Решение № 24 от 21.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Стара Загора, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20255501000411 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на “И.А.М.“ АД против Решение № 83/18.07.2025г. постановено по гр.д. № 174/2025г. на РС-Раднево, в частта, в която съдът е признал за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за паричен заем № 5020253/26.01.2024 г., сключен между П. И. С. и „И.А.М.“ АД и дружеството е осъдено да заплати на П. И. С. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК сумата от 3105,10 лв. /три хиляди сто и пет лева и 10 ст./, представляваща получена без основание сума по договор за паричен заем № 5020253/26.01.2024 г. ведно със законната лихва от считано от 25.06.2025 г. до погасяване на задължението.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, в частта, с която договорът за паричен заем е обявен за недействителен, както и в частта, с която „И.А.М.“ АД е осъдено да заплати на П. И. С., заплатени по договор за предоставяне на гаранция, сключен между нея и „Ф.Б.“ ЕООД, както и да се отхвърлят изцяло като недоказани и неоснователни предявените срещу 1 дружеството искове от страна на ищеца. Претендират се направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на П. И. С., в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да се отхвърли жалбата и да се остави в сила първоинстанционното решение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Ф.Б.“ ЕООД, с който посочва, че с оглед липсата на обжалване на решението на съда по предявения иск срещу „Ф.Б.“ ЕООД, производството по отношение на дружеството следва да се прекрати.

Постъпила е частна жалба от П. И. С., чрез адв.

А. Д., с която моли да се отмени като неправилно Определение №386 от дата 21.08.2025г., постановено по гр.д. № 174/2025г. на РС – Раднево и да се постанови друго, с което да се измени Решение №83/18.07.2025г. по гр. дело №174/2025г. на РС Раднево, в частта относно разноските.

Постъпил е отговор на частната жалба от „И.А.М.“ АД, с който е направено искане да се остави без уважение частната жалба на адв. Д..

Постъпил е отговор на частна жалба от „Ф.Б.“ ЕООД, с който е направено искане да се остави без уважение предявената от адв. Д. частна жалба.

Постъпила е частна жалба от „И.А.М.“ АД, с която е направено искане да се отмени Определение №402/28.08.2025г. постановено по гр. дело №174/2025г. по описа на РС – Раднево, в частта в която е оставена без уважение молбата на дружеството за намаляне на размера на определеното от съда адвокатско възнаграждение и да се постанови определение, с което да се намали размера на определеното от съда адвокатско възнаграждение по чл.

38 от Закона за адвокатурата.

Постъпил е отговор на частната въззивна жалба от П. И.

С., чрез адв. А. Д., с който моли да се отхвърли като неоснователна депозираната от ответника „И.А.М.“ АД частна жалба

2

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени субективно съединени искове от П. И. С. срещу „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД за прогласяване на недействителността на Договор за паричен заем № 4217707 от 28.07.2021 г., сключен между „И.А.М.“ АД и К.Е.С. на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, както и недействителността на сключения между ищцата и втория ответник договор за предоставяне на гаранция №5020253/26.01.2024 г., който обезпечава предходния договор, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен иск срещу първия ответник за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 2, т. 5 от Договора относно размера на уговорената възнаградителна лихва на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД вр. с чл. 26, ал.4 ЗЗД, както и кумулативно съединен осъдителен иск срещу първия ответник за връщане на сумата 3105,10 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ответникът „И.А.М.“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е подал писмен отговор, в който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Претендира присъждане на разноски.

Не е спорно по делото, че между а П. И. С., като заемател и „И.А.М.“ ЕАД е сключен договор за паричен заем № 5020253/26.01.2024 г. за сумата от 3

3250 лева при фиксирана лихва 35 %, ГПР 41,72 %, със срок на погасяване 10 месеца, брой вноски 22 и посочена в договора обща сума за връщане 3776,74 лв. В чл. 4 от договора страните са уговорили, че в тридневен срок от сключването му, заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, които трябва да отговарят на посочени от заемодателя условия; 2. банкова гаранция, 3. одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на чл. 4 от горепосочения договор за заем между П. И. С. и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 5020253/26.01.2024 г., с който последният се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М.“ АД с наредител П. С. по договора с първия ответник възмездно, като за това ищцата му заплати възнаграждение в размер на 2603,26 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 118,33 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договор за паричен заем № 5020253/26.01.2024 г.

По делото е представен и погасителен план към договора за паричен заем № 5020253/26.01.2024 г., видно от който всяка една от погасителните вноски е в размер на 171,67лева, включваща главница, договорна лихва и 118,33 лв. – възнаграждение за предоставяне на гаранция, с падеж на първа погасителна вноска – 09.02.2019 г. и падеж на последна погасителна вноска – 29.11.2024 г.

По делото са представени справки за платените от кредитополучателя суми, видно от които П. И. С. е заплатила на „И.А.М.“ АД общо сумата 6355,10 лв. С тази сума са погасени главница по кредита - 3250 лв., договорна лихва - 501,84 лв. и възнаграждение за поръчителство - 2603,26 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

4

В случая следва да се отчете свързаността между договора за заем и договора за предоставяне на гаранция. Дружеството - поръчител по последния договор е лице, предварително одобрено от заемодателя. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция се изплаща разсрочено на вноски, съвпадащи по падеж с вноските по договора за заем. На следващо място съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, заемодателят "И.А.М." АД е „овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението" за поръчителство. Освен това двата договора – за заем и за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, отделни разпоредби от същите препращат едни към други, дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземанията за възнагражденията за поръчителство да е „Ф.Б.“ ЕООД, всъщност кредитодателят е овластен да получава плащанията по тези договори, дължими от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договорите за кредит.

Следователно, въпреки че формално се касае за два отделни договора /за заем и за поръчителство/, същите са свързани, а възнаграждението за поръчител се заплаща наред с вноската по заема на ответника заемодател "И.А.М." АД. Реално с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а едно допълнително оскъпяване на кредита, което увеличава общата му цена извън законоустановените лимити, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита, който безспорно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит, предвид величините на посочения в договора ГПР – 41,72%, годишна лихва – 35 %, общата сума по кредита – 3776,74 лв и размер на възнаграждението за поръчителство - 2603,26 лв. Плащането на възнаграждение на поръчителя в размер на 118,33 лв. лева месечно, включено към погасителната вноска на кредита, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва и увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на 5 разходите и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

Предвид гореизложеното, изводът на първоинстанционния съд за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е правилен, като съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на усвоената главница.

В частта, с която първоинстанционният съд е признал за нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД договора за предоставяне на гаранция №5020253/26.01.2024 г., сключен между П. И. С. и „Ф.Б.“ ЕООД решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже плащането на съответната парична сума, а ответникът следва да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

В настоящия случай по договор за паричен заем №

№5020253/26.01.2024 г. чистата стойност на кредита е 3250 лв. Ответното „И.А.М.“ АД е представило справки, видно от които по договор за паричен заем №5020253/26.01.2024 г. П. И. С. е заплатила на „И.А.М.“ АД общо сумата 6355,10 лв., като с тази сума са погасени главница по кредита от 3250 лв., договорна лихва - 501,84 лв. и възнаграждение за поръчителство в размер на 2603,26 лв.

Поради това съдът намира, че след като чистата стойност на кредита е 3250 лв., недължимо получената от „И.А.М.“ АД сума е в размер на 3105,10 лв. /6355,10 – 3250 = 3105,10/ и за таза сума искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД е основателен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. че