Определение № 469 от 21.02.2023, Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№ 469/21.2.2023г. гр.

Пловдив, 21 февруари 2023 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА

ДИЧЕВА

ДАРИНА МАТЕЕВА разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2282 по описа за 2022 год. на Административен съд – Пловдив за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба вх. № 24598 от 29.12.2022 г., подадена от „ДЕАР БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез адвокат А.П. за изменение на Решение № 2428/19.12.2022 г., постановено по к. н. а. х. д. № 2282/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му за разноските, с искане в полза на дружеството-молител да бъдат присъдени сторените в касационното производство разноски в размер на 350 лв., съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.08.2022 г.

Ответната страна – ТД на НАП Пловдив, в представено становище, прави възражение за недопустимост на молбата, алтернативно е посочено, че ако разноски все пак се дължат да се съобрази направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, направено с касационната жалба.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от страна имаща право да иска допълване на решението в частта му за разноските, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

С решение № 2428/19.12.2022 г., постановено по КАНД

№ 2282/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, чието допълване в частта за разноските се иска, решаващият състав на Административен съд – Пловдив е потвърдил Решение № 1419 от 08.07.2022 г., постановено по АНД № 5062/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 579310-F595089/26.05.2021г. на зам.директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „ДЕАР БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пере Тошев“ №101, ет. 1, ап. 1, представлявано от Дж.Е.А., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В съдебното заседание от 24 октомври 2022 г. процесуалният представител на ответника –адв. П. е направил искане за присъждане на възнаграждение за адвокат съобразно представения договор за правна защита за производството пред тази съдебна инстанция.

С решението не са присъдени разноски.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника се дължат такива. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.08.2022 г., ответникът по касация е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

А съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при материален интерес до 1 000 лв., както е в процесния случай, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. 600 лв., в този смисъл е неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид материалния интерес на делото (3000 лв.) и с оглед чл. 18, ал. 2, вр. чл.

7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователно е и основното възражение, направено в отговора по молбата за изменение на решението в частта за разноските, на директора на ТД на НАП Пловдив, че молбата за допълване на решението в частта му за разноските е недопустима, тъй като по делото не е представен списък с разноските. Това е така понеже в конкретния случай намира приложение т.8, а не т.9 от ТР №6/2012 г. на ВКС, на която се позовава молителя, тъй като става въпрос за допълване на решението в частта му за разноските, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски, а не за молба за изменение на съдебно решение в частта за разноските.

Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХVI състав, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 2428 от 19.12.2022 г. по КАНД № 2282/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХVI състав, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА

Национална агенция за приходите – гр. София, да заплати на „ДЕАР БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пере Тошев“ №101, ет. 1, ап. 1, представлявано от Дж.Е.А., направените по делото разноски в размер на 350 лева.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: