Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 858 от 27.10.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2415/2021
Вид
Решение № 858
Подписан
27.10.2021
В сила
25.11.2021
Състав
Милен Павлов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Русе, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Петров при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело № 20214520102415 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „Енерго-Про Продажби” АДгр.Варна срещу Н. Н. АШ. от гр.Русе за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми, присъдени му със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5806/2020г. по описа на РРС: 379.87 лв.- главница за неизплатена ел.енергия по фактури за периода 14.05.2020г.-13.10.2020г. за обект с аб.№ ...... и 12.67лв.- мораторна лихва за периода 01.06.2020г.-19.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди,че ответницата е клиент на „Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна с клиентски номер .........., във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Русе, ж.к.Ча, бл..... с абонатен № ....... Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби”АД потребителят се задължавал да заплати стойността на използваната в имота ел.енергия до падежа на съответната фактура, след което се счита, че изпада в забава без да е необходимо да бъде предварително писмено уведомен.

Ответницата Н. Н. АШ. от гр.Русе в отговора на ИМ твърди, че задължението е заплатено.

От фактическа страна:

1

Видно от приложеното ч.гр.д. №5806/2020г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство, е издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за заплащане на сумата от 379.87 лв.- главница за неизплатена ел.енергия по фактури за периода 14.05.2020г.-13.10.2020г. за обект с аб.№ ......, сумата от 12.67лв.- мораторна лихва за периода 01.06.2020г.-19.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното ѝ изплащане и разноски. Длъжникът не е бил открит на установените му постоянен и настоящ адрес и съда е предоставил на заявителя 1-месечен срок съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника.

По делото са представени заверени копия от процесните фактури, справки, дебитни известия и др.

С молба от 19.08.2021г., ищцовото дружество признава неизгодния за него факт, че А. е заплатила процесните суми на 20.07.2021г. Счита, че му се дължат разноски и за двете производства, т.к. плащането е станало след предявяване на иска по чл.422 ГПК.

От правна страна:

Не се спори между страните по делото за това, че между тях е налице валидно правоотношение по силата на което ответницата дължи на ищеца заплащане на суми за доставена и неплатена ел.енергия. Не се спори и за размера на дължимите се суми. От представените от ответницата доказателства и изричното признание, направено с молба от 19.08.2021г. се установява, че е извършено на 20.07.2021г.,плащане от страна на Н. Н. АШ., с което са погасени задълженията по ч.гр.д. №5806/2020г. по описа на РРС за лихви и главница. Този факт, като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК/ в т.см. и т.9 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК/,т.е. следва да се приеме, че след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и след предявяване на настоящия иск, ответницата е погасила задълженията си за главница и лихви, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявения установителен иск, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските, доколкото съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство /т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК/. Съдът установява, че обстоятелството, че претендираните суми са погасени чрез плащане в хода на процеса не обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят като 2 погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и след завеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответника е станал причина за завеждане на делото и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство.

Поради изложеното, Н. Н. АШ. следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 75.00лв., както и тези, направени в настоящото производство в размер на 75.00 лв.-заплатена д.т. и 100.00лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК:103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д. срещу Н. Н. АШ., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“Ф.С.“ №............ иск за установяване съществуването на парично задължение в размер на 379.87 лв.- главница за неизплатена ел.енергия по фактури за периода 14.05.2020г.-13.10.2020г. за обект с аб.№ ......, 12.67лв.- мораторна лихва за периода 01.06.2020г.-19.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2020г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК от 11.12.2020г. по ч.гр.д. №5806/2020г. по описа на РРС, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Н. Н. АШ., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“Ф.С.“ №............ да заплати на ”Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК:103533691, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д. сумата в размер на 75.00 лв. - разноски по ч.гр.д. №5806/2020г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 175.00 лв.- разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3