Решение № 118 от 10.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000884 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260295/20.08.2021г., постановено по търг. д. №1313/2020г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, „Г. З.“ ЕАД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. СТ. Ж., с ЕГН ********** сумата от 5 000лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното му такова в размер на 100 000лв. по Щета №***********-* от 27.08.2018г., за репариране на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал неговият баща С. Ж. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 5 000лв. до претендирания размер от 50 000лв. „Г. З.“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. СТ. Ж. сумата от 20 348.04 лв., представляваща законната лихва върху вече изплатените на ищеца застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по Щета №***********-* от 27.08.2018г. в общ размер на 101 170лв., считано от 1 датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 27.08.2018г. до деня преди изплащането на обезщетенията 19.08.2020г. „Г. З.“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. СТ. Ж. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 117лв. съразмерно с уважената част от исковете, като е посочена банкова, по която да бъдат изплатени сумите. Д. СТ. Ж. е осъден да заплати на „Г. З.“ ЕАД направените разноски в размер на 832лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете. „Г. З.“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1 013.92лв. за държавна такса, съразмерно с уважения размер на исковете.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Д. СТ. Ж.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 50 000лв.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.51 ал.2 от ЗЗД и е необосновано. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на съпричиняване и възприетата завишена степен на съпричиняване – 30%. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълен размер.

Въззиваемата страна – „Г. З.“ ЕАД, в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство – „Г. З.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца законна лихва върху платеното вече обезщетение над размера от 17 749,89лв. до 20 348,04лв. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Доводите в тази насока се свеждат до това, че началният момент за присъждане на законната лихва следва да се определи според текста на разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, а не, както е определен от първоинстанционния съд – според чл.429 ал.2, т.2 от КЗ. Твърди се, че тъй като извънсъдебната претенция е предявена на 27.08.2018г., законната лихва следва да бъде присъдена не по-рано от 27.11.2018г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и 2 постановяване на друго, с което исковата претенция за обезщетение за забава върху вече изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъде отхвърлена за разликата над 17 749,89лв. до 20 348,04лв.

Ответник – жалбата Д. СТ. Ж., в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

С въззивните жалби и постъпилите отговори на същите не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – Д. СТ. Ж., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 04.08.2018г., около 01:00ч., при топло време, пътно покритие от сух асфалт и видимост на изкуствена светлина - фаровете на автомобилите, на път ***, км.***+***, в землището на общ. С. З., в близост до газстанция за зареждане с природен газ/метан настъпило ПТП между т.а. „Ф. ** **“, с peг.

№ ********, собственост на „П. Т. *“ ООД, управляван от водача М. К. Х. и л.а. „М. В.“, с peг. № ********, собственост на С. Ж. С., управляван от водача Н. Г. Т., като в лекия автомобил, на предната дясна седалка, пътувал и С. С.. В момента на удара т.а. „Ф.“ се движел в посока от север на юг, в западната лента за движение, със скорост около 70.44 км/ч, а л.а. „М.“ се движел в посока от юг на север, в насрещната за него лента за движение, със скорост около 65.61 км/ч. За водача на товарния автомобил не е имало техническа 3 възможност да предотврати настъпването на ПТП като спре преди мястото на удара, тъй като л.а. „М.“ е попадал в опасната му зона за спиране, а мястото на удара между двете МПС е в лентата за движение на т.а. „Ф.“. В резултат на удара е пострадал пътникът С. Ж. С. - баща на ищеца, който е получил телесни увреждания и впоследствие е починал в УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“ АД - С. З.. Причините за настъпване на процесното ПТП се свеждат до изгубване на контрол върху движението на л.а. „М. В.“ от водача Н. Г. Т., довело до навлизане и движение в насрещната лента за движение, при условие, че по същото време насреща, в собствената си лента за движение, се е движел т.а. „Ф. ** **“, като по този начин е отнето предимството на товарния автомобил.

За станалото ПТП са образувани пр.пр. №2201/2018г. по описа на ОП С. З. и ДП №***/***г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - С. З.. За извършеното деяние виновният водач Н. Г. Т. е предадена на съд, като е образувано НОХД №2184/2020г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда №34 от 20.10.2020г., постановена по НОХД №2184/2019г. по описа на ОС Стара Загора, влязла в законна сила на 04.11.2020г., подсъдимата Н. Т. е призната за виновна в това, че на 04.08.2018г., на път ***, км.***, в землището на Община С. З., при управление на МПС - л.а. „М. В.“, с peг. № ********, нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като по непредпазливост причинила смъртта на С. Ж. С..

Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения между ищеца и починалия му баща. Между баща и син съществувала силна връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на бащата в живота на ищеца настъпили негативни промени. Същият е в изключително тежки психическо, душевно и емоционално състояние, изолирал се от околния свят, станал неуравновесен.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица №************, валидна от 04.05.2018г. до 04.05.2019г.

Ищецът предявил застрахователна претенция пред ответника с писмо, изпратено на 24.08.2018г., получено на 27.08.2018г. По искането на ищеца е образувана Щета №***********-* от 27.08.2018г. След проведена между страните кореспонденция „Г. З.“ ЕАД, с писмо с изх. №20-03-1192 от 4

21.08.2020г. е определило и изплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение, в размер на 1 170лв. /изплатени на 20.08.2020г./.

Ищецът счита, че така определеното и изплатено му обезщетение за неимуществени вреди е занижено, а справедлив паричен еквивалент за претърпените от него болки и страдания е сумата от 150 000лв. или – следва да му бъдат изплатени допълнително 50 000лв.

Освен това се твърди, че обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди са заплатени без да бъде уважена от застрахователя претенцията на ищеца за законна лихва, предвидената в закона - чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 27.08.2018г. до деня преди изплащането на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди 19.08.2020г.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното му такова в размер на 100 000лв. по Щета №***********-* от 27.08.2018г., за репариране на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал неговият баща С. Ж. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата. Иска се и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 20 348.04лв., представляваща законната лихва върху вече изплатените застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по Щета №***********-* от 27.08.2018г. в общ размер на 101 170лв., считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 27.08.2018г., до деня преди изплащането на обезщетенията 19.08.2020г.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗАД „О**-З.“ АД е оспорил така предявения иск за неимуществени вреди, считайки, че определеното и изплатеното обезщетение 5 от 100 000лв. е достатъчно за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на починалия, тъй като същият е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДВП, като по този начин е допринесъл за получаване на телесните увреждания, които са причинили смъртта му.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на С. Ж. С. – негов баща. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лек автомобил „М.“ - Н. Г. Т., която е нарушила правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП на 04.08.2018г., в резултат на което, на 06.08.2018г. е починал С. С.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила на 04.11.2020г. присъда №34/20.10.2020г. по НОХД №2184/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на 6 водача на л.а. „М.“ и причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №************, валидна от 04.05.2018г. до 04.05.2019г.