Решение № 2348 от 29.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2348 гр. Пловдив, 29 ноември 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 771 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на М.Б.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Е.Г., против Решение № 2153-15-81/11.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-00870104 от 26.01.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр.

Пловдив, за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 8032,61 лева, от които главница за периода от 02.10.2017 г. до 30.11.2019 г. в размер на 3585,75 лева и законна лихва в размер на 1446,86 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 26.01.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата не навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна. Най-общо твърденията се свеждат до обстоятелството, че жалбоподателката не е била недобросъвестна при получавала на пенсията си за ОСВ през процесния период. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Както вече бе казано, с Решение № 2153-15-81/11.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-00870104 от 26.01.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ гр. Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 8032,61 лева, от които главница за периода от 02.10.2017 г. до 30.11.2019 г. в размер на 3585,75 лева и законна лихва в размер на 1446,86 лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 26.01.2021 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.

6. За да постанови този резултат, горестоящият в йерархията административен орган е приел за установено следното от фактическа и правна страна:

М.Д. е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал.

2 от КСО, отпусната с Разпореждане № **********/ Протокол № N01123/30.03,2018 г. % г.. считано от 02.10.2017 г., при навършена възраст 61 години. За определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд - 12 г. 08 м. 19 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 20 г. 04 м. 29 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 36 г. 03 м. 23 дни.

За неоснователно е прието възражението на Д. относно липсата на недобросъвестността от нейна страна. Посочено е, че в хода на административното производство са предприети всички възможни и необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния й стаж при спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Жалбоподателката, като лице, претендиращо право на пенсия, носи доказателствена тежест да установи по пътя на пълно и главно доказване осигурителния си стаж, зачетен от пенсионния орган при отпускане на пенсията, а недоказването на това обстоятелство според решаващия орган, сочи, че същата е била недобросъвестна, както при подаване на заявление за отпускане на пенсията, така и при нейното получаване.

При преглед на събраните по пенсионното досие на Д. писмени доказателства е констатирано, че същата няма придобит осигурителен стаж от втора категория труд - 12 г. и 08 м. и 19 дни, от трета категория труд - 20 г. 04 м. и 29 дни или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория по чл.104 от КСО - 36 г. 03 м.

23 дни. При извършените от страна на контролните органи на ТП на НОИ - Пловдив проверки е установено, че стажът на жалбоподателката е както следва: от втора категория труд - 00 г. 03 м. и 00 дни и от трета категория труд - 28 г. 01 м. и 09 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, в размер на 28 г. 05 м. 02 дни.

Формиран е извод, че с доказания осигурителен стаж Д. не придобива право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО /в редакцията през процесния период/. В този смисъл за неоснователни са приети претенциите на същата за липса на недобросъвестност от нейна страна при получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 02.10.2017 г. Лицето не притежава изискуемия за 2017 г. общ осигурителен стаж за жените - 35 години и 04 месеца. Посочено е, че не може да се приеме, че Д. не е осъзнавала, че няма право на въпросната пенсия при положение, че не притежава изискуемия за дадения вид пенсия осигурителен стаж дори като календарна продължителност, още повече, че е получила лично Разпореждане № **********/ Протокол № N01123 от 30.03.2018 г. за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Прието е, че доводите на лицето относно липса на недобросъвестност поради представяне на документите й за пенсиониране от упълномощеното лице, което е осъществило противоправно поведение са несъстоятелни и нелогични. Дори да се приеме, че А.Г. е извършила "подмяна" на документите за осигурителен стаж на Д., то очевидно същото е в нейна полза. Нелогично според решаващия орган е да се приеме, че въпросното лице би извършило подобна "подмяна" подбудена от алтруизъм и желание на Д. да се отпусне неполагаща й се пенсия без нейно знание.

7. Като свидетел по делото е разпитан съпругът на жалбоподателката М.С. Д.. Същият заявява, че съпругата му на 02.10.2017 г. навършила годините за пенсия и тръгнала да търси някой да й оправи документите да ги пусне в НОИ. Така намерила една кантора, в която сама подала документите се и платила всичко, което е необходимо във връзка с оправянето на документите. Жената от кантората подала документите в НОИ. Таксата, която жена му платила била 80 лв., но не си спомня точно. Подали документите и преди съпругата му да получи пенсията, жената от кантората й казала, че не й достигат три години и половина трудов стаж и трябвало да си го купи този стаж. Съпругата му отишла и внесла парите в кантората, като тази жена от кантората й издала документ за тези пари.

После НОИ отпуснали пенсията на жена му. Две години жена му си взимала пенсията, след което й я спрели. Тази жена от кантората я арестували и те разбрали, че са живели в пълна измама. И досега съпругата му не получава пенсия.

