Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 246 от 15.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 282/2026
Вид
Определение № 246
Подписан
15.06.2026
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Миглена Площакова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.134 ал.3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20265001000282 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 ал.1 във връзка с чл.83 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №5432 от 13.05.2026г. от З. Гь***, родена на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ****, име на бащата А., име на майката- Ш., 2. Б. Г., родена на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ****, име на бащата М., име на майката- З., 3. М. Г., роден на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ****, име на бащата М., име на майката- З. 4. Б. Г., роден на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ***, име на бащата М., име на майката – З. , всички със съдебен адрес: *** – чрез адв. Р. Г. против Определение №119/15.04.2026г., постановено по търг. д. N 163/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в частта с която е оставена без уважение молба вх. №2598 от 05.03.206г. за освобождаване на ищците по делото от внасяне на държавна такса за производството на основание чл.83 ал.2 от ГПК, като неоснователна.

Моли съда да отмени обжалваното определение незаконосъобразно – по съображения, развити в частната жалба. като

Изложени са доводи, че подписването, изпращането и подаването на декларациите относно имущественото състояние и семейното положение от ищците е било затруднено от натрупалите се почивни дни в България по 1

Великденските празници и в Турция – около Байрям. Според жалбоподателите от представените декларации с частната жалба се установява, че те не притежават месечни доходи от заплата, пенсии, наем или друг източник, а от представените извадки от търговския регистър е видно, че не извършват търговска дейност. Направено е искане за събиране на доказателства служебно от съда – данни от НОИ за получавана пенсия или социални помощи, от НАП относно получавани доходи, различни от тези по трудово правоотношение, от ОД на МВР за регистрирани МПС и от Служба по вписвания относно притежавани от ищците недвижими имоти.

Наред с горните съображения жалбоподателите считат, че производството по предявения иск по чл.415 от ГПК е недопустимо, тъй като С.Б. е бил овластен да предяви възражение по чл.414 от ГПК от името на длъжника „Старт инвест“ ЕООД, но това не лишава от правомощия органите на длъжника, поради което молбата, подадена от „Старт инвест“ ЕООД за оттегляне на подаденото възражение, води до отпадане на правния интерес от водене на делото, поради влизане в сила на издадената заповед за изпълнение.

Във връзка с тези съображения е направено искане обжалваното определение да се обезсили като недопустимо. Евентуално – да се отмени като незаконосъобразно и по същество – ищците да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по т.д. №163/2025г.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

С Определение №119/15.04.2026г., постановено по търг. д. N 163/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, е оставена без уважение молба вх.

№2598 от 05.03.206г. за освобождаване на ищците по делото от внасяне на държавна такса за производството на основание чл.83 ал.2 от ГПК, като неоснователна.

Съдът е приел, че по делото липсват данни, от които да се направи извод за затруднено материално състояние на ищците, което да препятства възможността им да заплатят дължимата държавна такса в размер на 10 000 евро /19558.30 лева/ по сметка на Окръжен съд – Пазарджик.

Видно от приложеното ч.т.д. №909/2015г. на РС – Т. в полза на М. Г., гражданин на Р.Т. на 06.07.2015г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против М.И.К. от с.

2

О., общ. Т., „Гард инвест“ ООД – гр. Раковски, „Старт инвест“ ООД – гр.

Несебър и А.С.Б. от с. В. за сумата 500 000 евро – неплатено задължение по запис на заповед, издаден на 11.07.2011г.

С молба от 04.03.2025г. настоящите жалбоподатели уведомяват съда за настъпилата смърт на М. Г. – техен наследодател и молят да бъдат конституирани като негови правоприемници. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. №92/2025г. по описа на ЧСИ Р.Р.. Въз основа на издаденото от ЧСИ Р. по това изп. дело удостоверение №001752/14.03.2025г. наследниците се присъединяват като взискатели против длъжника „Старт инвест“ ООД по изп. д. №217/2018г. по описа на ЧСИ Д.Н..

По това изпълнително дело взискател е С.Б., който на 15.04.2025г. депозира искане да бъде овластен да подаде възражение по чл.414 от ГПК до заповедния съд от името на длъжника „Старт инвест“ ООД. С Определение №1807/09.06.2025г. по в.ч.гр.д. №1599/2025г. по описа на ОС – Пловдив С.А.Б. е овластен на основание чл.391 от ГПК във връзка с чл.134 ал.3 от ЗЗД да подаде от името на длъжника „Старт инвест“ ООД възражение по чл.414 от ГПК срещу Заповед за незабавно изпълнение по ч.т.д. №909/2015г. по описа на РС - Т. и искане за спиране на изпълнителното производство по изп. д.

№92/2025г. по описа на ЧСИ Р.Р.. Определението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

На 13.06.2025г. /в двуседмичен срок, считано от овластяването/ С.А.Б. подава възражение по чл.414 от ГПК от името на длъжника „Старт инвест“ ЕООД /стр.39 от приложеното ч.т.д. №909/2015г./.

С Определение №260002 от 01.07.2025г. по ч.гр.д. №909/2015г. на Районен съд – Т. са дадени указания на М. Г. да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, да представи доказателства за това по делото и да довнесе дължимата държавна такса на основание чл.415 ал.4 от ГПК като е предупреден, че в противен случай заповедта ще бъде обезсилена.

С Определение №260003 от 14.07.2025г. З. Гь***, родена на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ****, име на бащата А., име на майката- Ш., 2. Б. Г., родена на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ****, име на бащата М., име на майката- З., 3.

