Решение № 920 от 01.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000500451 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване и е образувано възоснова на 1./въззивна жалба с вх.рег..№ 138851/13.12.2024г. подадена от ответника в исковото производство, а именно ЗК“Лев Инс“АД и 2./ въззивна жалба с вх. рег. № 141652/19.12.2024г. от ищцата в исковото производство, а именно С. Б.. Обжалваното решение е № 6415/21.11.2024г. постановено по гр.д.№ 2953/2023г. на СГС в частта, в която ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788 е осъдена да заплати на С. Д. Б. – С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие телесни увреждания, настъпили при ПТП на 17.08.2021 г., причинено от водача на автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху тези суми, дължима на основание чл. 497 от КЗ, във вр. чл. 86 ЗЗД, считано от 10.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до деня на окончателното плащане на присъдената сума и в частта, в която претенцията е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 15 000 лева 1 до пълния размер от 50 000 лева, както и осъдителна претенция за присъждане на законна лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 09.12.2022 г. до 09.03.2023 г. е отхвърлена.

Във въззивната жалба на ответника се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение в уважената част на исковата претенция. Твърди се, че от приобщения доказателствен материлан не се установява главния факт на релевираната имуществена отговорност, а той е, че вредите са настъпили в превозното средство. Твърди се, че по делото не са приобщени доказателства и във връзка с наличие на пряка причиннно-следствена връзка между събитие с белези на посоченото, осъществени при обстоятелствата, твърдени от ищцата, от което да са възникнали нематериални вреди. Нямало отразени данни за оглед на превозното средство, оглед е направен на място, посочено от ищцата и от тези документи не се установявало участие на посоченото превозно средство в транспортен инцидент, на посочената дата. Недоказано било твърдението, че ищцата е претърпяла травма като пътник в превозно средство на МГТ по линия№ 83, тъй като по делото не са ангажирани доказателства от превозен документ, чрез който да се установи пълно и главно твърдение, че пътника с този превозен документ-билет, карта за градски транспорт, банкова карта, използвана за заплащане на превоза, се е возел в превозно средство на МГТ, и че това превозно средство се е движело по посочения маршрут. Въззивният жалбоподател моли за отмяна на решението в обжалваната част постановяване на акт оп същество, с който искът да бъде отхвърлен като недоказан.

Претендира разноски. Писмен отговор на тази въззивна жалба не е постъпвал.

Във въззивната жалба на ищцата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост срещу решението в отхвърлителната му част.

Навежда се, че определеният от първоинстанционният съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е несправедлив, защото съдът не е отчел и оценил негативната промяната в начина на живот на пострадалата след инцидента, не е отчетена икономическата обстановка, като се поддържа и оплакването, че присъденото обезщетение не отговаря на принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.

Постъпил е отговор на тази жалба, с който е оспорена нейната 2 основателност.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността в обжалваната част, той е ограничен от посоченото в жалбата.

Основният спорен въпрос по фактите е дали, травматичното увреждане е осъществено в автобуса, който се е движил посочения от ищцата маршрут и ако това е така, справедливо ли е определен, размера на присъденото обезщетение.

Пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ от С. Б. срещу ЗК“Лев Инс“АД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в следствие на ПТП от 17.08.2022г., причинено при управление на застрахован при ответника автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Възоснова на събраните по делото доказателства, настоящият състав на САС приема, че от фактическа страна е установено, че на 17.08.2021г. ищцата е пътувала като пътник в автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“, с рег. № ********. Автобусът е обслужвал маршрут на линия № 83 на Столичния градски транспорт, с посока - от бул. „Ломско шосе“ към ул.

„Звезда“. В района на спирка „Патриарх Дамян“, се е наложило внезапно спиране, в резултат на което ищцата паднала в пътническия салон на автобуса и претърпяла телесни увреждания. От заключението на СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че ищцата е получила - контузия в теменната област на главата и счупване на долния клон на лявата срамна кост /пубис/, без разместване на фрагментите. Посоченото травматично увреждане при ищцата е било установено посредством извършването на високоспециализирано компютърно – томографско изследване на таза на 18.08.2021г. Съгласно направените експертни уточнения в открито съдебно заседание, проведено на 25.04.2024 г., при първоначалните данни и съответно рентгеновите снимки, които са били направени във връзка с 3 полученото увреждане е имало съмнение за счупване и на ацетабулума, но след специализирано изследване с компютърен томограф се е установила липса на счупване.

Според становището на вещото лице, счупването на таза - на долното рамо на срамната кост вляво има медико- биологичния признак на трайно затруднение на движенията на левия крайник за срок повече от 30 дни и е причинило на ищцата болки и страдания за период от около 3 месеца, като през първите 30 дни, 6 от които непосредствено след злополуката болките са били с по-голям интензитет, а след това със затихващ характер. Контузията в теменната област на главата е причинила болка на ищцата. Непосредствено след настъпване на процесното ПТП е било проведено консервативно лечение с покой на легло, обезболяваща и антикоагулантна терапия. Заключението от СМЕ изключва такова увреждане да е било факт преди съобщаването на падането в автобуса. След преглед осъществен на 08.04.2024 г. се е установило, че липсват трайни последици от получените увреждания. От заключението се установява още, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при полученото увреждане – счупване на долния клон на лявата срамна кост, без разместване на фрагментите, трае около 3 месеца.

При извършен контролен преглед на ищцата на 18.09.2021 г., същата е била насочена да провеждане на лечебна физкултура, но в представените медицински документи липсват данни за провеждане на рехабилитация.

Механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие е изяснен чрез приетата пред първата инстанция и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза.

Пред първоинстанционният съд са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетеля Д. П., син на ищцата , от чиито показания се установява, че ищцата му е съобщила за инцидента по телефона.

Автобусната спирка е била в близост до дома им и пострадалата се е прибрала на собствен ход, но с помощта на бащата на свидетеля. Когато се прибрал свидетелят възприел страданието на майка си и факта, че не може да стои изправена сама и той с личния си автомобил я отвел за преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД. Там пострадалата била лекувана 10 дни, а след това била освободена за домашно лечение, като останала на грижите на близките и 4 семейството си. Към датата на събиране на свидетелските показания, пострадала все още изпитвала страх да бъде транспортирана в МПС, все още чувствала болки и прибягвала до чужда помощ при пазаруване.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“ с рег. № ********, със застрахователно покритие, предоставено от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Прието като доказателство по делото уведомително писмо, получено от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД на 12.12.2022 г. /видно от известие за доставяне, находящо се на л. 13 от делото/. От него се установява, че ищцата е отправила към ответното дружество извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ.

Съобразно указаната на страните доказателствена тежест, ищцата е доказала пълно и главно наличието на застрахователно правоотношение, между ответника и столичен автотранспорт, за конкретния автобус, настъпилия вредоносен резултат , причинно следствената връзка между рязко използване на спирачки и настъпилото в следствие на това деяние вредоносен резултат. Действително протоколът е за оглед на местопроизшествие, което не е запазено, а огледът е извършен по данни на пострадалата, но в съвкупността на всички доказателства, може да се приеме, че тя е пострадала при движение на автобус от градския транспорт по посочения маршрут. Причината за падането на пострадалата в автобуса е рязко предприета маневра за спиране при развита скорост от 50 км.ч, което означава, че водачът не е бил достатъчно бдителен за да осъществи плавно спиране, при настъпване на необходимост от използване на спирачната система така, че да осъществи нормалното положение на пътниците в автобуса, независимо дали ищцата е била в седящо или в изправено положение.

При така установените факти, които макар и оспорени от ответната страна и при предоставена процесуална възможност за тяхното опровергаване, липсва насрещно главно доказване, настоящият въззивен състав на САС приема изводите на пръвоинстанционния обосновани върху доказаните факти за логични.

5

Относно размера на присъденото обезщетение: Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС № 4/1968г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, първата инстанция е отчела в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от получените травми, проведените манипулации, продължителността на болката, дълго обездвижване, съпътстващите го дискомфорт и нужда от чужда помощ. По изложените съображения претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди от увреждането, определено по критериите на справедливостта, в случая съответстват на размер от 15 000 лв.

Поради това и в приложение на правомощията по чл. 272 от ГПК атакуваното решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6415/21.11.2024г. по гр.д.№ 2953/2023г. на СГС.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6