.2023 г.

От правна страна въззивният състав е намерил, че при прекратяване на членственото правоотношение за дружеството възникват имуществени последици, които се обуславят от правото на наследниците на починалия съдружник да получат равностойността на дружествения му дял. Тъй като в Закона за адвокатурата липсва изрична законова регламентация по какъв начин следва да се уредят имуществените последици, въззивният съд е счел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 125 ТЗ, като имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото 4 правоотношение – в случая към 31.05.2023 г .

Като се е позовал на константната практика на касационната инстанция относно начина на изчисляване на стойността на дружествения дял на съдружник, прекратил участието си в дружество с ограничена отговорност, решаващият състав на САС е преценил, че за определяне стойността на дружествения дял на Д. изчислението се извършва на базата на т.нар. чист актив, като при липсата на законова регламентация не намира опора изразеното становище, че от чистия актив следва да се приспадне печалбата на основание чл. 68, ал. 3 ЗАдв. Съобразявайки заключението на вещото лице, според което стойността на т.нар. чист актив възлиза на 176 937,35 лева, от която делът на А. С. Д. (1/3) е 58 979,12 лева, въззивният съд е приел, че искът следва да бъде уважен за този размер. Като е взел предвид, че с представената нотариална покана, връчена на адвокатското дружество на 31.05.2024 г., ответникът е бил поставен в забава, апелативният състав е счел за дължимо обезщетението върху главницата за периода от 01.06.2024 г. до 18.07.2024 г. вкл. /до депозирането на исковата молба на 19.07.2024 г./, което при изчисляване с програма калкулатор възлиза на сумата от 1 079,71 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендираните 8 939,68 лева.