Решение № 347 от 21.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. гр. Хасково, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640102576 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1,т.2 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД от "Йеттел България" ЕАД, със седалище и адрес на управление - град София, район Младост, ж.к."Младост 4" Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК: 130460283, против С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ж.к. „*******" бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за установяване съществуването на вземания за сумата 298,33 лева - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023г., дължими за периода от 05.04.2023г. - 04.07.2023 г.; сумата 191,63 лева - дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023 г., представляваща три стандартни месечни такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.04.2025г. до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед № 451 от 22.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.

№ 991/2025г. по описа на Районен съд-Хасково.

В искова молба се сочи, че между ищецът (с предходно наименование „Теленор България" ЕАД) и ответника е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023 г., както и че ответникът не е 1 изпълнил задълженията си по договора, поради което същият бил едностранно прекратен от мобилния оператор на 29.08.2023г. Предвид това, към 05.09.2023г. ответникът останали неплатени задължения в размер на 298,33 лева. Като последица от неизпълнението на договора, на ответника били начислени и договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по сключения договор за мобилни услуги, възлизащи на сума в общ размер на 191,63 лева, представляваща три стандартни месечни такси. Неустойките били начислени съобразно клаузата т.11 от договора, според която при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Твърди се, че задълженията на ответника към мобилния оператор в общ размер на 298,33 лв., били начислени в издадени от ищеца фактури:

Фактура № 7350526693/05.05.2023г., Фактура № 7351737782/ 05.06.2023 г., Фактура № 7353228658/05.07.2023г, във всяка от които подробно било описано как е формирано вземането. Сочи се, че дължимата от ответника сума от общо 298,33 лева е формирана, както следва: 234,35 лева, представляващи частично непогасени задължения за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023 г. за периода 05.04.202304.05.2023г.; 31,99 лева – непогасени месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги за периода 05.05.2023-04.06.2023г. и 31,99 лева – непогасени месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги за периода 05.06.2023-04.07.2023г., по процесния договор. Ответикът дължал и неустойка за предсрочно прекратявене - 191,63 лева, представляваща три стандартни месечни такси.

Всички задължения на ответника към мобилния оператор били обединени във Фактура № 7355767202/05.09.2023 г. на стойност 489,96 лева, от които: сумата 298,33 лева - дължима за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023 г., за период 05.04.202304.07.2023 г. и сумата 191,63 лева - дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по този договор, представляващи три стандартни месечни такси.

Изложено е, че в системата на „Теленор България" ЕАД ответникът бил с клиентски номер ************, както и че всички непогасени и изискуеми негови задължения в размер на 489,96 лева били обединени в горепосочената 2

Фактура № 7355767202/05.09.2023 за клиентски номер ************, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си към мобилния оператор и за вземанията си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 991/2025 г. по описа на Районен съд Хасково и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът указал на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си, тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Предвид изложеното, отправя се искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответник дължи на ищеца сума в общ размер на 489,96 лв., както следва:

- 298,33 лева – месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023г., дължими за периода от 05.04.2023г. 04.07.2023 г.;

-191,63 лева - дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023 г., представляваща три стандартни месечни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.04.2025г. до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед №451 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.04.2025г. по ч.гр.д.№ 991/2025г. по описа на РС-Хасково.

Претендира също направените в заповедното и в настоящото установително производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, ответникът не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени и приети като писмени доказателства Резюме на договор за Абонаментен план „Тотал Макс“ от „Йеттел България“ ЕАД, заявка № 627470501/26.01.2023г. – копие; Договор за мобилни услуги от „Йеттел България“ ЕАД, план „Тотал Макс“, заявка № 627470501 и 3 потребител лицето С. И. С. – копие; Заявление за активиране/деактивиране на услуга № 627470501 с потребител С. И. С. – копие; Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги – копие; Спогодба от дата 11.01.2018г. със страни Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД – копие;

Фактура № 0000005808/05.03.2026г. с получател "Йетел България" ЕАД и доставчик Л.Г.Г. на стойност 245,42 евро – копие; Фактура № 7355767202/05.09.2023г. с получател С. И. С. на стойност 298,33 лева – копие;

Фактура № 7353228658/05.07.2023г. с получател С. И. С. на стойност 277,69 лева – копие; Общо потребление за мобилна/фиксирана с клиентски номер ************ за периода 05.06.2023г. – 04.07.2023г. за мобилна услуга ************ на стойност 26,66 лева – копие; Общо потребление за мобилна/фиксирана с клиентски номер ************ за периода 05.05.2023г.

– 04.06.2023г. за мобилна услуга ************ на стойност 26,66 лева – копие;

Фактура № 7350526693/05.05.2023г. с получател С. И. С. на стойност 245,70 лева – копие; Общо потребление за мобилна/фиксирана с клиентски номер ************ за периода 05.04.2023г. – 04.05.2023г. за мобилна услуга ************ на стойност 26,66 лева – копие; Детайлно потребление за мобилна/фиксирана услуга ************ за периода 11.04.2023г. – 29.04.2023г. – копие.

От тях се установява, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново.

По делото е приложена и Последна покана за доброволно плащане от 05.08.2023 г. от ищеца, с която ответникът е предупреден, че в случай, че не изпълни задължението си в размер на 489,66 лева, то договорът му ще бъде прекратен и към задълженията му ще бъде добавена неустойка.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 991 по описа за 2025 г. на РС - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 6984/15.04.2025 г., в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 451/22.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми, а именно: 298,33 лева – месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023г., дължими за периода от 05.04.2023г. - 04.07.2023 г.; 191,63 лева - дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 26.01.2023 г., представляваща три стандартни месечни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.04.2025г. до окончателното изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. - държавна такса и 4

480 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане № 2751/12.09.2025 г., връчено на ищеца на 24.09.2025г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Във връзка с основателността на заявените претенции, съдът намира следното:

От приетите като писмени доказателства по делото и неоспорени от ответника Резюме на договор за Абонаментен план „Тотал Макс“ от „Йеттел България“ ЕАД, заявка № 627470501/26.01.2023г. ; Договор за мобилни услуги от „Йеттел България“ ЕАД, план „Тотал Макс“, заявка № 627470501 и потребител лицето С. И. С. ; Заявление за активиране/деактивиране на услуга № 627470501 с потребител С. И. С. ; Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги ; Спогодба от дата 11.01.2018г. със страни Комисия за защита на потребителите и

„Теленор

България“

ЕАД;

Фактура

№

0000005808/05.03.2026г. с получател "Йетел България" ЕАД и доставчик Л.Г.Г. на стойност 245,42 евро; Фактура № 7355767202/05.09.2023г. с получател С.

И. С. на стойност 298,33 лева; Фактура № 7353228658/05.07.2023г. с получател С. И. С. на стойност 277,69 лева; Общо потребление за мобилна/фиксирана с клиентски номер ************ за периода 05.06.2023г.

– 04.07.2023г. за мобилна услуга ************ на стойност 26,66 лева; Общо потребление за мобилна/фиксирана с клиентски номер ************ за периода 05.05.2023г. – 04.06.2023г. за мобилна услуга ************ на стойност 26,66 лева; Фактура № 7350526693/05.05.2023г. с получател С. И. С. на стойност 245,70 лева; Общо потребление за мобилна/фиксирана с клиентски номер ************ за периода 05.04.2023г. – 04.05.2023г. за мобилна услуга ************ на стойност 26,66 лева; Детайлно потребление за мобилна/фиксирана услуга ************ за периода 11.04.2023г. – 29.04.2023г., по несъмнен начин се установява, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения, по силата на които 5 дружеството - мобилен оператор е трябвало да предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна на ответника да заплаща дължимото възнаграждение за това. Съдържанието на съглашенията е подробно регламентирано в горепосочените документи, които са подписани и от ответника и не са оспорени, нито от гледна точка на автентичността им, нито по отношение на верността им. Доколкото те носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този смисъл следва да бъде прието, че с подписването на процесните договори за мобилни услуги в правната сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и задължения. Освен това, на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД те имат силата на закон за страните. Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, тя попада под приложното поле на ТЗ, а само за неуредените в него положения се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство - чл. 288 ТЗ. В договора за мобилни услуги изрично е посочено, че потребителят е получил и е запознат с Общите условия и е съгласен да ги спазва.