Решение № 2554 от 25.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2554 гр. Пловдив, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330111911 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. А. Д., ЕГН ********** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, т. 9 и т.

10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г., евентуално за прогласяване на нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане, както и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника на сумата от 210 лева - недължимо платена по Договора за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г., евентуално осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника на сумата от 184.19 лева - недължимо платена по клаузата за такса за експресно разглеждане по Договора за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г.

Твърди се, че на 11.02.2020г. между страните бил сключен по реда на ЗПФУР, Договор за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 800 лева, при фиксиран ГЛП – 40.05 % и ГПР – 49.13 %, за срок от 1 месец. Според договора, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 264.19 лева, която той следва да престира заедно с погасителната вноска. Така общо дължима сума за плащане по договора, заедно с възнаградителна лихва е 1090 лева.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен и на осн. чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочената в него стойност на ГПР не отговаря на действително прилагания, поради невключване на таксата за експресно разглеждане в посочения в договора ГПР.

Навежда доводи, таксата за експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.Таксата била във фиксиран размер, като липсвало каквато и да еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което счита, че същата е нищожна, като накърнява добрите нрави.

Твърди, че на 11.03.2020 г. ищецът заплатил по договора сума в размер на 1010 лева, 1 с която заплатил изцяло заемната сума от 800 лева.

Предвид изложеното, ищецът моли за прогласяване недействителността на Договора за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г., евентуално за прогласяване на нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане, както и за присъждане на сумата от 210 лева - недължимо платена по Договора за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г., евентуално за присъждане на сумата от 184.19 лева - недължимо платена по клаузата за такса за експресно разглеждане по Договора за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва, че между страните е сключен Договора за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора.

В същият бил коректно посочен ГПР, като таксата за експресно разглеждане на документи не следва да бъде включвана, за което навежда подробни аргументи.

Неоснователни били твърденията на ищеца за нищожност на такса експресно разглеждане на документи. Излага, че услугата по експресно разглеждане на документи е такава за допълнителна услуга, клиентът доброволно избрал да се възползва от нея, като стойността на същата не следвало да се прибавя към ГПР.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан Договор за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г., по който на ищеца е предоставена сумата от 800 лева, при ГЛП от 40.05% и ГПР от 49.13 %, която следвало да бъде върната на 1 месечна вноска, с падеж: 11.03.2020 г., с уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 264.19 лева; че сумата за такса за експресно разглеждане от договора за кредит не е включена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора; както и, че ищецът е заплатил на ответника по договора сумата в размер на 1010 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 22.03.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г., /л.4/, се установява, че между страните е подписан Договора за паричен заем.

Следователно, съдът приема, че между страните е бил подписан Договор за паричен заем Кредирект № *** от 11.02.2020 г., за сумата от 800 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.05 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.13 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 1 месечна вноска, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 825.81 лева.

В чл. 3.10 от Договора е посочено, че заемателя дължи такса за експресно разглеждане в размер на 264.19 лева, като е посочено, че вноската с такса за експресно разглеждане е 1090 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Сити Кеш“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът 2 е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.13 %, а възнаградителната лихва– 40.05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 9 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи.

Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Таксата за експресно разглеждане представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С 3 това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.13 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

За пълнота, съдът намира, клаузата такса за експресно разглеждане за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на документи, противоречи на добрите нрави; представлява 33.02 % от размера на предоставената сума /(264.19/800)*100/; води до неоснователно обогатяване за кредитора, като предвижда допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това положение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП.

Клаузата, предвиждаща плащане на такса за експресно разглеждане е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.