Решение № 352 от 17.08.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. гр.Несебър, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д.а при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело № 20232150100370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 3820/20.04.2023 г. на „**********“, ЕИК **********, чрез юрк. И. Ц., срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 152,44 лева, представляваща главница – регресно вземане на ищеца за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG/30/******, със срок на действие от 16.11.2017 г. до 15.11.2018 г. и ликвидационни разноски, изплатени по щета № РС08-000102/2019-01, 62,54 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 07.02.2019 г. до 22.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 141/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър . Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

Излагат се твърдения, че на 01.08.2018 г., около 10,00 часа в гр. Бургас, на ул.

„******** I“, в района на № 55, ответникът, като водач и собственик на лек автомобил марка „Волво“, модел „*****“ с рег. № *********, при извършване на маневра – движение на заден ход, реализирал ПТП с паркиран автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *******, собственост на С.Я.И.. Заявява се, че съгласно съставения по случая протокол за ПТП № 1651371 от 25.08.2018 г., ответникът бил окачествен като виновен водач, напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно се отклонил от 1 проверка за алкохол. Към датата на събитието увреденият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско“ при ЗАД „*********“, като във връзка с образувана щета № 12018030102265, застрахователят по Каско определил на собственика на омобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ******* застрахователно обезщетение от 122,44 лева, което изплатил на 26.10.2018 г. По регресна претенция, насочена от ЗАД „*********“ към ищеца, в качеството му на застраховател по застраховка ГО на причинителя на щетата, последният възстановил сумата от 137,44 лева, вкл. ликвидационни разноски, по образувана при него щета № РС08-000102/2019-01, на 07.02.2019 г. Аргументира се основание за претендиране на заплатеното обезщетение, ведно с ликвидационни разноски от 15 лева, лихва за забава за посочения период, както и законната лихва, които били заявени по реда на чл. 410 от ГПК, но предвид депозирано в срок възражение от длъжника-ответник, за ищеца се породил интерес от завеждане на установителен иск по чл. 422 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на иска, като се посочва, че наказателното постановление, с което е била ангажирана отговорността му по случая е частично отменено. Моли се за решение в полза на ответника и се представя копие от съдебно решение.

В открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител.

Депозира писмено становище вх. № 6214/30.06.2023 г., с което поддържа предявения иск и моли за уважаването му като основателен и доказан. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и моли за присъждането им с крайния съдебен акт.

Ответникът се представлява от упълномощен представител в съдебно заседание – адв. П. от БАК, който оспорва исковата претенция, поддържа дадения отговор, моли за отхвърляне изцяло на иска като неоснователен. Претендира разноски по представен списък.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 141 по описа за 2023 г. на Районен съд Несебър, се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 1944/23.02.2023 г. е била издадена заповед № 66/23.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Съдът, със свое разпореждане № 625/17.03.2023 г., е указал а заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, предмет на заповедта, поради постъпило възражение от длъжника Д., като му е предоставил едномесечен срок за това. В дадения от съда срок е предявен искът с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, който има за предмет вземане, идентично на това, предмет на заповедта по чл. 410 от ГПК.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 500 от КЗ вр. чл.

2

45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е извършил нарушение на ЗДвП и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и когато е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Следователно основателността на предявения главен иск с предмет регресното притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с това поведение, 4.) напускане на мястото на ПТП от виновния водач преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е задължително или отклоняване от проверка за алкохол и наркотици, както и 5.) изплащане от ищеца на застрахователя по застраховка „Каско“ на увреденото МПС на застрахователно обезщетение за причинените вреди, както и изплащането за застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на собственика на застрахованото увредено МПС и неговия размер. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.

