Решение № 940 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110105425 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от С. Г. З., ЕГН **********, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ****, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2578218/27.05.2022г. и на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.05.2022г., както и осъдителни искове срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД за връщане на суми в общ размер на 70,00 лв.

В открито съдебно заседание от 05.12.2025 г. съдът е допуснал изменение в размерите на исковите претенции, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като искът за платена възнаградителна лихва е увеличен до 297,53 лева (152,12 EUR), а искът за платено възнаграждение за поръчителство – до 673,14 лева (344,18 EUR).

В открито съдебно заседание от 13.02.2026 г., след приемане на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е допуснал повторно изменение в размерите на исковите претенции.

Искът за платена възнаградителна лихва е намален до 149,03 лева (76,20 EUR), като производството в частта за разликата над 149,03 лева до 297,53 лева е прекратено на основание чл. 232 ГПК. Искът за платено 1 възнаграждение за поръчителство е увеличен до 696,92 лева (356,33 EUR), на основание чл. 214, ал. 1 ГПК.

С оглед допуснатите изменения, предмет на делото са следните искове в окончателните им размери:

1. Установителен иск с правно основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2578218/27.05.2022 г.

2. Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД , за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.05.2022 г.

3. Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД , за сумата от 149,03 лева (76,20 EUR) – недължимо платена възнаградителна лихва.

4. Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД , за сумата от 696,92 лева (356,33 EUR) – недължимо платено възнаграждение за поръчителство.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 27.05.2022 г. е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № 2578218/27.05.2022 г. за сумата от 1 800 лева (920,33 EUR), а с втория ответник – Договор за предоставяне на поръчителство от 27.05.2022 г.. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в него годишен процент на разходите (ГПР) от 21,04% е нереален и заблуждаващ.

Твърди, че уговореното възнаграждение за поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в размер на 1 617,06 лева (826,96 EUR) представлява задължителен разход по кредита и е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК. Невключването на този разход в ГПР представлява нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до нищожност на цялата кредитна сделка. Твърди, че договорът за поръчителство също е нищожен, както поради акцесорния си характер спрямо нищожния договор за кредит, така и поради противоречие с добрите нрави, тъй като се уговаря заплащане на възнаграждение от длъжника към поръчителя, без длъжникът да получава насрещна престация. На основание твърдяната нищожност на договорите, ищецът претендира връщане на платените суми за лихва и за поръчителство като платени без основание.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че ГПР е изчислен коректно, като в него не е включено възнаграждението за поръчителя, тъй като предоставянето на обезпечение е било изцяло доброволно и не е било задължително условие за получаване на кредита. Изтъква се, че договорът за поръчителство се сключва след договора за кредит, поради което към момента на формиране на ГПР кредиторът не е знаел и не е могъл да знае размера на възнаграждението по него. Ответникът не оспорва, че е получил от ищеца плащания в размер на 20,00 лева (10,23 EUR) за лихва и 50,00 лева (25,56 EUR) по договора за поръчителство.

В срока по чл. 131 ГПК искът се оспорва като неоснователен и от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Поддържа, че предоставянето на поръчителство е доброволна и незадължителна услуга. Описва се механизмът на сключване на договорите, според който договорът за кредит се подписва първо в електронната среда на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и едва след това, ако клиентът е избрал обезпечение, той се прехвърля към платформата на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, където се сключва договорът за поръчителство. Поради това, разходите по втория договор не са били известни на кредитора към момента на сключване на първия и не следва да се включват в ГПР.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Безспорно е установено, че между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2578218/27.05.2022 г. за сумата от 1 800 лева (920,33 EUR), а между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 27.05.2022 г.

Безспорно е и обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено при формиране на ГПР по кредитния договор.

От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът 3 кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена, се установява следното: Размерът на отпуснатия кредит е 1 800 лева (920,33 EUR), като от тях 653,04 лева (333,89 EUR) са преведени чрез EasyPay като паричен превод в полза на ищцата, а сумата от 1 146,96 лева (586,44 EUR) е послужила за погасяване на задължения по предходен заем. Съгласно Приложение № 1 към договора, кредитът е с кредитен продукт „Credissimo плюс“, лихвен процент от 19,26%, ГПР от 21,04%, срок от 18 месеца и 18 погасителни вноски.

