Решение № 67 от 24.03.2025, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 481/2024
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 24.03.2025
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Други актове по делото
- Определение № 453 от 22.05.2025 · МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 1, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Тетевен, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100481 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. В. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул. Т. М. № 4, чрез адв. К. В. - САК срещу „Б.“ АД, ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „хххххх“ № 19, с цена на предявения иск в размер на 1000 /хиляда лева/ - частичен иск от иск в пълен размер на 9 702.01 лева.
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване на недължимост, съответно прогласяване на Нищожност на договор, алтернативно въз основа на нищожни клаузи, включени в него, алтернативно — вземането е погасено по давност, обективирани в Договор за кредит от 28.09.2007 г. като противоречащи на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.
Излага се от ищеца, че на 28.09.2007г. майката на ищцата — В. П. К., сключила Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който изтеглила кредит в размер на 7 800 лева. Срокът за издължаване на кредита е 84 месеца. В т. 6 от договора бил посочен лихвеният размер, като за първите 6 месеца кредитополучателят заплаща първоначална лихва в размер на 6.69%. За останалия срок на кредита кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на настоящия договор БЛП е 5.19%, стандартната надбавка е в размер на 7.51% или лихвеният процент е общо 12.70%. Т. 7 от договора определяла ГПР по кредита, а именно: 14.26%, като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ. Кредитът е обезпечен с поръчителство.
Сочи се, че майката на ищцата е погасявала задълженията си към банката, като последната погасителна вноска е била на 01.08.2010 г. По силата на чл. 19.2. от ОУ банката отнесла остатъка от кредита в просрочие и започнала да го олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Заявява се, че в хода на ЧГД № 1431 по описа за 2011 на Районен съд - Ловеч „Б.“ АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу майката на ищцата и нейният поръчител. Съгласно така издадения изпълнителен лист от 10.08.2011 г.
1 майката на ищцата и нейният поръчител дължат на банката сумата от 8 055.82 лева, договорна лихва в размер на 1 219.14 лева за периода от 01.08.2010 г. до 07.08.2011 г., 611.84 лева - мораторна лихва за периода 08.08.2010 г. до 07.08.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда — 08.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, заемни такси в размер на 35 лева, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 198.44 лева и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 473 лева.
Твърди се в исковата молба, че с договор за цесия от 02.07.2012 г. банката е прехвърлила вземането си по изпълнителния лист на „фирма“ ЕАД, което с молба с вх. № 592/08.08.2016 г. е образувало ИД № 20168800400536 по описа на ЧСИ Румен Димитров, рег.
№ 880, район на действие: ОС-Ловеч. По изпълнителното дело има постъпили суми.
На следващо място ищцата заявява, че в хода на изпълнителното дело майка й починала и ищцата получила Съобщение с изх. № 1485/24.01.2024 г., с което била уведомена за страните по делото, в това число за сливането на „фирма“ ЕАД и „Б.“ АД, както и за размера на дълга.
Заявява, че и е връчена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. № 2699/14.02.2024г., с която С. Й. била конституирана като по длъжник делото /наследник на В. П. К./ и отговаря за нейния дълг до размера на наследствения й дял, а именно за % (една втора) идеална част от 19 404.01 лева, от които главница в размер на 8 055.82 лева, със законна лихва в размер на 6 365.85 лева за периода 09.08.2016 г. - 14.02.2024 г., 3 399.61 неолихвяеми вземания, такси по ТЧСИ в размер на 484.20 лева, такса за изпълнение на парично вземане в размер на 1 557.53 лева, дължими към 14.02.2024 г.
Ищцата заявява, че е налице нищожност на договора за кредит, като сочи, че в т. 6 от договора е посочен лихвеният размер, като за първите 6 месеца кредитополучателят заплаща първоначална лихва в размер на 6.69%. За останалия срок на кредита кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на настоящия договор БЛП е 5.19%, стандартната надбавка е в размер на 7.51% или лихвеният процент е общо 12.70%. в т. 7 от договора било уговорено ГПР по кредита, а именно: 14.26 %, като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ.
Ищцата счита, че от разпоредбата се извежда, че след изтичането на 6 месечния първоначален срок кредитополучателят ще заплаща променлива лихва, която е формирана от Базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Ако надбавката е фиксирана, то за кредитополучателят остава неяснота относно размера на БЛП, доколкото същият се определя периодично едностранно от банката. Т.е., още при подписване на договора, за кредитополучателят остава неясен размера на лихвеният процент, който ще заплаща и начина на формирането му след изтичане на първоначалния шест месечен срок. Сочи, че е изправена пред хипотеза, в която в договора липсва ясна методология за начина на определяне на лихвения процент, което от своя страна прави същия нищожен.
