Решение № 1035 от 08.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Плевен, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430107114 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1 ГПК и е образувано въз основа на подадена искова молба с вх. №33886/05.12.2024 г. от И. Р. Б., срещу Г. Г. Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 8222,55 лв., представляваща сбор от дължимата от ответницата ½ ид. ч. от задълженията по сключения от ищеца по време на брака договор за кредит №***/*** г. с „***“ АД, разходвани за нуждите на семейството, повече от припадащата им част, чрез плащане на погасителни вноски за периода от 05.10.2024 г. до 07.10.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/*** г. по описа на РС ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д.№ ***/*** г. по описа на РС *** и е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 8222,25 лв., представляваща главница и сумата от 164,45 лв. разноски за държавна такса. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника на осн. чл. 414 от ГПК, поради което исковата молба се подава на осн. дадените указания по чл. 415 от ГПК. Претендираното парично вземане произтичало от сключен по време на гражданския брак договор за кредит за текущо потребление №***/*** г. в размер на *** лв. с „***“ АД, който е послужил за нуждите на семейството. Ищецът твърди, че и до ден днешен той продължава единствено да изпълнява задължението по договора за кредит, макар гражданският брак между страните да е прекратен. Твърди, че е заплатил и погасителни вноски в размер на 840,42 лв. на 05.10.2024 г. и в размер на *** лв. на 07.10.2024 г.

Ищецът формулира довод, че е налице решение №***/*** г. на ОС ***, с което е признато, че средствата разходвани за семейни нужди са 72% от средствата за кредита, съответстващо на 16 445,10 лв. от заплатените от него вноски или 8222,25 лв., ½ ид. ч.

1 за ответника. Отговорността на последния се твърди, че произтича от режима на лични отношения по време на брака, респ. отговорността на всеки от съпрузите, а именно, че договорът от *** г. е сключен от ищеца по време на гражданския им брак, който е сключен на *** г. и прекратен на *** г. Имуществените им отношения по време на брака били в режим на СИО до *** г., а след това в режим на разделност съгласно чл.

33 от СК. По време на брака и преди фактическата раздяла от *** г., 72% от предоставените парични средства по кредита употребили за задоволяване на семейни нужди – битови разходи, разходи за лични нужди за облекло, козметика, лекарства и др., средства за почивка, като така към момента на фактическата раздяла, нямало неусвоени и неразходвани суми по кредита. Поради това счита, че като съпрузи, на осн. чл. 32,ал.2 и чл. 36,ал.2 от СК отговарят солидарно за задълженията за задоволяване на нуждите на семейството. По посочените обстоятелства, ищецът счита, че има влязло в сила съдебно решение №***/*** г. по в.гр.д.№***/*** г. по описа на ОС ***, което обвързвало съда да приеме, че фактите по отношение на спорното материално право, вече са решени от съд, ползват се с СПН и не следва да се доказват отново. Общите факти, върху които се разпростира СПН е наличието на валиден договор за потребителски кредит от *** г., разходван за нуждите на семейството, солидарна задълженото на съпрузите и усвояване на кредита.Ищецът счита още, че мотивите на влязло в сила съдебно решение имат задължителна сила. След фактическата раздяла, ответницата отказвала да изплаща своя дял от задълженията по кредита, дори и след постановеното въззивно решение. Съдебното решение обхващало погасителни вноски за периода от 05.01.2023 г. до 09.05.2023 г., а влезлите в сила заповеди за изпълнение – период от 20.05.2023 г. до 20.03.2024 г. по ч.гр.д.№***/*** г. по описа на РС *** и за период от 05.04.2024 г. до 22.08.2024 г. по ч.гр.д.№***/*** г. по описа на РС ***. Ответницата не е възразила срещу издадените заповеди и не е обжалвала въззивното решение, с което приела, че фактите и обстоятелствата са валидни. Така се стигнало и до претендираното процесно вземане, което представлявало плащане на вноски, за които е издадена заповед за изпълнение №***/*** г. по ч.гр.д.№***/***г. Ищецът твърди, че не е получавал плащания от ответницата, а заплатените вноски са от негова сметки или възнаграждения за положен труд.

Иска се от съда да уважи предявеният иск и се претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. П. Й.. Ответникът оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен като недоказан по основание и размер. Оспорва се твърдението, че страните са обвързани от валиден договор, както и че ответницата е страна по такъв договор. Оспорва се и твърдението, че ответницата е участвалата в разходването на средства за семейството, както и твърдението, че ищецът е заплатил сумите, предмет на заповедта за изпълнение. Ответницата посочва, че за същите суми от същите кредити, имало образувани изпълнителни дела, по които постъпвали редовно суми и не следвало за същото вземане и суми да се образуват нови дела. Според ответницата тези действия представлявала злоупотреба с процесуални права. Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В с. з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявения иск да бъде уважен, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Релевира възражение за прекомерност на осн. чл. 78,ал.5 ГПК.

В с. з. ответникът оспорва исковата молба и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Уточнява се, че ищецът е предявил иск срещу „***“ АД пред *** гр.д.№***/*** г., за недействителност на процесния договор за заем.

