Решение № 261 от 29.06.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Червен бряг, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100195 по описа за 2026 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.127, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 143, и чл. 142 от СК

В Районен съд - Червен бряг е постъпила искова молба от К. Р. Ц., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Бресте, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***********, с поС.ен адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. ************, лично и в качеството на майка на малолетния М. С.ов О., роден на ********г., с ЕГН ********** срещу С. М. О., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Студентски град", **********, общ.

Столична, обл. София (столица), с поС.ен адрес: с. Галата, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул.

************, с която на основание чл.127, ал. 2 от Семейния кодекс се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство с ответника дете - М. С.ов О., роден на ********г., с всички произтичащи от това законни последици на него, да определи местоживеенето му и регламентира издръжката и режима на личните й контакти с детето. На основание чл. 143, във вр. с чл. 142 от СК се иска ответника да заплати месечна издръжка в размер на 180 евро за детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане от завеждане на исковата молба. Претендира разноски.

С молбата са представени и следните документи: Удостоверение за раждане на дете – 1 брой.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и е изпратил на ответника исковата молба и му е дал едномесечен срок за отговор. В указания срок в канцеларията на съда не е 1 постъпил отговор от С. М. О., с ЕГН **********.

ИЩЕЦА редовно призован се явява лично и в качеството на майка на малолетният М.

С.ов О., роден на ********г., представлява се от адвокат Ц. А. от АК Плевен, който от името на доверителя си поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства.

ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява. Не изразява становище по съществото на спора.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Червен бряг, редовно призовани, не се явява представител, представя социален доклад с вх. № 2306/26.05.2026 г., в които се заявява, че К.

Ц. полага необходимите грижи и задоволява потребностите на детето М. С.ов О.. Същата получава подкрепа от родителите си и баба си при възникнала нужда, касаеща сина й.

Според Дирекция "Социално подпомагане" гр. Червен бряг и с оглед съхраняване на емоционалната връзка родител - дете, в интерес на малолетния М. О. е да поддържа контакти както с единия, така и с другия родител, независимо от взаимоотношенията помежду им. В доклада се посочва още, че среща с бащата С. О. не е провеждана, тъй като не живее на територията на община Червен бряг.

Съдът е събрал като относими по делото представените и събрани писмени доказателства: Удостоверение за раждане на дете, с № ***********г., издадено въз основа на Акт за раждане с № *** от *******г., съставен в гр. Плевен; Служебна бележка от Детска градина „*****“ в гр. Червен бряг; Социален доклад с вх. № 2306/26.05.2026 г. и Предоставена данъчна и Осигурителна информация от ТД на НАП Велико Търново, офис гр.

Плевен с вх. № 2002/07.05.2026г. и офис гр. Ловеч с вх. № 2025/08.05.2026г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

К. Ц. твърди, че през 2020 г. заживяла на семейни начала със С. О. в семейното му жилище на адрес: с. Галата, общ. Тетевен, ул. *********. Разказала пред социалните, че около седем месеца с ответника О. са работили във Франция, а със спестените средства са направили ремонт на ползвания от тях втори етаж от къщата в с. Галата. Една седмица след завръщането им в България, О. отново заминал да работи във Франция за още 2-3 месеца, а Ц. прекарала този период в дома на родителите си в гр. Червен бряг. Според разказа й, когато О. се прибрал окончателно в страната, е настоявала да заживеят в самостоятелно жилище. Г-н О. не се е съгласил и са продължили съжителството си в с. Галата.

Приблизително една година след раждането на детето им М., ищцата Ц. разбрала за установена от О. връзка с друга жена. Споделила, че се прибирал от работа и отново излизал. Почти не се виждали. Временно се прибрала с детето си при родителите й в гр.

Червен бряг, но отново се върнала при О., заради детето им.

Като причина за окончателната им раздяла със С. О., К. Ц. посочва натрупаните от него дългове за хазартни игри и това, че лишавал семейството им от средства и внимание.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона 2 материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси.

1. Относно иска за предоставяне на родителските права.

Решаващо значение при определяне предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето имат неговите интереси. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/. В разглеждания случай се установява, че към настоящия момент страните са разделени, а детето живее със своята майка.

От приетия Социален доклад се установява, че след раздялата на родителите, майката и детето са заживели при бабата и дядото по майчина линия в гр. Червен бряг, ж.к.

**********, както и че детето разполага с достатъчно лично пространство. Т.е. майката има 3 възможност да осигурява необходимите условия за задоволяване нуждите на детето, както и с подкрепа от членове на разширеното семейство. Що се отнася до емоционалната привързаност на детето към родителите, от доказателствата по делото се установи, че е налице привързаност повече към майката, която в момента полага грижи за него.

Същевременно, от изложеното в проведеното открито съдебно заседание на 27.05.2026г. се установява, че единствено майката е съпричастна към съдбата и бъдещето на детето, обича го според своите разбирания и убеждения, утвърдени в родителското семейство. Бащата търпи дефицити по отношение родителския си капацитет, като предвид обстоятелството, че майката и в момента се грижи, прави впечатление на по-подходяща да полага грижи за детето, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Налага се извода, че към настоящия момент майката е по-подходящият родител да упражнява родителските права спрямо детето.

Тя е този, който понастоящем полага непосредствени грижи, като не се установиха в хода на производството основанията, които да са пречка да върши това и за в бъдеще, поради което съдът намира, че на този етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в която живее.

2. По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:

На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно съС.ие, както и с другите обстоятелства свързани със средата, в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното, с оглед необходимостта на детето да се среща с бащата, съдът намира че на бащата следва да бъде определен един разширен режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с преспиване, като при осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на майката и го връща там.

Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 3 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени, по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.

3. Относно иска за издръжка в полза на детето:

В СК е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Нуждите на децата, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи, като няма данни същите да имат специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. ДВ, 4 бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Следователно съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.