Решение № 25 от 23.05.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Дряново, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100233 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът “Банка ДСК” АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 26.09.2018 г. между страните бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на 30 000 лв., усвоен на същата дата, със срок за издължаване 120 месеца. Съгласно договора кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент от 5,35 % годишно или 0,01 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220 %, който при отрицателни стойности се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,130 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката.

Твърдят, че кредитополучателят допуснал забава на плащането на месечните вноски, като не заплатил дължимата вноска с падеж 06.07.2022 г. Неизпълнението продължило 18 последователни месеца до 06.12.2023 г. като неплатени вноски за този период били в размер от 5553,63 лв. Поради неизпълнението на договора и на 1 основание чл.18.1 било начислено обезщетение за забава в размер на 356,56 лв. за периода от 06.07.2022 г. до 12.12.2023 г.

Заявяват, че на 13.12.2023г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, след изпращане на покана-уведомление изх. №01-20-28162/01.11.2023 г. чрез ЧСИ З. В., връчена по реда на чл. 47 ГПК, за което ищецът заплатил сумата от 60 лв. съгласно фактура № 0300000926/ 15.12.2023г. След датата на предсрочната изискуемост по кредита била начислена законна лихва в размер от 203,55 лв. за периода от 13.12.2023г. до 08.01.2024г. Молят в случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост не била настъпила на основание предявената покана, да се счита, че с предявяване на искова молба „Банка ДСК“ АД обявява предсрочната изискуемост на вземанията си, произтичащи от договора за кредит за текущо потребление, сключен на 26.09.2018 г., в размер на пълния му незаплатен остатък.

На следващо място по ч. гр. дело № 13/2024г. по описа на Районен съд Дряново били издадени заповед № 7/ 12.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за следните суми: 20 378,44 лв. – главница по договор за кредит от 26.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2024г. до окончателното изплащане, 1 527,11 лв. – договорна лихва за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. вкл., 356,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. вкл., 203,55 лв. законна лихва за периода 13.12.2023г. до 08.01,2024г., 60 лв. - сторени разходи при изискуем кредит, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 550,24 лв. На основание издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 68/ 2024г. по описа на ЧСИ З. В., рег. № 734, район на действие Окръжен съд Габрово. С оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания на съда бил предявен настоящият иск.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника С. Г. Ч., че дължи на ищеца следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2018 г.: 20378,44 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 1527,11 лв. – договорна лихва за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. вкл., 356,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. вкл., 203,55 лв. – законна лихва за периода от 13.12.2023г. до 08.01.2024г. и 60 лв. – сторени разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед № 7/ 12.01.2024 . за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 13/ 2024г. по описа на Районен съд Дряново. Претендират се направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство, както и тези, сторени в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на 2 ответника адв. Н. К. от АК – Габрово. В същия се оспорва предявения установителен иск, като недоказан и неоснователен. Моли искът да бъде отхвърлен поради неоснователност и недоказаност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 13/ 2024г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Банка ДСК” АД против длъжника С. Г. Ч. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7/ 12.01.2024 г., като е разпоредено да заплати сумата 20378,44 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 26.09.2018г. между “Банка ДСК” ЕАД и С. Г. Ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1527,11 лв. – договорна лихва за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. вкл., сумата 356,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. вкл., сумата 203,55 лв. – законна лихва за периода от 13.12.2023г. до 08.01.2024г., сумата 60 лв. – сторени разходи при изискуем кредит, както и сумата 550,24 лв. – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от заявлението на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

С определение от 07.05.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.

2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника С. Г. Ч. настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

От представения по делото договор за кредит за текущо потребление се установява, че същият бил сключен на 26.09.2018г. между “Банка ДСК” ЕАД (с ново наименование „Банка ДСК“ АД) и С. Г. Ч., като дружеството отпуснало на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 30 000 лв. за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Страните са договорили, че главницата по кредита ще се олихвява с лихвен процент в размер на 5,35 % годишно или 0,01 % на ден и годишен процент на разходите 5,98%.

С покана уведомление от 01.11.2023г. банката уведомила ответника, че поради забава в погасяване на задълженията по сключен Договор за банков кредит от 26.09.2018г., отпуснат в размер на 30 000 лв. и на предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се начислявала законна лихва. Връчителят на ЧСИ З. В., рег. № 734 на КЧСИ е отбелязал, че залепил уведомление на 29.11.2023г. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се 3 установява, че на 26.09.2018г. по банкова сметка с титуляр кредитополучателя С. Ч. е предоставен от „Банка ДСК“ АД кредит в размер на 30 000 лв. с основание „Усвояване на кредит за текущо потребление“. От допълнително изисканата справка се установило, че заемната сума била напълно усвоена от кредитополучателя за периода от 26.09.2018г. до 31.10.2018г. чрез погасяване на задължения по стари договори за кредити и теглене на пари в брой на каса и ATM. Последното плащане от страна на ответника по процесния договор било в размер на 551,95 лева и било извършено на 28.09.2022г. Непогасените вноски по договора за кредит за текущо потребление към 13.12.2023г. били осемнадесет на брой в общ размер на 5 553,63 лв. Същите се отнасяли за периода от 06.07.2022г. до 06.12.2023г. Към 10.01.2024г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК дължимата главница по процесния договор била в размер на 20 378,44 лева.

Дължимата договорна лихва за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. включително била в общ размер на 1 527,10 лв. Дължимото обезщетението за забава за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. включително възлизало на 356,56 лв., изчислено съгласно методиката посочена в чл. 18.1 от договора за кредит за текущо потребление от 26.09.2018г. Дължимата законна лихва за периода от 13.12.2023г. до 08.01.2024г. включително била в размер на 203,55 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не се оспорва от особения представител на ответника, че на 26.09.2018 г. между банката и С. Г. Ч. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който последният получил по банков път сумата 30 000 лв. За погасяване на дадената парична сума бил договорен срок на кредита 120 месеца и размер на вноската по кредита 328 лв. Доколкото по делото се установи безспорно от заключението на вещото лице получаването на сумата от 30 000 лв. по банкова сметка на ответника, за него възниква задължение да я върне.

Ищцовото дружество представя покана - уведомление от 01.11.2023г., с което длъжникът е информиран, че поради забавата в погасяване на задълженията по сключен договор за банков кредит от 26.09.2018г. и на основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се начислявала законна лихва. Поканата била редовно връчена на 13.12.2023г. по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК от ЧСИ З. В., рег. № 734, с район на действие ГОС, видно от направеното отбелязване от връчителя върху поканата - уведомление от 01.11.2023 г.

4

Поради което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (10.01.2024г.) вземането за главницата е било изискуемо.

По делото не се установиха основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.

24 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (120 месеца), размер на кредита (30 000 лв.), ГПР (5,98 %), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК. Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в отделно приложение към договора се съдържа погасителен план, под който е положен подпис на ответника. В общите условия към договора, които са подписани от ответника, се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Общите условия са подписани, което съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. По така изложените съображения съдът намира, че сключеният между страните договор е действителен и е породил желаните от страните правни последици. С оглед на което и въз основа на неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза следва да се приеме, че ответникът дължи предоставената му в кредит и незаплатена от него главница от 20 378,44 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (10.01.2024г.) до окончателното изплащане, сумата 1 527,11 лв. – договорна лихва за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. вкл., както и сумата 356,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 06.07.2022г. до 12.12.2023г. вкл., сумата 203,55 лв. – законна лихва за забава за периода 13.12.2023г. до 08.01.2024г. и сумата 60 лв. – сторени разходи за изискуем кредит. Предвид всичко изложено следва да се приеме за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество посочените суми.