Решение № 300 от 05.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Бургас, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. И. при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252100600383 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от адв.

Росен Кожухаров от АК-Бургас, в качеството му на защитник на подсъдимата З. А. С., ЕГН **********, против присъда № 11 от 24.01.2025г., постановена по НЧХД № 748/2024г. по описа на Районен съд-Бургас. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. С. за виновна по повдигнатото й с тъжбата на С. П. Б., ЕГН **********, обвинение за престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, на основание чл. 78а от НК освободил подсъдимата от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, осъдил я на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на тъжителя Б. обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 2 000.00 лева, и осъдил подс. С. да заплати сторените от тъжителя деловодни разноски в общ размер на 258.50 лева, както и държавна такса в размер на 80 лева върху уважената част от гражданската претенция.

Със същия съдебен акт съдът признал подсъдимата С. за невинна и я 1 оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, отхвърлил предявения от тъжителя Б. граждански иск срещу подс. С. за сумата от 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителя с посоченото престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, и осъдил тъжителя Б. да заплати на подс. С. сумата в размер на 600.00 лева, представляваща сторени от нея разноски за адвокат.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в осъдителната й част. Оспорва се изцяло възприетата от съда фактическа обстановка, която не се подкрепяла от доказателствата по делото. Съдът следвало да се довери на обясненията на подсъдимата, съответстващи на показанията на св. В.М., че не е отправяла обидни думи и изрази, нито пък закани към частния тъжител. От показанията на св. С.И., И.П. и В.М. се установявало, че в деня на инцидента подс. С. изобщо не била посещавала жилището на майката на тъжителя, в което се сочи да се е развил част от инцидента. Освен това подсъдимата била трудно подвижна, предвид заболяванията си, които наложили извършването на хирургична интервенция в кратък момент след датата, на която се твърди да е извършено деянието. С оглед гореизложеното. Между показанията на свидетелите К.Д. и Я.П., от една страна, и останалите свидетели, чийто разпит бил поискан от частния тъжител, имало разминаване (бел. в жалбата не се конкретизира в какво се състои разминаването). С оглед изложеното е отправено искане за отмяна на присъдата в атакуваната й част, и постановяването на нова въззивна присъда, с която подс. С. да бъде призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, както и гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен.

Във въззивното съдебно заседание тъжителят Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си повереник – адв. Веселина Василева от АК-Бургас, която намира подадената от подсъдимата жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно анализирал събраните по делото доказателства, въз основа на което извел коректна фактическа обстановка и обосновано признал подс. С. за виновна в извършването на инкриминираното с тъжбата деяние. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена и моли да бъдат присъдени сторените от повереника 2 разноски в хода на въззивното производство.

Пред настоящата инстанция подсъдимата З. С., редовно призована, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Росен Кожухаров от АК-Бургас, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи и искания.

В допълнение сочи, че било налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като в мотивите към присъдата имало налични две различни фактически обстановки, възприети от съда, което било недопустимо. Според едната от тях първият контакт между тъжителя и подсъдимата се бил осъществил на площадката (партерната), след което подсъдимата се качила с асансьор до дома на майката на тъжителя, където отново срещнала тъжителя. Така описаните факти били абсурдни. От представените от защитата данни се установявало, че в близък до инцидента времеви период, подсъдимата била претърпяла тежка операция, вследствие от което била трудно подвижна и многократното й качване от първия до последния етаж, възприето от съда, също звучало абсурдно. Сочи се още, че по делото били събрани достатъчно доказателства, от които следвало, че тъжителят не бил живял на адреса, поради което твърдението на подсъдимата, че изобщо не го познавала към инкриминираната дата било обосновано и логично. Въз основа на така изложеното, освен отправеното с жалбата искане за оправдаване на подсъдимата, в условията на алтернативност се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подс. С. представя своя версия за развитието на събитията, според която тя рядко е ползвала жилището си в сградата, в която се намирал и домът на майката на тъжителя. В деня на инцидента, около 12:00 часа, подс. С. била откарана от св. М. с автомобил до процесния адрес, като влизайки в хода на сградата тя видяла, че асансьорът бил претоварен, поради което помолила намиращите се там лица да не продължават с товаренето, но от тяхна страна последвали изявления в смисъл да на се намесва в техните дела. С. се облегнала с гръб към стълбите и изчакала лицата да приключат с дейностите си. След това със св. М. се качили на шестия етаж, където видяла съседката си – св. С.И., да почиства етажната площадка, като разбрала, че тя била замърсена именно от лицата, видени от нея долу при асансьора. След това св.

И. извикала съпруга си и всички заедно влезли в апартамента на подсъдимата, където престояли през цялото време, в което се твърди да се е развил 3 инцидента.

В последната си дума подсъдимата С. моли да бъде оправдана.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от сочените от страните основания, намери жалбата на подсъдимата за процесуално допустима, поради подаването в законоустановения 15-дневен срок от страна с надлежна процесуална легитимация, и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съд установи, че в първоинстанционното производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съд възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, а именно:

Подсъдимата З. А. С., ЕГН **********, е родена в гр. С., но живее в гр.

