Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260047 от 02.03.2021, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 419/2020
Вид
Решение № 260047
Подписан
02.03.2021
В сила
08.03.2022
Състав
ВАЛЕРИ ВЛАДИМИРОВ СЪБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260047 гр. Несебър, 02.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Радостина

Менчева, като разгледа гр. д. № 419 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца - Етажната собственост на жилищен комплекс

„**********“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър, м. „Акротирия“, в сграда с идентификатор **********1, представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска всеки от ответниците А.Ю.З. и И.А.Б. да бъде осъден да заплати в полза на ищеца по 2845,18 лв. – вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части за периодите 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., както и по 298,73 лв. – лихва върху главницата за периода 01.05.2019г. – 17.06.2020г.

Ищецът твърди, че ответниците са собственици на апартамент 28 в сградата. Сочи, че на 29.03.2019г. се провело общо събрание на етажната собственост, на което се определили общите части за самостоятелните обекти и се взели решения за размера на дължимите такси от 2015г. до 2019г. Излага, че на 25.10.2019г. се провело друго общо събрание, на което се определили такси за 2019/2020г.

Навежда, че решенията не са обжалвани. Сочи, че ответниците не заплатили дължимите суми. С тези доводи моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците

А.Ю.З. и И.А.Б., чрез процесуалния им представител, е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Развиват се подробни съображения в насока, че решенията от 29.03.2019г. не представляват годно основание за претендиране на сумите. Обръща се внимание, че решения на общи събрание за определяне такси за предходни периоди вече са отменяни по съдебен ред, а размер на вноски за минал период не може да бъде определян от общото събрание.

Акцентира се върху обстоятелството, че тези решения не са били от компетентността на общото събрание. Твърди се, че вземанията за 2015/2016г. и 2016/2017г. са погасени по давност, а освен това за 2015/2016г. въпросът вече е решен по съдебен ред. Излага се, че освен това от решението от 29.03.2019г. не става ясен начинът на определяне на дължимите вноски, а и решенията не са такива по чл. 11, ал. 1, т. 5 от