2

Претендират се разноски. Възразява се срещу искането за присъждане на адв. възнаграждение на ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление с вх. №27227/08.10.2024 г. на И. Р. Б., е образувано ч. гр. д.№ ***/*** г. по описа на РС ***, по което е издадена заповед за изпълнение №3293/09.10.2024 г. и длъжникът Г. Г. Г. е осъдена да заплати сумата от 8222,55 лв. главница, съставляваща ½ ид.ч. от поетите от длъжника и кредитора задължение по договор за кредит №№***/***, сключен по време на брака за семейни нужди, погасени от заявителя чрез плащане в периода от 05.10.2024 г. до 07.10.2024 г. вкл.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Г. Г., поради което с Разпореждане № 13890/25.11.2024 г. са дадени указания на заявителя на осн. чл.415,ал.1,т.1 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на 04.12.2024 г. от заявителя.

С Решение №***/*** г. по в.гр.д.№ №***/*** г. по описа на ОС ***, в сила от 15.03.2024 г., Г. Г. Г. е осъдена да заплати на И. Р. Б., на осн. чл. 32,ал.2 и чл. 36,ал.2 СК и чл. 127,ал.2 ЗЗД, сумата от 5003,19 лв. представляваща сбор от дължимата от Г. Г.

½ ид.ч. от поети от страните задължения по сключен от ищеца по време на брака договор за кредит за текущо потребление №***/*** г. в размер на *** лв. с „***“ АД и договор за кредит за текущо потребление №***/*** г. в размер на *** лв. с „***“ ЕАД, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от ищеца след фактическата му раздяла с ответницата и след прекратяване на брака с развод в повече от припадащата му се част чрез плащане на погасителни вноски в периода от 05.01.2023 г. до 09.05.2023 г.

По реда на чл. 410 от ГПК със заповед за изпълнение №955/21.03.2024 г. по ч.гр.д.№ ***/***г. по описа на РС *** е разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да заплати на И. Р. Б. сумата от 5347,15 лв., главница, представляваща ½ ид.ч. от поетите от страните задължения по сключения от заявителя по време на брака договор за кредит за текущо потребление, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от заявителя след прекратяване на брака с длъжницата с развод, за периода от 20.05.2023 г. до 20.03.2024 г.

По ч.гр.д.№***/***г. по описа на РС *** е издаден изпълнителен лист за сумата от 5347,15 лв. главница в полза на кредитора И. Р. Б. въз основа на описаната горе заповед за изпълнение.

По реда на чл. 410 от ГПК със заповед за изпълнение №2792/27.08.2024 г. по ч.гр.д.№ ***/***г. по описа на РС *** е разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да заплати на И. Р. Б. сумата от 5067,60 лв. главница по договор за текущо потребление №***/*** г. в размер на *** лв. с „***“ АД и договор за кредит за текущо потребление №***/*** г. в размер на *** лв. с „***“ ЕАД, заплатена от заявителя. Видно от заявлението по делото е че претендираната сума е заплатена в периода от 05.04.2024 г. до 22.08.2024 г.

Издаден е и изпълнителен лист №2953/12.11.2024 г. за заплащане на горепосочената сума.

Видно от договор №***/*** г. за банков кредит „ипотечен кредит право на избор“, е че е сключен между „***“ АД и И. Р. Б., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя *** лв. по разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди, с краен срок за погасяване на кредита 05.11.2040 г.

Съгласно анекс №***/*** г. към договор №***/*** г., сключен между същите страни, предвид извършено частично предсрочно погасяване, е постигнато съгласие да 3 се измени погасителния план на договор с нов, при краен срок на погасяване 05.03.2039 г., като предоставените в полза на банката обезпечение се запазват. Видно е че погасителния план предвижда месечни вноски считан от 05.11.2024 г. до 05.03.2038 г.

Видно от изготвения отчет по сметка в „***“ АД към 06.10.2024 г. е че по притежаваната от И. Р. Б. разплащателна сметка са извършени операции, както следва:

1) на 05.10.2024 г. погасяване на лихва по кредит №***/***г. в размер на 342,03 лв.; 2) погасяване на главница по кредит №***/*** г., в размер на 498,39 лв.

Видно от изготвения отчет по сметка в „***“ АД към 08.10.2024 г. е, че по притежаваната от И. Р. Б. разплащателна сметка са извършени операции, от които една на 07.10.2024 г. с основание – погасяване на главница по кредит №***/*** г., в размер на *** лв.

От писмено съобщение с изх. №***/*** г. на *** се установява, че пред *** е образувано гр.д.№***/***г., което е обявено за решаване, като е приложен препис от исковата молба. Видно от същата е, че И. Р. Б. е предявил срещу „***“ АД иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №*** от *** г.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената им по закон чл. 178 и чл. 179 ГПК доказателствена сила и стойност.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим положителен установителен иск с правно осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 127,ал.2 от ЗЗД, с оглед приложеното ч. гр. д. № ***/***г. по описа на РС ***. В законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба и е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Неоснователно е възражението на ответника, че за същите суми са образувани изпълнителни дела, респ. че е налице отрицателната предпоставка на чл.299,ал.2 ГПК.

Това е така, защото в хода на производството се събраха писмени доказателства относно три производство – по ч.гр.д.№***/***г., ч.гр.д.№***/***г. по описа на РС *** и в.гр.д.№***/***г. по описа на ОС ***, всяко от които обхваща различен период, предхождащ исковия период от време. Предмет на предявения иск се твърди, че е регресно парично вземане, породено в патримониума на ищеца, след като същият е изпълнил в повече от своята част по договор за кредит №***/*** г., сключен с „***“ АД, след прекратяване на гражданския брак. Така в предмета на делото не е включено регресно вземане по договора сключен с „***“, респ. „***“ АД, правоприемник.