Протокол № 1099 от 23.06.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1099 гр. Варна, 22.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Т.а

Членове:

Диана К. С.

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело № 20233100500998 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142 от ГПК

Въззивникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт П. В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Въззиваемият Д. Й. Д. , редовно призован, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 152018 от 19.06.2023 г. от Д. Д. чрез адвокат Г. Н. за даване ход на делото в отсъствие на страната.

Юриск. В.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното уведомяване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 1929 от 18.05.2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК 103002253 със седалище и адрес на 1 управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Решение № 37 от 21.02.2023г., постановено по гр.д. № 1790/2021г. по описа на Районен съд Провадия, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД ЕИК 103002253, представлявано от Управителя В.

В. срещу Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес ****, иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца „Водоснабдявани и Канализация” ООД част от сумите, за които е издадена Заповед № 871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС Провадия, както следва : в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й.а Д. върху обект на отчитане, находящ се в гр.Варна, жк Възраждане бл.6 вх.2 ап.27, за периода от 12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от 10.04.2020 г. до 03.02.2021 г.; в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от 10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата въззивното дружество, чрез пълномощник юрк Пл.В., счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В конкретика оспорва извода на съда, че „ищцовото дружество не е положило необходимите усилия за монтиране на метрологично годен водомер в процесния обект ...и възползвайки се от неизпълнение на това си задължение е предпочело да превърне изключението за служебно начисляване на вода в правило." Настоява се, че ищцовото дружество няма нормативно разписано задължение да монтира метрологично годен водомер в жилищата на своите потребители.

Такова задължение имат самите потребители и то е регламентирано в чл.12, ал.5 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, според която доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Сочи се, че дружеството е изпълнило своите 2 задължения по чл.34а от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, докато това не е сторил потребителят. На следващо място се твърди, че е неоснователен и в противоречие с материалния закон е изводът на съда, че за част от процесния период и от уведомлението от управителя на етажната собственост се установява, че през периода от 14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния обект не е живял никой. В тази връзка се поддържа оспорване на уведомлението от управителя на етажната собственост като се настоява, че не са представени никакви доказателства по делото за избора на лицето, което е изготвило ръкописния текст приложен по делото, като управител на етажна собственост. В допълнение се сочи, че е налице е специална процедура, уредена в чл.42 от Общите условия, която регламентира начина, по който следва да действат страните по облигационното правоотношение в случай, в който конкретен имот временно не се обитава. На следващо място се оспорва извода на съда, че през периода 14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния обект не е живял никой. Въззивникът се позовава на представените пет броя фактури за платена цена на ползвана ел.енергия в процесния обект, което намира за достатъчно, за да се обори тезата на ответника. Оспорва се извода на съда, че дори и да е имало основание за начисляване на служебно количество вода, В и К операторът я е начислил погрешно, като е определял месечно между 5 и 12 куб.м. вода, а е следвало да бъде начислена по реда на чл.39, ал.5. т.З от Наредба № 4 от 2004г. на МРР. тъй като жилището е било необитаемо през процесния период. Счита се, че съдът неправилно е приложил материалния закон-чл.39. ал.5. т.1 във връзка с ал.6 от същата наредба, която задължава В и К оператора да определя служебно количеството ползвани В и К услуги от потребителите по нормативно регламентирана методика. Твърди се, че същото задължение е вменено на ищцовото дружество и с разпоредбата на чл.34а. ал.5 от посочената наредба-в случай, когато водомерът с изтекла метрология не бъде подменен, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.б-като на всяко тримесечие количеството вода се завишава с по 1м 3 /месечно за всеки обитател. На следващо място, горецитираният извод на съда е неправилен, тъй като за да бъде приложена нормата на чл.39. ал.5. т.З от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ е необходимо В и К операторът да бъде уведомен, че имотът е необитаем, което не е било сторено.

Настоява се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното 3 решение по делото, като вместо това постанови друго такова, с което да уважи предявените искове, както и да присъди съдебно-деловодни разноски в полза на дружеството и за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Д. Й. Д., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в първоинстанционното решение. Конкретно сочи, че ищецът не е доказал предоставянето на Ви К услуги в размер на процесните суми, както и че са налице предпоставките за служебно начисляване на суми за плащане. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските в производството.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Юриск. В.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам представения отговор. Запозната съм с доклада. Нямам възражения и допълнения. Моля да бъде обявен за окончателен. Нямам доказателствени искания. Представям и моля да приемете списък на разноските по чл.80 от ГПК.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 152018 от 19.06.2023 г. от Д. Д. чрез адвокат Г. Н. в частта, в която заявява, че поддържа оспорването на въззивната жалба на основанията, изложени в отговора. Няма да сочи доказателства. Няма искания. Представя доказателства за сторени съдебни разноски. По същество настоява за потвърждаване на решението.

СЪДЪТ намира, че представения от въззивника списък с разноски по чл.80 от ГПК следва да бъде приет и приложен към доказателствения материал по делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения от въззивника списък с разноски по чл.80 от ГПК.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Юриск. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените изцяло първоинстанционния съдебен акт, да постановите ново решение по 4 съществото на спора, с което да уважите предявените искове в уточнените размери и периоди пред първата инстанция. Подробни доводи и аргументи срещу решението на Провадийския районен съд съм изложила във въззивната жалба. По отношение на претенцията за присъждане на деловодни разноски на въззиваемия в размер на 500 лв правя възражение за прекомерност.

Считам, че предвид липсата на правна и фактическа сложност на настоящия правен спор претендирането на адвокатски хонорар в двукратен размер от процесните вземания ще бъде необосновано и прекомерно. Моля същият да бъде намален до нормативно предвидения в закона минимум. Моля да ни бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.44 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5