Поради липса на спор между страните съдът с протоколно определение № 498/03.07.2023 г. отдели за безспорни по делото следните факти: че между страните и за процесната дата е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“; че в срока на покритието е настъпило застрахователно събитие /покрит риск/, от което са настъпили имуществени вреди по увредено МПС, с характеристиките, описани в исковата молба и на посочената от ищеца стойност, покрита от застрахователя на увардения по застраховка „Каско“ – ЗАД „*********“; че претърпените от увереденото МПС вреди са произлезли от описаното в исковата молба застрахователно събитие; както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка ГО на ЗАД „*********“ /застраховател на увардения по Каско/ за причинената вреда и това обезщетение съответства на причинените вреди.

За установяване на горните обстоятелства съдът е приел представени от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства /л. 9-24 от делото/, вкл. протокол за ПТП, справка за действаща застраховка ГО за л.а. рег. № А1030КК, уведомлениедекларация за щета на водача на увреденото МПС по застраховка „Каско на МПС“ при 3

ЗАД „*********“, регистрационен талон Част II за увреденото МПС, контролен такон и лична карта на водача на увреденото МПС, опис на щети по претенция № 12018030102265 на ЗАД „********“, доклад по щета на ЗАД „*********“, преводно нареждане от 26.10.2018 г. за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по Каско на пострадалото МПС, застрахователна претенция от ЗАД „*********“ към ищеца, ликвидационен акт на ищеца, калкулация ремонт на ЗАД „*********“, преводно нареждане от 07.02.2019 г. от ищеца към ЗАД „*********“ за изплащане на застрахователно обезщетения по застраховка ГО на ответника.

По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно - вината на делинквента - действа оборимата презумпция на чл.

45, ал. 2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното.

Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, поради което съдът намира, че процесното вредоносно действие е извършено виновно.

Спорът между страните се средоточава относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, с оглед специалните предпоставки, въведени от законодателя с чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ.

В тази връзка, ответникът е приложил решение № 358/25.03.2019 г. по НАХД № 414/2019 г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 29.05.2019 г., съгласно което е отменено наказателно постановление № 18.0769-004758/07.12.2018 г. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор ПП, в частта, с която на ответника е наложено наказание за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

За установяване на обстоятелствата около процесното ПТП е изискана и приета административнонаказващата преписка по случая /л. 57-67 от делото/. От представената от сектор ПП при ОДМВР Бс преписка се установява, че по повод допуснатото от ответника ПТП от 01.08.2018 г. е бил съставен АУАН и е било издадено НП № 18.0769-004758/07.12.2018 г. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор ПП. Ответникът бил санкциониран с НП за три нарушения на ЗДвП, а именно – че се е движил на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението /нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП/; че не е спрял да установи последиците от ПТП /нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/; и че не носил контролен талон от свидетелството за управление /нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/. След проведено обжалване на НП, БРС с посоченото по-горе решение е приел, че у ответника е липсвало съзнание за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, не е усетил удара, доколкото причинените от ПТП вреди били незначителни, а ответникът управлявал голямо по габарити МПС. С посочените мотиви НП е отменено в съответната част, а отговорността на ответника за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднала.

Предвид изложеното, съдът намира за недоказани по делото изисквания на чл.

500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника 4 спрямо застрахователя, а именно - същият да се е отклонил виновно от проверка за алкохол и наркотици и да е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

От една страна, безспорно се установява, че ответникът не е узнал своевременно за настъпилото ПТП, при което независимо от допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, не е бил в неизпълнение на вмененото със закона задължение да спре и да установи последиците от последното. В този ред на мисли, дори ответникът да се е отклонил от проверка за алкохол и наркотици, то е било невиновно. Ответникът просто е продължил движението си след ПТП, без да съзнава настъпването му, като не се събраха доказателства, към датата на ПТП да е бил надлежно приканен от компетентните органи за проверка, която да е отказал.

За пълнота следва да се посочи още, че хипотезите на задължително посещение по смисъла на цитираната по-горе разпоредба са нормативно установени в действащата към момента на ПТП разпоредба на чл. 125 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.; изм., бр.