Определение № 20 от 08.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 768/2024
- Вид
- Определение № 20
- Подписан
- 08.01.2025
- В сила
- 08.01.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20 гр. Стара Загора, 08.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500768 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Н.М.Л. – управители, действащи чрез юрк. И. Т. Т., срещу разпореждане № 2034/29.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1122/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 107,65 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2023 г. до 01.09.2024 г. и 144,20 лв. - мораторна лихва за периода от 02.11.2023 г. до 01.09.2024 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на процесуалния закон в нарушение на принципа на служебното начало. Излага доводи за липсата на неравноправност на исканията за присъждане на договорна лихва и лихви за забава в претендираните размери.
Претендира въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените сум, както и за присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „П.к.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. А. Б., ЕГН – **********, с адрес: с. О., *** за сумата от 1813,11 лв., от които 546,82 лв. - главница; 107,65 лв. – договорна 1 лихва за периода от 01.12.2023 г. до 01.09.2024 г.; 218,18 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 327,27 лв. - неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането; 400 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни за плащане на вноска по договора, 144,20 лв. - мораторна лихва за периода от 02.11.2023 г. до 01.09.2024г. и законната лихва за забава в размер на 38,99 лв. за периода от 01.09.2024 г. до 27.11.2024 г., както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, и разноски в заповедното производство.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40020574477, сключен на 09.10.2023 г. между „П.к.Б.“ ЕООД и длъжника А. А. Б., по силата на който дружеството предоставило на длъжника паричен кредит от 600 лв., а последният се съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение в размер на 119,92 лв., за срок от 11 месеца, на равни месечни погасителни вноски и падежна дата всяко 1-во число на месеца.
Видно от приложения към него договор за потребителски кредит в размера на месечните погасителни вноски са включени и суми, представляващи разсрочено плащане на закупени от длъжника услуги „Фаст“, и „Флекси“, съответно на цени от 240 лв. и 360 лв., дължими ведно с месечните погасителни вноски. Размерът на месечните погасителни вноски по договора за кредит, включващи главница и договорна лихва, е 65,45 лв., при ГПР от 48,19 % и годишен лихвен процент от 40,90 %. В така посочените параметри на кредита не са включени дължимите суми по закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Размерът на месечните погасителни вноски по договора за кредит, включващи главница, договорна лихва, възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е 120 лв., а общото възнаграждение по договора за кредит е 1319,92 лв.
В ОУ на договора е предвидено задължение за длъжника в случай на просрочване на плащане на месечна вноска да заплати обезщетение в размер на законната лихва, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото вземане, като за същия период длъжникът дължи и заплащането на договорната лихва.
В заявлението си кредиторът е посочил, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, като е платил една погасителна вноска и е изпаднал в забава, а изискуемостта на кредита е настъпила с изтичане на срока му на 01.09.2024 г.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за всички претендирани вземания освен главницата от 546,82 лв., т.к. е приел че размерът на ГПР следва да включва и възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, в който случай ще надвиши петкратния размер на законната лихва за забава, поради което целият договор е нищожен и по него 2 се дължи връщане единствено на чистата сума на кредита.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да не противоречи на закона или добрите нрави и да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК по отношение на претендираните от заявителя суми.
В тази връзка съдът приема, че споразумението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не представлява отделен договор от договора за потребителски кредит, макар сключването му да не представлява изискване за отпускане на кредита.
С подписването му от страните по договора за потребителски кредит това споразумение става част от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан с предмета на основното правоотношение между страните, а задължението, което възниква за потребителя се включва в задължението, което подлежи на изпълнение по кредита, т.к. се разсрочва във времето и става част от дължимите погасителни вноски; предвидено е общите условия на договора за потребителски кредит да са част от споразумението за допълнителни услуги.
Клаузите, които уреждат заплащането на възнаграждения за тези допълнителни услуги противоречат на закона - чл.10а, ал.2 от ЗПК, и заобикалят закона – чл.19, ал.4 от ЗПК, а освен това са и неравноправни.
Противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги се отнася до действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, т.к. приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит се отнася до конкретното искане на потребителя за отпускане на кредит, което при уважаването му от кредитора бива последвано от сключването именно на договора за потребителски кредит, а възможностите за отлагане или за 3 намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяната на датата на падежа, по съществото си представляват предоговаряне на възникналите за потребителя от договора за кредит задължения.
На следващо място, с уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги, което се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
В тази връзка следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в споразумението услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което води до нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето.
Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на чл.143, т.3 от ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение за възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора.
Нищожността на това споразумение, представляващо част от договора за потребителски кредит, влече на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и нищожността на самия договор, т.к. начина, по който е формирано общото задължение на потребителя, значително надвишава годишен процент на разходите от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Очевидно е, че при дадена на кредит сума от 600 лв. и общо задължение за кредитополучателя за връщане на сума от 1319,92 лв., при срок на договора от 11 месеца, ГПР по договора за кредит надхвърля 100 % , което е в противоречие изискването на закона.
С оглед на изложените съображения обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане .
Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.272, ал.1 пр.1-во от ГПК, Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2034/29.11.2024 г., постановено по 4 ч. гр. д. № 1122/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан в частта му, в която е отхвърлено заявлението на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Н.М.Л. – управители, действащи чрез юрк. Г.С.С.-К., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. А. Б., ЕГН – **********, с адрес: с. О., ***, за сумите от 107,65 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2023 г. до 01.09.2024 г. и 144,20 лв. - мораторна лихва за периода от 02.11.2023 г. до 01.09.2024 г.
В останалата му част разпореждането като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5