Б. и е с постоянен адрес *****************. Тя е ******* гражданка, ************* образование, ******, *********** и е **********.

Частният тъжител С. Б. работел като полицай в ГПУ Малко Търново.

Заедно със своята майка С.Б. и сестра си К.Б. притежавали в съсобственост– апартамент, находящ се в ******************. На 15.11.2023 г., около 18:30 часа, в така посочения апартамент настъпил инцидент - възникнал пожар вследствие на експлозия, причинена от теч на газ пропан-бутан. В тази връзка сутринта на 19.11.2023 г. тъжителят Б. и неговите приятели (колеги от ГПУ Малко Търново) - свидетелите С.С., Я.П., К.С., Р.Т., Х.У., В.Б. и К.Д., отишли на адреса на апартамента, за да помогнат в почистването му от взрива, тъй като обзавеждането било изгоряло изцяло, прозорците изпочупени, а стените били опушени. Около 10:15 часа тъжителят, заедно със свидетелите Д., С. и П. били на партерния етаж и разтоварвали от асансьора изнесените от жилището на Б. отломки. В това време във входа на блока влязла подс. С.. След като видяла, че асансьорът бил пълен и не може да го използва, тя се обърнала към тъжителя и отправила следните изрази: „Ще те съсипя, бе, глупак. Заради пожара всичко вкъщи е леш, бе, тъпанар. Бял ден няма да видиш заради глупавите ви истории с майка ти, бе, кретен!“ Наред с това, подс. С. нарекла 4 тъжителя „никаквец“ и „мухльо“, а също отправила по негов адрес и думите „оттук нататък бял ден няма да видиш“. Тъжителят и свидетелите Д., С. и П. възприели всички изречени от подсъдимата думи и изрази, но никой от тях не й отговорил, а продължили с разтоварването на асансьора. След като асансьорът бил опразнен, подсъдимата влязла в него и се качила до опожарения апартамент на тъжителя. Тъй като входната врата била демонтирана, подс. С. влязла в коридора на апартамента, където отново заварила тъжителя, заедно с другата част от колегите му, помагащи с разчистването - свидетелите С., У., Т. и Б.. Тя се обърнала към тъжителя, наричайки го по име "С.", след което отново отправила към него думите „идиот, глупак, тъпанар, мухльо, никаквец, прост олигофрен“, и му заявила, че ще го съсипе, няма да има мира, докато не оправи щетите й от пожара, бял ден няма да види и ще му съсипе живота. Този път тъжителят Б. направил опит да поговори с подсъдимата, питайки я на какво се дължи поведението й, но тя продължила да отправя същите обидни думи към него. При така описаното й поведение, тъжителят преустановил разговора с нея и си замълчал, а кратко време след това тя напуснала жилището.

От приобщената в първоинстанционното съдебно производство справка за съдимост по отношение на подс. С. се установява, че към инкриминираната по делото дата - 19.11.2023 г., тя е неосъждана. Въззивният съд констатира, че първата инстанция е подложила на внимателен анализ събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и е извлякла от тях действителното им съдържание, без да ги извращава или пренебрегва. При постановяване на присъдата, първостепенният съд е обсъдил само годни и събрани по реда на НПК доказателствени материали - обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите С.С., Я.П., К.С., Р.Т., Х.У., В.Б., К.Д., С.И., И.П. и В.М.. Настоящият състав се присъединява към извършената от първата инстанция оценка на доказателствената съвкупност и следващите от нея изводи относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан в чл. 102 от НПК, поради което не съзира необходимост да ги възпроизвежда изцяло. Достатъчно е да се посочи само, че правилно релевантната за делото фактическата обстановка е била изградена върху показанията на свидетелите С., П., С., Т., У., Б. и Д.. В този смисъл възраженията на защитата за необоснованост на присъдата са изцяло неоснователни. Твърденията на посочените лица са непротиворечиви, 5 обективни, последователни и логични, като за разлика от мнението на защитата, проверяващата инстанция счита, че в тях не се съдържат противоречия, а напротив - корелират помежду си относно съществените за правилното решаване на делото факти. Няма спор, че те се явяват основните източници на данни, подкрепящи частното обвинение спрямо подс. С..

Именно те са лицата, проследили всяко от извършените от подсъдимата действия и изречените от нея думи и изрази, релевантни за настоящия казус, на процесните дата и място (на партерната площадка, до асансьора в **************, и в апартамента на тъжителя). Независимо от настояването на защитата, настоящият състав не съзря заинтересованост, предубеденост или недобросъвестност в действията на някой от изброените по-горе свидетели, въпреки че безспорно те се намират в колегиални отношения с тъжителя. Д., С. и П. ясно и конкретно са възприели влизането на подс. С. във входа на блока, отправените от нея забележки към техните действия по товарене/разтоварване на предмети от асансьора и вербалната агресия, която е проявила към тъжителя Б.. От същите източници на фактически данни се установява, че инкриминираните с тъжбата думи и изрази в действителност са изречени от подсъдимата и са били насочени именно към тъжителя.