Решение № 1618 от 09.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110103070 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по подадена от В. К. Г., ЕГН **********, молба за налагане на защитни мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ОТ ЗЗДН спрямо В. И. С., ЕГН **********, включително и мерки за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.

Молителката излага твърдения, че с ответника са живели на семейни начала, от което съжителство имат две общи деца – м. В.ов С., ЕГН **********, и к. В.ов С., ЕГН **********. Твърди, че през последните години ответникът е станал неконтролируем, агресивен, постоянно е предизвиквал скандали, като под влияние на алкохол я е удрял, обиждал и заплашвал. На 11.02.2025 г. около 19:30 ч. в дома им на адрес ****, тя е била бита с шамари по лицето и шията, в резултат на което на 12.02.2025 г. е получила медицинско удостоверение за кръвонасядания и травматичен оток в областта на шията. От тогава до настоящия момент ежедневно получава заплахи за живота си по телефона и лично, включително твърдения, че ще бъде убита, че й остават броени дни живот и че ще бъде върната в инвалидна количка. На 11.03.2025 г. около 20:00 ч. ответникът е дошъл до новия й адрес на **** и отново я е заплашил с убийство. Молителката заявява, че ответникът я причаква на улицата, дърпа я, крещи и я заплашва, което я кара да живее в постоянен страх за живота си. Твърди, че е подложена на физически и психически тормоз, ограничаващ личната й свобода и права.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на молителката поддържа подадената молба по изложените в нея съображения, като обосновава становище за доказаност на извършването на процесните актове на домашно насилие. Моли за постановяване на защитни мерки по реда на ЗЗДН единствено по отношение на на своята доверителка.

1

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, темпорално попадащи в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството по делото се явява процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по същество.

Срещу ответника по делото е издадена Заповед за незабавна защита № 52/13.03.2025, по силата на която е задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие срещу молителката, забранено му е да приближава нея и жилището й на разстояние по-малко от 100 метра.

Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Уважаването на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е предпоставено от установяване в условията на главно и пълно доказване на действителното осъществяване на твърдените дати, от посочения извършител на действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие. Отхвърлянето й е обусловено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

По същество между страните не е спорно извършването на акт на физическо насилие от ответника спрямо молителката, като в проведеното на 28.03.2025 г. открито съдебно заседание той признава, че е нанесъл удар с шамар в областта на лицето й. Въз основа на посочените признания, така както е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, следва да се приеме, че извършването на актове на физическо, психическо и икономическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН спрямо В. Г. е безспорно установено между страните.

От издаденото медицинско удостоверение № 131/2025 г. се установява, че от нанесения удар, под ъгъла на дясното рамо на долната челюст на молителката e причинена лека телесна повреда - ивицесто, мораво кръвонасяндане с ширина 1 см, дължима около 4 см, ориентирано хоризонтално. В същата област са налице изразен оток и палпаторна болезненост, които в своята съвкупност са обусловили болка и страдание.

Спорните между страните въпроси, касаят отправянето на заплахи след това физическо нападание, включително и твърдяното посещение на дома й от 11.03.2025 г., при което отново я заплашил, че ще я убие.Установяването на тези допълнителни факти и обстоятелства, по същността си форми на психическо насилие, има значение единствено за броя, интензитета и продължителността на съвкупността от актове, насочени срещу здравето, психиката и емоционалното състояние на молителката, респективно съществуването им следва да бъде преценено при определяне на мерките за защита, чието допускане е единствена възможна и нормативно предвидена 2 санкция за безспорно установеното домашно насилие.

На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е приложена декларация от молителката за осъществено спрямо нея домашно насилие, с твърдения идентични на описаните в молбата, включително и относно спорните между страните въпроси.

По отношение на последните, на първо място, в случая следва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от същия представлява доказателствено средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за извършено насилие. В същото време изложеното в молбата и в декларацията се потвърждава изцяло от събраните писмени и гласни доказателства. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН . В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.

Такива от ответната страна не само, че не са ангажирани, но от преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност може да бъде обоснован единствения възможен извод, че освен признатите актове на насилие, ответникът е извършил и оспорените от него противоправни действия спрямо физическия и психически интегритет на личността на пострадалата.

С оглед несъмненото установяване на осъществяването на насилническите действия, молбата за постановяване на мерки за защита спрямо ответната страна е основателна и следва да бъде уважена, като същият трябва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да приближава нея и жилището й на разстояние помалко от 100 метра, чиято индивидуализация е извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.

Преценката на съда относно срока е ограничена в рамките на предвидения в чл. 5, ал.2 от ЗЗДН такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца, приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. С оглед вида осъществените от ответника актове на насилие, тяхната насоченост и интензитет, причинените телесни увреждания, създадения страх за живота и здравето на пострадалата, както и факта, съдът намира, че единствено продължителност на действието на защитните мерки от дванадесет месец, след приспадане на срока по заповедта за незабавна защита от 13.03.2025 г., би могла да постигне целения превантивен и възпиращ ефект, както и да има позитивно превъзпитателно въздействие спрямо извършителя към спазване на законите в страната и общоприетите правила за поведение и морал в обществото. Така след 3 приспадане на породилите по силата на заповедта на незабавна защита мерки с приблизителна продължителност до датата на постановяване на настоящото решение от 2 месеца, общият период на окончателно постановените мерки следва да бъде продължен с още 10 месеца. Всяка друга мярка, наложена за по-кратък срок, настоящият състав намира за недостатъчна за постигане на нормативно установените цели на закона, с доминиращо значение от които е опазването живота и здравето на жертвата. От друга страна, интензитетът на осъществените насилнически действия не обуславя налагане на мерки с подълга продължителност, каквато би била прекомерна, с оглед на индивидуалните особености на процесните отношения.

С оглед гореизложеното молителката следва да бъде издадена заповед за защита, обективираща визираните мерки за защита. Ответникът трябва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, ще го задържи и незабавно ще уведоми органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.

Ответникът следва да бъде осъден да репарира сторените от молителката съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН последният ще бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА В. И. С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. К. Г., ЕГН **********;

ЗАБРАНЯВА на В. И. С., ЕГН **********, да приближава молителката В. К. Г., ЕГН **********, и нейното жилище, находящо се в гр. Варна, ****, на по-малко от 100 метра, за срок от 10 месеца от датата на издаване на заповедта за защита, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** да заплати на В. К. Г., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща сторените съдебноделоводни разноски в производството.

ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет / лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението й.

ДА СЕ ПРЕДУПРЕДИ в заповедта за защита В. И. С., ЕГН **********, че при неизпълнението й, полицейският орган, констатирал нарушението, ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на 4 страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР - гр.Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7дневен срок от датата на постановяване на решението – 30.04.2024 г., на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5