Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260192 от 27.09.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 604/2020
Вид
Решение № 260192
Подписан
27.09.2021
В сила
27.09.2021
Състав
ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА ДЖОНЕВА, ВАНЯ ДРАГАНОВА БОГОЕВА, ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА СТАМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.309 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс

Р Е Ш

Е Н И

Е №260192 гр.Кюстендил, 27.09.2021г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

ВЕСЕЛИНА

ДЖОНЕВА при секретаря: Виолета Здравкова, след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№604/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивни жалби, както следва:

- въззивна жалба с вх.№262177/26.10.2020г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Младост, Бизнес парк София, сгр.14, ж.к.„Младост 4“, с ЕИК ***, представлявано от законен представител Димитър Димитров, чрез пълномощника ю.к.Д.И.В.-В., против решение №260028 от 30.09.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№546/2010г. по описа на съда, в частта, в която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, с ЕИК ***, са осъдени да заплатят солидарно на М.К.М., с ЕГН **********, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

- въззивна жалба с вх.№262520/02.11.2020г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.д.Д.Б.,чрез ю.к.Р.И.С., против решение №260028 от 30.09.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№546/2010г. по описа на съда, в частта, в която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, с ЕИК ***, са осъдени да заплатят солидарно на М.К.М., с ЕГН **********, сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

- въззивна жалба с вх.№262707/06.11.2020г., подадена от М.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.В.В., с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.София, ул.„Алабин“ №50, вх.А, ет.4, против решение №260028 от 30.09.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№546/2010г. по описа на съда, в частта, в която е отхвърлен предявения от М.К.М., с ЕГН ********** срещу

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, с ЕИК *** иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на М. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г., за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева.

С обжалваното решение РС-Дупница е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК ***, да заплатят на М.К.М., ЕГН **********, при условия на солидарност сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 000 лева до предявения от 5 000 лава, като неоснователен. Със същото решение ДнРС е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК ***, да заплатят на М.К.М., ЕГН **********, направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, на стойност 116.00 лева.

Във въззивна жалба с вх.№262177/26.10.2020г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, се прави оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, поради липса на предпоставките на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД и по-конкретно на противоправно деяние и на причино-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия резултат.

Дружеството сочи, че предприетите от него като кредитор по договор за потребителски кредит CASH-04318998/10.03.2009г. действия по съдебно събиране на вземането са били законосъобразно извършени, тъй като едва в хода на образувано досъдебно производството се е установило, че договорът не е бил подписан от М.М., а от нейната дъщеря – обстоятелство, за което дружеството не може да отговаря, при положение, че се явява ощетено лице. След установяване, че подписването на договора е резултат от извършено престъпление, жалбоподателят сочи, че е направил отказ от предявения срещу М.М. иск по реда на чл.422 от ГПК по гр.д.№832/2012г. Прави се оплакване, че за установяване на посоченото дружеството е направило доказателствено искане в отговора на исковата молба за изискване за прилагане на воденото досъдебно производство. Възразява се и да е налице противоправност и при предприетите от ответниците действия по прехвърляне на вземането, тъй като цесията е допустима по ЗЗД сделка и предприетите от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД действия по събиране на задължението, макар да са резултат от грешка, не са били противоправни. Липсата на причинно-следствена връзка между приетите от районния съд като противоправни действия по продажба на несъществуващо вземане и претендиране на неговото изпълнение и настъпилия вредоносен резултат се аргументира с факта, че за цесията М.М. е била уведомена на 30.11.2018г., а съществуването на безоцелуларния карцином у същата датирал от 07.06.2015г. прави се и оплакване, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да назначи съдебно-психологическа експертиза, която да отговори на въпроса дали стресът може да бъде причина за появата на това заболяване, като същевременно се изтъква, че доказателства по делото за наличие на стрес у ищцата липсвали.

