Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 28.04.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 1235/2022
Вид
Решение № 147
Подписан
28.04.2023
В сила
16.06.2023
Състав
Мая Василева Гиздова

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Дупница, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20221510201235 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по жалба на П. А. А. с ЕГН:**********,с постоянен адрес ***, срещу Наказателно постановление № 22-0348-000647 от 29.09.2022г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 800.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока.

В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован се явява лично, като поддържа депозираната жалба и отново моли Наказателното постановление да бъде отменено така незаконосъобразно.

За административно наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.07.2022г., около 15.23 часа в гр.Дупница,на ул.”Самоковско шосе”,при бивш гараж на АМ”Хемус”,и настоящ склад на магазин”Т-макс”,в посока гр.Самоков,управлява 1 товарен автомобил марка „***”, с рег.№***, със скорост от 113 км/ч,измерена 116 км/ч, при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.Нарушението е било установено и заснето със система за видеоконтрол АТСС TFR1М,с радар TR4D№563с дата и час и приспаднат толеранс в полза на водача.АТСС е монтирано в лек автомобил марка „***” с рег.№*** насочен към ул.”Орлинска”и отчета скоростта на приближаващите се МПС.Приложен е снимков материал от клип №10436, който е бил показан на водача,който е подписал декларация по чл.188 от ЗДВП.

С описаните по – горе действия жалбоподателят е извършил нарушението както следва:

1) водач превишаващ разрешената максимална скорост, за населено място над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДВП.

Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издава въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление №22-0348-000647 от 29.09.2022г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 800.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в своя подкрепа.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В тази връзка следва да се отбележи и, че възраженията на жалбоподателя в обратната насока са необосновани и немотивирани. Изложените бланкетни възражения за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, обосновават извода за чисто формално оспорване законността на обжалвания акт.

Нарушението, описано в НП, правилно е квалифицирано като такива по чл.21, ал.1 ЗДвП, която норма въвежда задължение за водача при избиране скоростта на движение да не превишава посочените в тази норма стойности на скоростта,и да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Съдът намира също така, че нарушението правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл.182, ал.1, т.6, от ЗДвП, която предвижда, че с посочената в нея санкция се наказва този който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране на скоростта за движение на водача на ППС е забранено да превишава изрично посочените в тази алинея стойности на скоростта в км/час, като за населено място изрично е посочено като такова ограничение именно 50 км/час за категорията и вида на описания в НП автомобил. В разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на процесната дата, за водачите на ППС е било въведено ограничение за скорост от 50 км/час, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, който е управлявал автомобила си с превишение на въпросната стойност от 55км/ч. От приложеният снимков материал се доказа, че на посоченият пътен отрязък е била позиционирана система за ведеоконтрол АТСС TFR1М,с радар TR4D№563 и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.Предоставен е и снимков материал на клип №10436,като същия е показан на водача с дата и час.

Нарушението е запаметено в системата с дата и час на фиксиране-07.07.2022г., час 15.23.35,клип №10436.

Техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил, е надлежно утвърдено за такова измерване и е било в срок на техническа годност, след проверка за техническа изправност.

Безспорно се установява на следващо място, че въведеното в този пътен участък ограничение на скоростта за движение е 50км./ч.

За извършеното и доказано нарушение, съдът счита, че правилно на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.21, ал.1 ЗДвП, след прилагането на санкционната норма по чл.182, ал.1, т.6, от този закон, при отчитане, че превишението на скоростта на управляваният от водача автомобил за разгледаният случай е над 50км/ч. За такова деяние, законодателят е предвидил в цитираната санкционна норма две по вид административни санкции, а именно наложените такива с обжалвания акт - "Глоба" в размер на 800.00 лева., и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

3

Последното мотивира извода за законосъобразност на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл.27 ЗАНН.

С оглед на всичко гореизложено обжалваното НП се явява законосъобразно, а наложените с него санкции съответни на тежестта на конкретното нарушение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0348-000647 от 29.09.2022г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на П. А. А. с ЕГН:**********,с постоянен адрес ***, на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 800.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца ,като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Кюстендил в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4