На свидетеля се предяви приложената разписка на л.

157 по делото, като същият завява, че това е разписката, издадена им от жената в кантората за сумата, която платили за стажа, който не достигал на съпругата му.

Съпругата му вярвала на жената от кантората и въобще не се притеснявала, че можело да има такава измама, защото я успокоявали, че всичко е наред и тя им вярвала. Въобще не можела да си представи, че имало такава измама. Знае какви документи представила съпругата му, защото тя събирала документите за трудовия си стаж. Съпругата му представила трудовата си книжка от „Петър Ченгелов“, от „Флавия“. Тя имала две трудови книжки - от

„Петър Ченгелов“, където е започнала работа през 1974 г. в обувния завод и от „Флавия“, в която имала стаж и от другите фирми, където е работила. Тя работила и при него като за този стаж има осигурителна книжка, която също била представена в кантората. Съпругата му ходила хиляда пъти при жената в кантората да си иска трудовите книжки, документите, които е предала, както и документа за внесената сума за недостигащия й стажа в НОИ, но нищо не и било дадено в тази кантора. Само повтаряли, че всичко е наред. Не знае съпругата му да е губила документи за трудов стаж. Дори после намерили един друг документ от Бюрото по труда, когато е била съкратена от „Флавия“, в който бил описан целия трудов стаж и колко пари на месец са й платили обезщетение за времето, през което е била без работа. Би трябвало съпругата му да е получила документ, с който й е определена пенсията, след като я е получавала, но свидетелят не може да каже.

8. По делото са изслушани и обяснения от жалбоподателката дадени по реда на чл. 176 от ГПК, които се свеждат до следното:

На 02.10.2017 г. Д. навършила 61 г. и веднага отишла да потърси някой, който да й съдейства да подаде документите в НОИ. Намерила най-случайно тази фирма, която се казвала „НАЙ КОНСУЛТ“. Попитала ги дали мотат да й помогнат да си внесе документите за пенсия и те й казали „да“. Тя им дала двете си трудови книжки, които носела със себе си - едната била от „Петър Ченгелов“, където започнала работа през 1974 г., другата от „Флавия“. Дала им и една осигурителна книжка от съпругата й. Никакви документи образец УП 2, УП 3 и т.н. не е носила. Те й казали, че всичко ще й изготвят. Казали, че ще проверят документите и ще изчислят трудовия й стаж. По-късно й се обадили и й казали, че не й достигат три години и половина трудов стаж, и ако желае може да си го закупи. Изчислили й колко ще й струват тези три години и половина трудов стаж.

Доколкото си спомня 78 лв. и някакви стотинки на месеци, и общата сумата, която трябвало да плати била 3 633 лв. Казали й да си помисли и те със съпруга й решили да си закупи стажа. Следващата седмица занесла парите в кантората. Предала ги на Л., мъжът който бил в кантората с тази жена, която се казвала А.Г.. Казала, че иска да й дадат документ за внесената сума в НОИ, а те й отвърнали да дойда друг път да вземе тази бележка. В момента, в който дала тези 3 633 лв. на Л., настояла да й издадат бележка, че ги е дала. А.Г. й написала бележката саморъчно и се подписала, но парите ги дала на Л., който бил в същата стая, в присъствието на А.Г.. За внасянето на парите в НОИ й казали да мине по-късно, да й дадат документ. След това много пъти ходила на място и се обаждала по телефона, за да си вземе този документ за внесените пари в НОИ. Откакто предала парите, кантората била непрекъснато затворена. Само веднъж успяла да се свържа с Л. и той й каза, че А.е болна. Така и до ден днешен не е получила документ за внесените пари за този стаж в НОИ. Когато А.внасяла документи в НОИ тя получавала писма от тях, че са внесени еди-какви си документи УП2, УП3. Преди да получи пенсията си получила писмо от НОИ, откъдето разбрала, че едната й трудова книжка е загубена. От НОИ и върнали само втората трудова книжка от „Флавия“ и осигурителната книжка от мъжа ми без тази от обувен завод „Петър Ченгелов“.

После разбрала, че А.всъщност е подала информация в НОИ, че едната й трудова книжка е изгубена.

На жалбоподателката се предяви Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и вх. № 2113-15-600/30.11.2017 г., приложено на л. 14 от делото. Същата заявява, че трите подписа, положени в графа „подпис на заявителя“ на предявеното й заявление от л. 14 до л. 16 включително, са положени от нея. Заявява, че само й дали да се подпише на заявлението. Другите документи не са й ги показвали, но и тя не ги е искала, защото работата била на доверие. Тъй като тя нищо не разбирала от тези неща и не можела да се справи сама, затова потърсила помощ.