Общият размер на всички плащания по договора, включително и възнаграждението за поръчителя, възлиза на 3 711,61 лева (1 897,88 EUR), от които 1 800 лева (920,33 EUR) главница, 294,55 лева (150,61 EUR) възнаградителна лихва и 1 617,06 лева (826,96 EUR) възнаграждение за поръчител.

От експертизата е видно, че кредитът е рефинансиран на 14.12.2022 г. със сумата от 1 514,30 лева (774,27 EUR). Действително извършените от ищеца плащания възлизат на обща стойност 2 645,95 лева (1 352,85 EUR), разпределени, както следва: 1 800,00 лева (920,33 EUR) за главница, 149,03 лева (76,20 EUR) за възнаградителна лихва и 696,92 лева (356,33 EUR) за възнаграждение на поръчителя.

По установителния иск за нищожност на Договор за потребителски кредит № 2578218/27.05.2022 г.

Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит задължително се посочва годишният процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет.

4

В процесния договор ГПР е посочен като 21,04%, формиран единствено от лихвения процент и главницата. Възнаграждението за поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в общ размер от 1 617,06 лева (826,96 EUR) не е включено при изчисляването на ГПР, въпреки че представлява значителна допълнителна финансова тежест за потребителя, съизмерима с почти 90% от размера на самата главница.

Съдът намира, че възнаграждението за поръчителя представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и следва да бъде включено при изчисляването на ГПР, по следните съображения:

Първо, сключването на договора за поръчителство е неразривно свързано с отпускането на кредита. Въпреки твърденията на ответниците, че обезпечението е доброволно, от механизма на сключване на договорите е видно, че двата договора се подписват в един и същи ден – 27.05.2022 г., в рамките на единна процедура, стартираща от платформата на кредитора.

Потребителят е насочен към платформата на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД непосредствено след подписване на договора за кредит, което сочи на функционална обвързаност между двете сделки.

Второ, възнаграждението за поръчителя се заплаща като част от погасителната вноска, събирана от кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД, заедно с главницата и лихвата, чрез единна система за плащания. От справката на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, приложена като доказателство по делото, е видно, че всяка месечна вноска включва три компонента: главница, лихва и вноска по договора за поръчителство. Фактът, че кредиторът събира и администрира плащанията за поръчителя, допълнително потвърждава функционалната връзка между двата договора.

Трето, общият размер на възнаграждението за поръчителя (1 617,06 лева / 826,96 EUR) представлява 89,84% от размера на главницата (1 800 лева / 920,33 EUR), което многократно надхвърля обичайната цена на подобен вид услуга на свободния пазар. Тази несъразмерност обосновава извод, че целта на договора за поръчителство не е реално предоставяне на обезпечение, а заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез изкуствено разделяне на общия разход по кредита между два отделни договора.

Четвърто, съгласно установената съдебна практика на ВКС (Решение № 120/18.07.2019 г. по т.д. № 2693/2018 г., II т.о., Решение № 70/30.06.2020 г.

5 по т.д. № 2771/2019 г., II т.о. и др.), разход по кредита по смисъла на ЗПК е всеки разход, който потребителят е длъжен да направи във връзка с договора за кредит и който е известен на кредитора. Възнаграждението за поръчителя отговаря на тези критерии: то е уговорено в рамките на договорните отношения между страните, дължимо е във връзка с договора за кредит и е известно на кредитора, доколкото последният администрира събирането му.

При включване на възнаграждението за поръчителя в общите разходи по кредита, действителният ГПР значително надвишава посочените 21,04% и надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (пет пъти размера на законната лихва). Непосочването на реалния ГПР, включващ всички действителни разходи по кредита, представлява нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед на изложеното, съдът намира установителният иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2578218/27.05.2022 г. за основателен и следва да бъде уважен.

По установителния иск за нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 27.05.2022 г.

Договорът за поръчителство е акцесорен спрямо договора за кредит.

При прогласяване нищожността на главното правоотношение, акцесорното задължение се погасява, тъй като не може да съществува самостоятелно. Този извод е достатъчен за уважаване на иска.

За пълнота на мотивите следва да се посочи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание – противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Уговарянето на възнаграждение за поръчителство, дължимо от самия длъжник в полза на поръчителя, при отсъствие на реална насрещна престация в полза на длъжника, създава явна нееквивалентност на престациите. Поръчителството по своето естество цели обезпечаване интереса на кредитора, а не на длъжника, който не получава допълнителна престация от поръчителя.