Решение № 8914 от 04.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8914 гр. С., 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110149942 по описа за 2021 година

Ищецът „Т. е предявил против ЕВГ. Г. ЕВГ. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3879,93 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 602,31 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 13.10.2020г.; 29,70 лева - главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - от 23.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 4,93 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 31.07.2018г. до 13.10.2020г.

Претендира възнаграждение. присъждането на разноски, включително юрисконсултско

Ищецът поддържа, че с ответника като собственик на имот - апартамент 21, находящ се в гр. С., жк. „К.“, ул. „Х. са се намирали в облигационни отношения, като ищецът доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период. Дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът претендира и заплащане на услугата дялово разпределение в посочения по-горе имот и мораторна лихва за забава.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на писмен договор между 1 него и ищцовото дружество за доставка на ТЕ. Оспорва в процесния период ищецът да е доставил топлинна енергия, отговаряща на БДС. Оспорва претенцията за мораторна лихва, доколкото не бил получавал покана за заплащане на претендираните суми. Претендира разноски.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения от ищеца и неоспорен от ответника нотариален акт № 52, том LLXXLIV, дело № 26267/1997г. /л. 14-15 от делото/ се установява, че на 19.09.1997г. А. и Г. са дарили на сина си и ответник по настоящото дело – ЕВГ. Г. ЕВГ. собствения си недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в секция 1, вх. Б, ет. 4, застроен на 114,49 кв.м., заедно с мазе № 7, заедно с 3,200 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото от 1250 кв.м., съставляващо парцел VIII, от кв. 288-д, по плана на С., местността „К.-П.”. Считано от посочената дата ответникът е придобил собствеността върху процесния имот. Видно от съдържанието на нотариалния акт, родителите на ответника не са запазили правото си на ползване върху дарения имот.

Идентичността между адреса на имота, визирани в обсъдения по-горе нотариален акт и адреса на процесния имот – апартамент № 21, находящ се в гр. С., община К., ул. „Х., се установява от представения от страна на ищеца нотариален акт № 90, том II, рег. № 7782, дело № 252/2014г. /л. 16-19 от делото/, видно от който на 10.12.2014г. между И. – заемодател, И. – управител на „А. – заемател и ответника ЕВГ. Г. ЕВГ. – солидарен и ипотекарен длъжник, е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, като видно от съдържанието на нотариалния акт, за обезпечаване на вземането ответникът е учредил в полза на Ирена Савова ипотека върху собствения си недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в гр. С., СО район „К.”, ул. „Х. /стар адрес: секция първа, вход „Б”/, на 4 етаж, застроен на 114,49 кв.м.

Визираните нотариални актове не се оспорват от ответника като документи, поради което съдът ги кредитира изцяло, обосновавайки с тях извод за това, че собственик на процесния имот е именно ответникът.

От представените по делото съобщения към фактури и изравнителни сметки, и извлечение от сметка за начислени суми за услугата дялово разпределение, приложени към ИМ, както и от представените допълнително от ФДР „Д.: главни отчети за процесния период, индивидуални справки за отопление, известния за доставяне на дялово разпределение, сертификат и удостоверение за регистрация се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, като била извършвана и услуга дялово разпределение от „Д..

2

Видно е от представените главни отчети за двата процесни отчетни периода, съответно на дати 03.05.2018г. и 30.05.2019г. е бил извършен отчет на всички измервателни уреди, отчитащи ТЕ за БГВ и за отопление, като видно е от главните отчети, че същите са съдържат подпис именно на ответника. Главните отчети не са оспорени от ответника, както и останалите документи, представени от „Д..

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, през процесния период е бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни к а и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

СРС кредитира заключенията на ССЕ и СТЕ, които са дали пълни и обосновани отговори на поставените въпроси. Същите не са оспорени от страните по делото.

Съгласно заключението на СТЕ:

В релевантния период ФДР „Д. като съизпълнител на „Т. е извършвала дяловото разпределение в сградата в ЕС, където се намира и процесния имот и това е станало съобразно изискванията на действащата в периода нормативна уредба. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите на ДАМТН, като СТИ /средство за търговско измерване/, редовно на всеки две календарни години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

Вещото лице сочи следната стойност на потребена ТЕ в процесния период:

4691,98 лева – обща стойност на фактурираната /начислената/ ТЕ;

804,51 лева – обща стойност на сумата от изравнителните сметки за процесния период /за получаване/;

3887,47 – сумата за потребената ТЕ за процесния период, представляваща разликата 3 между двете посочени по-горе суми и представляваща стойност на задължението /главницата/ на ответника към ищеца.

В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.

Съгласно заключението на ССЕ:

При извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на ищцовото дружество, вещото лице не установи данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период.

Сумите от изравнителните сметки за процесния информационната система на “Т. през м. 07.2018г.; м.07.2019г. период са въведени в

Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период 01.05.2017г.30.04.2019г. възлиза на 3909,63лв., както следва:

За топла вода

2311,89лв.

За отопление

2380,12лв.

Сторнирани задължения с кредитни известия: - 2378,31лв.

Начислени суми с обща фактура:

2046,91лв.

Сторнирани задължения с кредитни известия: - 2313,67лв.

Начислени суми с обща фактура:

1843,08лв.

Прихващане на 14.09.2019г.

3,61лв.

Прихващане на 15.12.2019г. и 02.12.2020г.

6,45лв.

Отчет уреди за дялово разпределение:

29,70лв.

ОБЩО:

3909,63лв.

Следователно задължението по главница е в размер на 3909,63лв.

Забележка: /2046,91 - 3,61 = 2043,30лв. е първата обща фактура/ /1843,08 - 6,45 = 1836,63лв. е втората обща фактура/

При извършената проверка в ищцовото дружество по партидата на абонатен номер . с титуляр ЕВГ. Г. ЕВГ. на адрес гр. С., ул. „Х., ап. 21 за периода от месец май 2017г. до месец април 2019г. включително, са фактурирани 4692.01лв, от които: 2311.89лв. за топла вода, 2380.12лв. за отопление, 0,00лв. такса мощност.

Мораторната лихва върху главница 3909.63лв. за периода от датите на падеж на съответните фактури до 13.10.2020г. е в размер на 607.24лв.

Кредитирайки заключението на СТЕ и ССЕ, съдът прие за доказано, че ответникът се явява задължено лице за заплащането на доставената в процесния период топлинна енергия, която съгласно заключението на вещото лице по ССЕ възлиза в размер на общо 3909,63 лева, от които 29,70лв. – цена на услугата за дялово разпределение и 3879,93 лева – главница за ТЕ.

4

Вещото лице дава следната мораторна лихва върху главниците за отделните отчетни периоди:

415,37 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 13.10.2020г. върху главницата от 2043,30 лева по общата фактура № 96842299/31.07.2018г.

186,94 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.10.2020г. върху главницата от 1836,63 лева по общата фактура № 106646605/31.07.2019г.

При така установеното, съдът е длъжен да разгледа своевременно направено възражение за изтекла давност.