Предявяването на исковата претенция се окачествява от ищеца като злоупотреба с право, изтъква се високият размер на заплатения от М. адвокатски хонорар и се изразява становище, че извършител на деликта спрямо нея е собствената й дъщеря, а не ответните дружества. Претендира се отмяна на решението в осъдителната му част, отхвърляне на иска изцяло и присъждане на разноски – минимално юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответницата по жалбата М.К.М., чрез пълномощника й адв.В.В., е подала отговор на същата. Изразява се становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на решението на ДнРС в обжалваната му част, в която се моли да се потвърди, като на страната се присъдят разноски. Счита се, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилен извод, че ищцата е претърпяла вреди, които са последица от противоправното поведение на служители на двете ответни дружества. Твърди се, че предприетите действия по събиране на несъществуващо вземане и по прехвърляне на такова през 2018г., след като през 2013г. е било доказано, че М. няма задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, представляват противоправни действия, продължили повече от 10 години, доказаните вреди от които следва да бъдат обезщетени, при наличие на предпоставките на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД. Относно доказателствените искания се възразява да бъдат уважени, поради забраната на чл.266 ал.2 от ГПК и липсата на допуснато от съда процесуално нарушение.

Във въззивната жалба с вх.№262520/02.11.2020г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, уточнена с молба с вх.№261011/08.02.2021г., се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението на ДнРС в осъдителната му част, претендира се отмяна и отхвърляне на иска, а евентуално – намаляване на присъденото обезщетение, като решението бъде съответно намалено и в частта за разноските. Прави се оплакване, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в: 1/ липсата на пълни, ясни и логически свързани мотиви, с обсъждане на всички доводи на страните и всички доказателства, с изложение на подробни съображения относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, които в случая липсвали, както и несъобразяване със съдебната практика и житейската логика ; 2/ неуведомяването на жалбоподателя относно прекратяването на делото пред РС-София и образуването на делото пред РС-Дупница, за което дружеството не е получавало никакви книжа. Наред с това се възразява, че определеният размер на обезщетението от 1000 лева е прекомерен и в разрез с понятието за справедливост, поради което е необоснован. Жалбоподателят изтъква и липса на доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между неправомерно поведение и претърпени вреди, като се отрича действия на жалбоподателя да са причина за преживян от ищцата стрес, душесмут и ключ към описаните от нея заболявания, като безоцелуларния карцином датирал години преди датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, а рецидивът – месеци преди нея, като същевременно според информация от общодостъпни източници стресът не е рисков фактор за този вид заболяване. Счита се, че представената от ищцата медицинска документация показва липсата на връзка между правния спор от 2013 г., получаването на поканата за доброволно изпълнение и потърсената медицинска помощ на 09.11.2018г., поради което фактическият състав на деликта се явявал незавършен. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответницата по жалбата М.К.М., чрез пълномощника й адв.В.В., е подала отговор на същата. Изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на решението на ДнРС в обжалваната му част, в която се моли да се потвърди, като претендира присъждане на разноски. Счита се, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения, надлежно е уведомил страната за образуването и насрочването на делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод, че ищцата е претърпяла вреди, за обезщетяването на които ответниците отговарят солидарно. Мотивите на съда били ясни, точни и правилни. По същество се изтъква, че прехвърлянето на вземане през 2018г., след като през 2013г. е било доказано, че М. няма задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, представлява противоправно действие, доказаните вреди от което, търпени в продължение на 10 години, следвало да бъдат обезщетени, при наличие на предпоставките на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, а евентуалното наличие на техническа грешка не би могло да доведе до освобождаване от отговорност. Възразява се срещу поддържаното във въззивната жалба оплакване за недоказаност на причинно-следствена връзка и за недоказаност на вреди, които били видни от представената от ищцата документация и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Във въззивната жалба с вх.№262707/06.11.2020г., подадена от М.К.М. се претендира отмяна на решението на РС-Дупница в отхвърлителната му част за разликата над 1 000 лева присъдено обезщетение до претендираната сума от 5 000 лева. Прави се искане за уважаване на претенцията в пълен размер и присъждане на разноски. Жалбоподателката изразява несъгласие с извода на съда, че търпените от нея вреди били с продължителност за период от около 3 месеца и били отшумели сравнително бързо, тъй като този извод противоречал на събрания по делото доказателствен материал. Прави се обстоен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели К.Г.и И.Д., от които ставало ясно какви действия служители на двете дружества са предприемали спрямо нея за период от почти десет години и по какъв начин това се е отразявало на здравословното й състояние – физическо и психическо. При установеното естество на вредите и продължителния период от време, през който те са били търпени, въззивницата счита, че определеното от съда обезщетение в размер на 1 000 лева е крайно занижено и не съответства на установения от закона в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, при прилагането на който възмездяването на вредите изисква задълбочено изследване на общите и специфични за отделния случай правнорелевантни факти.