Решение № 22 от 19.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Русе, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от И. Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201462 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ц. М., депозирана против наказателно постановление № 24-4569-000394/17.12.2024г., издадено от Началник РУ Две могили при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че жалбоподателят е предприел маневра за изпреварване, при прекъсната линия и разрешено място за изпреварване, но след задминаване на изпреварвания от него товарен автомобил е установил, че същият се е движил зад друг товарен автомобил, без между тях да има достатъчно място, за да се върне в лентата си за движение, след което продължил с маневрата си, но се е оказало, че и втория изпреварван камион се движи плътно зад два автомобила, и отново е било невъзможно да се върне в летната си движение и същият е продължил изпреварването, като при завършване на маневрата се е наложило да наруши маркировката, след което е бил спрян от полицейски служители. Твърди се, че началото на маневрата, не е могло да бъде възприето от полицейските служители, като при съставянето на АУАН от страна на полицейските служители е било отказано да снемат обяснения, от свидетеля, пътуващ в автомобила с жалбоподателя. Посочва се, че не оспорва, че при движението на автомобила си е пресякъл неправилно маркировка, но тези му действия са в резултат на неправомерно действие на други участници в движението, а именно двата товарни автомобила, които са се движили в нарушение на чл. 23, ал. 2 ЗДвП. Релевират се доводи, че не е била създадена опасност за движението и не са налице вредни последици, като същевременно са налице елементите на чл. 28 ЗАНН. Посочва се, че са налице 1 няколко смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че нарушението е в пряка и непосредствена последица от нарушения на други участници в движението и с действията си жалбоподателят не е създал опасност за останалите участници в движението. В заключение се посочва, че при позадълбочено изясняване на фактите, наказващия орган би установил, че жалбоподателят не само, че няма вина, на и е извършил действия, за да предотврати настъпването на опасни последици. Посочва се, че липсата на вина води до непълнота на фактическата обстановка, поради и което не е осъществен състав на административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят жалбоподателят релевира доводи, че от събраните доказателства се установява, че мястото, където е започнал маневрата и мястото, където е завършил същата е с прекъсната линия, която разрешава преминаването от една лента в друга. Моли се да не бъдат кредитирани показанията на полицейските служители, тъй като същите нямат ясен спомен за случилото се, а следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката М., която е свидетел-очевидец. Заема се становище, че жалбоподателят не е извършил нарушение, както и че дори да е извършил такова, то е маловажно. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № GA 1435686/30.10.2024г. против жалбоподателя, за това, че на 30.10.2024г., в 14,10 часа, в община Две могили, па път Първи клас № 5-км. 26+800, в посока от град Русе към град Бяла, като водач на лек автомобил Рено Лагуна, с рег. № СВ 4950 АР, при изпреварване не съобразява поведението си с пътна маркировка М 1, като я пресича.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя, без да изложи в същия възражения.

Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

2

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на деянието идентично с описаното в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30,00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели Т. В. С. – актосъставител, И. С. Н. – свидетел по акта и Л.Б.М. – свидетел – очевидец, както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства - АУАН № GA 1435686/30.10.2024г, Докладни записки, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., писмо от МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ и схема „ПоС.на организация и безопасност на движението“ за участъка от Републикански път І -5 град Русе – град Велико Търново от км. 26 до км. 28.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. В. С. и И. С. Н., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки възприятия, с оглед изминалия период от време. Показанията на свидетелите са последователни и логични. С оглед своето местоположение и обективни реалии, всеки един от тези двама свидетели е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства. В съответствие в правилата на формалната и житейска логика е, всеки един от тези двама свидетели, с оглед изминалия период от време и естествено на тяхната работа да не може в детайли да си спомни всички обстоятелства, във връзка с извършеното нарушение. Обстоятелството, че свидетелите добросъвестно изнасят, че не си спомнят, а не депозират показания в унисон с изложената в АУАН фактическа обстановка, според настоящия съдебен състав е индиция за обективността и добросъвестността в показанията на тези двама свидетели, а не депозиране от тях на показания единствено и само в подкрепа на обвинителната теза.

Показанията на всеки един от двамата свидетели с оглед характера, видимостта в конкретния участък от пътя и наличните знаци и хоризонтална маркировка напълно кореспондират с представената от АПИ схема „ПоС.на организация и безопасност на движението“ за участъка от Републикански път І -5 град Русе – град Велико Търново от км. 26 до км. 28. Видно от същата след поставения знак В 24, който се намира на км. 26+596, до мястото където е бил спрян жалбоподателя участъкът от пътя е прав, което кореспондира с показанията на свидетелите, че са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателя от момента на влизане в зоната на действие след знака В 24. Видно от представената схема, след този знак до мястото, където е бил паркиран полицейския автомобил е налице маркировка, забраняваща изпреварването.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Л.Б.М., въпреки тяхната възможна заинтересованост, доколкото по делото не са налице доказателства, които да ги опровергават.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и 3 извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка следва да бъде обоснован единствения възможен извод, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна, на 30.10.2024г., в 14,10 часа, в община Две могили, па път Първи клас № 5-км. 26+800, в посока от град Русе към град Бяла, като водач на лек автомобил Рено Лагуна, с рег. № СВ 4950 АР, при изпреварване не съобразява поведението си с пътна маркировка М 1, като я пресича.

От своето положение свидетелите Т. В. С. и И. С. Н., както самите те посочват в своите показания, не са възприели конкретното място, на което е започнал маневрата жалбоподателя, за да бъде обоснован извод, че началото на маневрата е била на място, където на пътното платно е имало хоризонтална маркировка М 1. От показанията на свидетелката Л.Б.М. се установява, че в момента, в който е започнал маневрата изпреварване жалбоподателят е била налице маркировка, разрешаваща изпреварването.

Това обаче не е достатъчно, за да бъде прието, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката 4 на движение.

Изискването за свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване предпоставя, такова разС.ие, което да позволи на изпреварващия да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство в зоната, в която е разрешено изпреварването, съобразно пътните знаци и пътната маркировка.

Неправилно е разбирането на жалбоподателя, че щом е започнал маневрата на разрешен участък от пътя и е завършил същата отново на разрешен участък, но след като е имало участък, в който изпреварването е било забранено, да се приема, че поведението му е правомерно.

Извън това, в самата жалба, жалбоподателят сам посочва, че при завършване на маневрата, същия е нарушил хоризонталната пътна маркировка М 1.