М. Г., роден на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.:

3

****, име на бащата М., име на майката- З. 4. Б. Г., роден на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ***, име на бащата М., име на майката – З. са конституирани като правоприемници на починалия заявител М . Г. и е постановено за дадените указания с Определение №260002 от 01.07.2025г. по ч.гр.д. №909/2015г. на Районен съд – Т. да бъдат уведомени новоконституираните лица. Съобщение за тях ведно с препис от акта е връчено на техния пълномощник и съдебен адрес на 28.07.2025г.

Исковата молба по чл.422 от ГПК е предявена на 27.08.2025г.

С молба от 22.08.2025г. „Старт инвест“ ЕООД – чрез управителя Ю.Б. заявява, че дружеството не поддържа и се отказва от подаденото по делото възражение по чл.414 от ГПК. Иска да бъде отменено определението, с което са дадени указания за предявяване на иск. С Определение №260004/25.08.2025г. по ч.т.д. №909/2015г. на РС – Т. е върнато подаденото от длъжника „Старт инвест“ ООД чрез овластения кредитор С.А.Б. възражение.

Това определение е обжалвано и е отменено с Определение №502/22.10.2025г. по в.ч.т.д. №370/2025г. на ОС – Т.. Делото е върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по повод редовно подаденото възражение по чл.414 от ГПК от името на дружеството – длъжник от овластения кредитор.

Приключила е процедурата по обжалване на Определение №260004/25.08.2025г. по ч.т.д. №909/2015г. на РС – Т. и тази по обжалване на Определение №1807/09.06.2025г. по в.ч.гр.д. №1599/2025г. на ОС – Пловдив.

С оглед на това с Определение №46/17.02.2026г. ОС – Пазарджик, пред който е предявен установителния иск на З. Гь***, родена на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ****, име на бащата А., име на майката- Ш., 2. Б. Г., родена на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ****, име на бащата М., име на майката- З., 3. М. Г., роден на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ****, име на бащата М., име на майката- З. 4. Б. Г., роден на ********** г., гражданин на Р.Т., с граждански номер от Р.Т.: ***, име на бащата М., име на майката – З. , е дал указания на ищците да довнесат дължимата държавна такса в размер на 10 000 евро в едноседмичен срок от съобщението. С молба от 05.03.2026г. ищците са уведомили съда, че са временно затруднени да внесат таксата и са поискали да бъдат освободени от внасянето и като им бъде указано какви 4 документи да представят за това. По повод дадените в тази връзка указания на съда за релевантните факти и обстоятелства, които следва да установят, с молба от 30.03.2026г. са посочили, че временното им затруднение се изразява в липса на достатъчно парични средства, които те все пак се надяват, че ще могат да набавят. Поискали са да им бъде продължен срока с две седмици за представяне на декларации за семейно положение и имуществено състояние.

Тази молба е уважена от съда и с Определение №104/31.03.2026г. по т.д.

№163/2025г. срокът за изпълнение на указанията е продължен с две седмици, т.е. до 13.04.2026г.

С молба от 15.04.2026г., получена по пощата с клеймо от 14.04.2026г., която е изпратена след изтичане на продължения срок, е поискано срокът за представяне на декларации от ищците да бъде продължен с още две седмици, този път, поради празнични дни в България и в Турция, свързани с Великден и Байрям. С обжалваното понастоящем определение съдът е намерил за неоснователна молбата за продължаване на срока за изпълнение на указанията за представяне на декларации, като е приел, че страните са уведомени за това задължение още на 06.03.2026г. като срокът вече веднъж е бил продължен и няма доказателства за тома, че почивните дни са причина за непредставяне на декларациите. Поради липса на каквито и да е данни за релевантните обстоятелства по чл.83 ал.2 от ГПК е оставил без уважение молбата за освобождаването им от заплащане на държавна такса.

Относно искането да се обезсили като недопустимо обжалваното определение:

Кредиторът С.Б. е редовно овластен да предяви възражение по чл.414 от ГПК от името на длъжника „Старт инвест“ ЕООД и това е сторено от него в двуседмичен срок от овластяването. Естествено, че това овластяване не лишава от правомощия органите на длъжника и те могат да ги осъществяват в пълен обем, но не и по отношение на предявеното от кредитора възражение по чл.414 от ГПК. То не е предявено от органите на дружеството, а именно поради тяхното бездействие е овластен кредитор по реда на чл.134 от ЗЗД.

Тъй като действията, за които е овластен не представляват предявяване на иск, правата на кредитора по чл. 134 ЗЗД, с а се реализирали по реда на обезпечителното производство. В хипотезата на процесуално застъпничество, каквато се реализира с овластяването на кредитор по реда на чл.134 от ЗЗД, 5 овластеният кредитор и длъжникът, чието материално право се упражнява, участват съвместно в производството и са необходими задължителни другари. Ето защо оттегляне или отказ от упражненото от овластения кредитор право, извършено от длъжника, не може да доведе до целения с това процесуално действие правен ефект. Това е посочено и в отменителното определение на ОС – Т., в което е разгледан въпроса за липсата на самостоятелна легитимация на длъжника да оттегля възражението по чл.414 от ГПК.

Подаденото възражение валидно сезира съда, не е налице влизане в сила на издадената заповед за изпълнение. Това обуславя правния интерес от предявения установителен иск. Ето защо искането обжалваното определение да се обезсили като недопустимо е неоснователно.

Относно искането с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК:

Жалбоподателите – ищци по предявения иск са уведомени за дадените указания с Определение №260002 от 01.07.2025г. по ч.гр.д. №909/2015г. на Районен съд – Т. за задължението да заплатят дължимата държавна такса преди една година - на 28.07.2025г. Таксата е следвало да бъде внесена още с предявяването на иска на 27.08.2025г.