На следващо място заявява, че нищожността на процесния договор се доказва и с размера на договореното възнаграждение в полза на банката /размера на дължимите лихви, в това число и наказателни такива/. Подобни размери определено накърнявали добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Нарушавали се правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива били принципите на справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. Сочи, че е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации. Подобно несъответствие по-скоро цели обогатяване, а не само възнаграждение. Поведението на кредитора съставлява действие, което накърнява „добрите 2 нрави“, злепоставя чужди интереси и цели извличане на собствена изгода и то за сметка на икономически по-слаба страна.
На следващо място счита за нищожни на посочените по-горе основания чл. 6, второ и трето изр., чл. 7 от Договор за кредит за текущо потребление от 28.09.2007г., както и всички клаузи от ОУ към договора даващи право на банката едностранното да увеличава лихвата.
Като нищожни атакува и клаузите, с които се дава възможност на банката да начислява и наказателни лихви, една от които е чл. 19.2 от ОУ.
Също така като нищожна атакува и клаузата, даваща възможност на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем - неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП (противоречие със задължителните тълкувателни разяснения на общностното право, дадени в Решение на Съда (първи състав) от 26 януари 2017 година по дело С-421/14, респ. съобразно практиката на ВКС - напр. Решение № 82/7.07.2022 г. на ВКС по т. д. №871/2021 г., I т. о., ТК).
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. В. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул. Т. М. № 4, не дължи на „Б.“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „хххххх“ № 19, сума в размер на 1000 /хиляда лева/ - частичен иск от иск в пълен размер на 9 702.01 лева, претендирали от нея в хода на ИД № 20168800400536 по описа на ЧСИ Румен Димитров, рег. № 880, район на действие: ОС - Ловеч, тъй като дългът се базира на нищожен договор, алтернативно въз основа на нищожни клаузи, включени в него, алтернативно — вземането е погасено по давност.
Претендира сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от дружеството ответник „Б.“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „хххххх” № 19, представлявано от Изпълнителния директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителния директор Диана Дечева Митева, чрез пълномощника им Д. М. П. - Юрисконсулт. Оспорва предявената искова претенция, като заявява, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение), настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, като считам че в случая не се касае за новонастъпили факти, а за такива които са могли да бъдат повдигнати чрез възражение и разглеждани в исково производство по реда на чл.422 от ГПК.
Сочи, че в тази връзка са и мотивите на Тълкувателно Решение №4/2013г. постановено по тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГТК, върховните съдии приемат че за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния интерес, съдът е длъжен да следи служебно. Допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение.
Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява, че в чл. 6 от сключения на 28.09.2007 г. договор за потребителски кредит страните се били уговорили, че кредитополучателят ще заплаща на кредитора лихва за предоставения кредит, формирана от 3 базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка.
Клаузата на чл. 6 съдържала и изрично указание относно размера на лихвата към датата на сключване на договора - 12.70 %, включващи базов лихвен процент 5.19 % и стандартна надбавка 7.51 процентни пункта. В частта за определяне на размера на лихвата към датата на сключване на договора клаузата указвала ясно размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, съставляваща цената за ползване на предоставения кредит. В останалата й част - относно правото на банката да променя периодично включения като компонент на лихвата базов лихвен процент, същата била свързана с клаузата на общите условия към договора за кредит, в която били предвидени условията за промяна на базовия лихвен процент. Най-общо тези условия били свързани с изменения на финансови, валутни и потребителски индекси, с промени на годишните пазарни лихвени нива, с промени в нормативните актове, в регулациите на централната банка и в нейната парична политика.
Клаузата съдържала ясно и разбираемо описание на начина, по който при настъпване на някое от предвидените в нея условия ще се формира новият базов лихвен процент, а оттук и лихвата по кредита. Сочи, се, че клаузите предвиждали при настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на базовия лихвен процент, да последва промяна в лихвата по кредита в посока намаляване, а не само увеличаване. В т. 7 от Договора за кредит бил посочен и ГПР по кредита, който към датата на сключване на договора бил в размер на 14,26%.
Алтернативно, заявява, че дори и да се приеме че клаузата в договора за кредит даваща възможност на банката да променя лихвата съгласно приетото в общите условия за неравноправна, същото по никакъв начин не влече нищожност на договора за кредит, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, в тази насока било и Решение № 92 по т.д. № 2481/2017 г. на ВКС.
Разпечатката съдържа 30 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d87b272-d89e-4163-ba03-d67e9377e547