Решение № 543 от 06.10.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Враца, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20261420102991 по описа за 2026 година

Предявени са за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 290/2026г. на РС Карнобат обективно съединени искове от ”А. Б. България” ЕООД, гр.София против К. В. Н. от гр.Враца за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 511.29 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 586691/20.12.2019 г., сключен със „Стик-Кредит“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че с договор за цесия, сключен на 22.03.2024г. и Приложение №1 е придобил вземането на кредитора, с което обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на задължението за плащане от ответника.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответника, редовно призован, не представя писмен отговор.

На 08.09.2026 г.от К. Н. чрез адв. Д. Г. е постъпила молба, с която се твърди че при недействителност на сключения договор за кредит, вземането е погасено по давност. Твърди се, че в договора за кредит неустойката не е включена в ГПР, поради което е нищожен. Поддържа, че цесията между цедента и цесионера е нищожна.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

Със Заповед №243 от 25.02.2026 г. по ЧГД № 290/2026 г. на Районен съд Карнобат е разпоредено К. В. Н. да заплати на кредитора А. Б. Б.

ЕООД ЕИК: 203374133 сумата: 511,29 EUR, представляваща главница, ведно със 1 законната лихва за период от 20.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 8,69 EUR, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 8,84 EUR.

Съдът констатира, че с разпореждане №633/25.02.2026 г. е отхвърлено заявлението на А. Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, срещу К. В. Н., ЕГН: ********** в частта, с която се иска присъждане на 568,53 евро –мораторна лихва, 157,78 евро договорна лихва и 1127,32 евро - неустойка, тъй като в договор има неравноправни клаузи.

С разпореждане №1086/03.04.2026 г. е указано на заявителя А. Б.

БЪЛГАРИЯ ЕООД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 243/25.02.2026 г. пред компетентния съд, съобразно местната подсъдност.

В законоустановения срок е подадена исковата молба.

На 19.12.20219 г. между Сити Кеш“ООД- като заемодател и К. В. Н. е сключен договор за потребителски кредит №586691/19.12.2019г., въз основа на който на Н. е предоставен заем от 1000лв., който да бъде върнат на 15 вноски при размер на погасителната вноска 162 лева. Срока на плащане на погасителните вноски съгласно погасителния план е до 20.03.2021 г. ГПР е 42.58% и лихвен процент 36%. Видно от представената разписка за извършено плащане от 20.12.2019г., сумата от 1000 лева е предоставена на заемателя К. Н.- л.40

Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на подпис на страните по договора.Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четим шрифт, посочен е размера на главницата, размер на възнаградителната лихва.

Установява се, че на 22.03.2024г. бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Сити Кеш“ ООД и „А. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по силата на който цесионера е придобил от цедента вземания, индивидуализирани в Приложение, сред които и вземанието срещу ответника по процесния договор.

Видно е от обективираното в чл.4.3 от Договора за цесия, че цедента е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията спрямо тях от името на цедента.

По делото е приложено уведомление от цедента ”А. Б. България” ЕООД до К. Н. за извършената цесия, без данни, че е надлежно уведомена.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Настоящият състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора.

На първо място ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса. Активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия от 22.03.2024 г. между “Стик Кредит“ АД, в качеството му на цедент и А. Б.

2

България ЕООД в качеството им на цесионер, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, сключено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.

Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Както се посочи по горе в договора за цесия цедента е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията спрямо тях.

По делото няма данни за достигнало уведомително писмо до ответницата за извършената цесия, в тази част и за цедираното вземане, произтичащо от договор за паричен заем. В случая следва да бъде посочено, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК, Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и мн.др./. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с уведомлението за извършената цесия на вземането, ответницата Н. се счита за запозната с промяната на кредитора по кредитния договор.

Кридитодателят Стик Кредит АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. той имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Паричното вземане, което ищцовото дружество- цесионер претендира, произтича от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установява, че е сключен договор за прехвърляне на вземане съгласно чл.

99 от ЗЗД, в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. По отношение на уведомяването за цесията, приложено по делото на л.43 липсват доказателства за получаване на уведомление от страна на ответника. Въпреки това неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе 3 върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.).

Съгласно чл. 6.4. от договора за паричен заем, при неизпълнение на задължението, заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2429.94 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план неразделна част от договора.

Съгласно утвърдената съдебна практика, в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не става ясно дали включва регламентираната в чл.6.4 от Договора неустойка и не е посочено какво включва. Съдът, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, и въведено от практиката СЕС задължение за служебна преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C- 243/08), намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно клаузата на чл. 6.2 от договора, поради и което е било отхвърлено заявлението в тази част, както и за разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Изложеното обосновава извода, че в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42,58 %, но от съдържанието на договора, потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР.