Решение № 86 от 29.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000503068 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника Л. М.. Той оспорва правилността на съдебно решение 261 500/22 г., постановено по гр.д. 16 798/19 г. по описа на СГС с доводи, че: договорът за кредит, въз основа на който като източник на правоотношение, са присъдени суми, е сключен без негово съгласие от действащата като пълномощник втора ответничка по делото. Сключени са били 2 договора – за закупуване на недвижим имот (за което е сключен договор за жилищен ипотечен кредит) и за потребителски кредит. Пълномощно в полза на В. М. има само за кредита за покупка на недвижим имот (жилищния кредит). Анекс от 07.06.11 г. е към договор за жилищен, а не потребителски кредит, както се вижда от съдържанието му. Друг анекс от 21.12.15 г. също е подписан от В. М. като пълномощник на въззивника.

Следователно договорът за потребителски кредит HL 24853/16.07.07 г. не обвързва Л.

М.. Въпросният договор не е сред цедираните на и от Бългериън ритейл сървисъз АД.

След 27.03.09 г. Бългериън ритейл сървисъз АД не е уведомило въззивника за осъществена цесия. Едно от уведомленията за цедиране на вземането е връчено на непълнолетен син (на 17 г., 11 м. и 4 дни според твърдението на въззивника за рождена дата на сина, без да има доказателства за същата). Изводите за размера на кредита се базират на непълно заключение по СИЕ и съдът необосновано не е допуснал допълване на заключението, необхванало поставени с отговора на исковата молба задачи на вещото лице. Заключението на вещото лице е след проверка в Юробанк България АД, но не и в Бългериън ритейл сървисъз АД. Ако вещото лице би отговорило на всички поставени задачи, изводите на съда относно погасяване на задължението по давност биха били други.

Въз основа твърденията на въззивника и поради направено искане по чл. 266, ал. 3 ГПК САС е допуснал допълнителна икономическа експертиза. Същата е осъществена от в.л. М. и е приета без възражения от страните. Отговорът на вещото 1 лице е, че ищецът не е предоставил информация за отговор на поставените допълнително от САС задачи. Преизчислени са дължимите на основание на договора лихви с възнаградително и наказателно естество до приключване на спора във въззивния процес.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се оспорва правилността на валиден и допустим съдебен акт. На проверка подлежи решението с оглед доводите за неправилност според доказателствата, събрани в първоинстанционния и въззивния процес.

Настоящият състав приема, че възражението за наличие на източник на правоотношението между ищеца като кредитодател и въззивника като кредитополучател с естество на потребителски договор, сключен без съгласие на кредитополучателя, е основателен. Няма доводи и доказателства, че двамата кредитополучатели са съпрузи. Няма данни какви са били целите на потребителския кредит. В самия договор е записано, че той се сключва за текущи нужди. Ако би било доказано брачно правоотношение и използване на средствата за общи (на семейството) цели, от разпоредбата на чл. 32 СК би могла да се изведе законова солидарност в задълженията. В пълномощното, възпроизведено в договора за кредит, се говори за „договорА“ (за кредит) и той е подчинен изцяло на нуждите, произтичащи от придобиването на описан в пълномощното имот, върху който се учредява договорна ипотека. Липсват доказателства за връзка между кредитния потребителски договор и договора за жилищен кредит – т.е., че сумата по потребителския кредит обслужва нуждите на новопридобития имот.

Липсата на доказателства за надлежно учредена в полза на В. М. представителна власт от Л. М., предполага, че договорът е сключен без негово съгласие и на основание чл. 26 ЗЗД спрямо него договорът е нищожен, а всички, визирани от решението на СГС суми, са дължими от ответничката В. М., действала при подписване на договора само от свое име. В тази част решението, като необжалвано, е влязло в сила и е проявило осъдителното си действие.

Установяването на налично правоизключващо възражение обосновава липсата на нужда да се изследват направените с жалбата правопогасяващи или правоограничаващи възражения.

В полза на адв. И. Г. Юробанк България АД следва да заплати възнаграждение в размер на 2 511.46 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като необосновано във всичките му осъдителни части спрямо ответника Л. В. М. съдебно решение 261 500/22 г., постановено по гр.д. 16 798/19 г. по описа на СГС и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 430 ГПК, вр. Чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, предявени от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу Л. В. М., които са за осъждане както следва: за сумата 17 964.30 лв. главница, 4231.61 лв. (частичен иск от 4897.39) лв. възнаградителна лихва за времето 24.12.16 г. – 13.11.19 г.; 1264.76 (частичен иск от 1276.79) лв. – наказателна лихва за периода 24.12.16 г. – 05.12.19 г. и 141.17 лв. – (частичен иск от 435.67лв.) такси, всички суми, произтичащи от обявен за предсрочно изискуем договор за потребителски банков кредит HL24853, подписан вместо Л. В. М. от пълномощничката В. С. М. с неустановена надлежно възникнала представителна власт за сключване на договор HL24853 от името на Л. В. М..

2

ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД да заплати на основание чл. 47, ал. 6 ГПК адвокатски хонорар в полза на адвокат И. Л. Г., гр. ***, ул. *** 42, вх. ***, ет. ***, ап. ***, в размер на 2 511.46 (две хиляди, петстотин и единадесет, 0.46) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните съобразно изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3