Решение № 336 от 18.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3942/2025
- Вид
- Решение № 336
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 336 гр. Варна, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110203942 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П. С. М., ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. Й. А. от АК Варна, против НП № 25-0460-001024/02.09.2025год. на началника на РУ в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. (102.26 евро) на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Сочи, че той не е управлявал мотоциклета и към момента на проверката бил пешеходец. Твърди, че в АУАН и в НП липсвали обстоятелства и факти, които описвали вмененото му нарушение, а от друга страна смята, че неправилно е било прието, че е нарушил разпоредбата на чл. 150а от ЗДП като счита, че правилната, относима норма била тази на чл. 150 от ЗДП. На последно място сочи, че в НП липсвали мотиви досежно размера на наложеното наказание като счита, че то е завишено. Моли НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процес. представител, който във фазата по същество моли НП 1 да бъде отменено, а в условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото е постъпило писмено становище от ю.к. Л. в което се сочи, че НП е правилно и законосъобразно постановено и се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на НП. Иска се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение като алтернативно, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение моли за присъждане на такива в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В нощта на 01/02.08.2025год. свидетелите А. М. (мл. автоконтрольор) и Н. Н., и двамата полицейски служители при V РУ ОД МВР Варна били нощна смяна. Двамата се били позиционирали на бул. „Осми приморски полк“, след кръстовището за кв. „Виница“ и преди кръстовището с ул. „Ахр. Манол Й.ов“, в посока от с. Кичево към центъра на гр. Варна и осъществявали контролна дейност. Мястото на което полицаите се били позиционирали било осветено.
Около 03:10ч. свидетелите били спрели за проверка л.а. БМВ като св. Н. проверявал документите на водача, когато видели, че от кв. „Виница“ по булеварда в посока центъра на гр. Варна се включва мотоциклетист. Св. М. който бил на пътното платно му подал сигнал за спиране със стоп палка, който сигнал мотоциклетиста не изпълнил а продължил напред. Без да го изпуска от поглед св. М. казал на св. Н. да връща документите на водача на лекия автомобил и след като той го сторил незабавно двамата тръгнали със служебния автомобил след мотоциклетиста без да го изпускат от поглед.
Мотоциклетиста влязъл в една от страничните на булеварда улички ул. „Кирил Господинов“, която била задънена (без изход) и спрял. Непосредствено след него в уличката влезли и двамата полицейски служители. Двамата видели как мотоциклетиста слиза от мотора. Същият бил с каска на главата и казал на полицаите, че не е управлявал той мотора. Полицаите предприели извършването на проверка в хода на която установили самоличността на мотоциклетиста, а именно установили, че това е въззивника П. С. М..
Установили също така, че управлявания от въззивника мотоциклет е „Пиаджо Бевърли 200“ с рег. № ***, собственост на Й. С., както и че въззивникът не притежава СУМПС за управление на МПС от тази категория.
Св. М. съставил на въззивника АУАН № 4447807/02.08.2025год. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДП за това, че на 02.08.2025год. в 03:10ч. в гр.Варна, по бул. „Осми Приморски полк“ в посока центъра на града, 2 управлява мотоциклет „Пиаджо Бевърли 200“ с рег. № ***, собственост на Й.
С. с ЕГН **********, като на около 10м. преди кръстовището с ул. „Арх.
Манол Й.ов“ (пред магазин „Кемперисимо“), без СУМПС валидно за категорията на управляваното ППС.
Актът бил надлежно предявен за подпис на въззивника, който отказал да го подпише в присъствието на свидетел. В последствие на 05.08.2025год. въззивникът получил екземпляр от акта.
В срока по ч. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 02.09.2025год., въз основа на него, началникът на РУ в ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата чл. 150а, ал.1 от НК и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 200лв.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН № 4447807/02.08.2025год., справка за нарушител, заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на МВР.
Допълнително в хода на съдебното следствие са представени писмо от началника на сектор ПП Варна в едно с приложена към него справка от АИС КАТ досежно регистрацията на превозното средство описано в АУАН и НП.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани А. М. и Н.
Н., съответно актосъставител и свидетел вписан в АУАН, които с нужната конкретика възпроизвеждат обстоятелствата около установяване на нарушението и съставяне на АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм.наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно:
В обст. части на АУАН и НП липсва описание на вмененото на въззивника нарушение, липсват съставомерни факти и обстоятелства.
С АУАН на въззивника е повдигнато обвинение за нарушение разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредба за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно 3 за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай видно от съдържанието на АУАН и НП въззивникът е привлечен към отговорност за това, че управлява МПС без да притежава СУМПС за категорията към която принадлежи управляваното такова. В обс. части на АУАН и НП обаче е посочено единствено, че на конкретната дата въззивникът е управлявал мотоциклет „Пиаджо Бевърли 200“ като не се съдържат никакви факти свързани с това от коя категория е било управляваното МПС. Липсват факти свързани с техническите характеристики на превозното средство от които би могло евентуално да се изведе извод за това каква категория от тези обозначени в чл. 150а, ал.2 от ЗДП е нужно да се притежава за да бъде управлявано. Нещо повече в АУАН и НП липсват факти свързани с това разполагал ли е изобщо с правоспособност да управлява МПС въззивника и ако да за МПС от коя категория. Този факт е от съществено значение както за съставомерността на нарушението по чл.
150а от ЗДП, така и с оглед преценка дали не се касае за нарушение на чл. 150 от ЗДП, която хипотеза би била налице ако правоспособност за управляване на МПС изобщо липсва. Посоченият по-горе дифицит на факти води до пълна липса на ясно във волята на актосъставителя и АНО, а от там до грубо нарушаване правото на защита на въззивника, тъй като го лишава от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си.
Нещо повече липсата на минималния набор от факти лишава и съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност по приложението на материалния закон доколкото този контрол е обвързан от фактическото обвинение. Абсолютно недопустимо е съставомерни факти да се установяват едва в хода на съдебното следствие посредством разпита на актосъставителя, който сочи, че за управляваното от въззивника МПС се изисквало СУМПС от кат. А. Отделен е въпроса, че дали МПС-то изисква СУМПС за кат. А, съобразно закона, се извлича от техническите характеристики на МПС-то които не се изясняват от свидетеля в с.з., а от служебно изисканата от съда справка за техническите данни на МПС-то се установява, че то попада в обхвата на друга категория.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, какот от въззивника така и от въззиваемата страна.
4
При този изход на делото макар и своевременно направено искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. В този случай (при отмяна на НП) разноски не и се следват.
Като съобрази изхода на спора и направеното в жалбата изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждани на разноски съдът счете, че принципно на осн. чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК такива му се дължат. Доколкото обаче жалбоподателят не е ангажирал доказателства за направени разноски то искането му за присъждане на такива се явява неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 25-0460-001024 от 02.09.2025год. на началника на РУ в ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци с което на П. С. М. ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. (102.26 евро) на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. С. М. ЕГН ********** за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5