Решение № 178 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110211008 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Б. Г. Г., чрез упълномощения му процесуален представител адв. С. против Наказателно постановление № 24-4332008011/17.04.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.180, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 150,00 лева и на основание чл. 175, ал.1, т.

5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди, че не е извършил от обективна страна вменените му нарушения. Намира, че НП е издадено след изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и оспорва компетентността на АНО. Излага доводи, че са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушението. Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като посочва, че автомобилът е бил преместен, за да не пречи на движението. На самостоятелно основание оспорва изобщо да е възниквало ПТП, тъй като липсвало описание на причинените от такова щети, последица от него. Посочва, че повдигнатото обвинение е неясно, тъй като не е цитираната изрично законовата разпоредба, която е нарушена, а е посочено само общото задължение на водачи на МПС при реализиране 1 на ПТП. По отношение на наложената му санкция претендира, че АНО не е изложил конкретни съображения в тази насока. Иска се съдебен акт в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. С., която поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по подробни изложените в нея съображения. Претендира разноски по списък.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество, с което се иска атакуваното НП да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, алтернативно се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 05.04.2024г. около 21:15 часа св. Р. С. се движел с управлявания от него л.а „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № СА *** по бул. „Драган Цанков“ с посока на движение от Радио София към Телевизионна кула / бул. „Пейо К. Яворов“ /. В същия момент движещият се в обратната посока /от Телевизионна кула към Радио София/ лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 с рег. № СВ *** навлязъл в неговата лента и реализирал ПТП, като се ударил в предната лява и странична част на автомобила на С.. Водачът на другия автомобил не спрял и продължил движението си надолу.

Пътно – транспортното произшествие бил възприето и от К. В. и И. А., който се движели в непосредствена близост.

За случая бил подаден сигнал на телефон 112.

Местопроизшествието било посетено от св. И. Б. и Л.А. – на длъжност инспектори при ОПП – СДВР.

Междувременно М. И., който разхождал кучето си я района забелязал л.а „Ауди“ с рег. № СВ *** да завива от бул. „Драган Цанков“ към ул. „Кирил Видински“ . Автомобилът крИ.личел, като от него излизал дим и бил със счупена джанта. Виждайки, че водачът на автомобила при слизането си от него е във видимо неадекватно състояние, И. подал сигнал на телефон 112 и останал на място до идването на контролните органи.

При пристигане на място полицейските служители снели сведения от св. С. и установените на място очевидци. Съгласно подадения сигнал за местонахождението на другия участник в ПТП се насочили натам, като установили като водач на л.а „Ауди“ с рег. № СВ *** Б. Г. Г..

Същият собственоръчно попълнил декларация и подписал съставената от контролните органи скица за ПТП.

Бил съставен и протокол за ПТП № 1897966/05.04.2024г., в който били описани констатираните щети по двата автомобила.

На място Г. отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и 2 наркотични вещества, за което му бил издаден талон за медицинско изследване.

Св. Б. преценил, че с поведението си Г. е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал.1, т 3 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т 1от ЗДвП и чл. 174, ал.3, т. 1 от ЗДвП, като съставил против него АУАН серия GA№ 1246429/06.04.2024г.

Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН също не постъпили такива.

При извършена деловодна справка в ОПП- СДВР били установено, че нарушението по чл.

174, ал 3 от ЗДвП е извършено при условията на повторност и материалите били изпратени в СРП за преценка за осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Събраните по делото гласни доказателства изцяло кореспондират с приобщените по надлежния процесуален ред писмени такива, като позволяват правилно изясняване на фактическата обстановка. По делото не са налице протИ.речиви доказателства, поради което съдът не дължи пространствен анализ на доказателствата, а кредитира същите в цялост.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по административно наказателната преписка Заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо 3 възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. В този смисъл направените от жалбоподателя възражения са изцяло несъстоятелни. Нарушенията са извършени на 05.04.2024г., АУАН е съставен на 06.04.2024г., а наказателното постановление е издадено на 17.04.2024г.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По отношение на приложението на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В хода на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства оборващи описаната в АУАН фактическа обстановка, а при извършената проверка съдът не е констатирал нарушение при неговото съставяне.

По отношение на нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП

Цитираната разпоредба забранява на водачите на МПС, при движение на платно с двупосочно движение, когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.

В конкретния случая няма спор за посоката на движение на лекия автомобил управляван от св. С., както и че управляваният от жалбоподателя Г. лек автомобил се е движел в обратна посока, като по неустановени причини е навлязъл с лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП.

Легалната дефиниция на ПТП се съдържа в параграф 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Категорично е установено, както от свидетелските показания, така и от приложените по делото протокол за ПТП и скица на ПТП, че е имало съприкосновение между двата автомобила, което е причинило материални щети.

Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Нарушението е извършено по непредпазлИ.ст.

По отношение на размера на наложената санкция, същата е била съобразена с предвидения от закона размер към датата на извършване на нарушението, като е наложен максималният 4 такъв с оглед степента на обществена опасност и характера на нарушението.

По отношение на нарушението на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

Нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение за водача на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От събраните в хода на производството пред районния съд доказателства безспорно се установява, че Б. Г. не е спрял след реализираното ПТП за установяване на щетите, с което е извършил нарушение на цитираната разпоредба.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /в приложимата редакция/, водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50, 00 до 200, 00 лв. В случая с оспореното НП е определен максимален размер на наказанието "лишаване от право на управление на МПС" и максимална стойност на наложената парична глоба, които наказания са съобразени със степента на обществена опасност, характеризираща извършеното нарушение.

По изложените съображения съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата, тъй като издаденото наказателно постановление е законосъобразно в неговата цялост.

Доколкото по делото не се е явил процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 130 лева, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът