Решение № 410 от 06.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110109188 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.247 от ГПК съдът може по собствена инициатива или по молба на страните да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки.

Настоящото производство е образувано служебно, след констатирана очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение.

Според правната теория очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на съдебното решение и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт, както и допуснати технически грешки от съда в съдебното решение. Очевидна фактическа грешка представляват и допуснати технически греши от съда в мотивите или в дизпозитива на съдебния акт - погрешно посочване имената на страните, границите на имота, размера на присъдената сума, погрешни пресмятания на суми и т. н.

Съдът е разгледал предявения установителен иск по чл. 422 ГПК предявен от Р. Е. К. срещу В. Х. в установителния диспозитив към съдебното решение е пропусната диспозитивна част „Приема за установено между страните, че В. “ при пренасяне и вписване на решението.

Предвид естеството на конкретната допуснатата от съда грешка, то съда намира, че страните не следва да се призовават за открито съдебно заседание.

Очевидно е налице несъответствие между волята на съда и нейното външно изразяване, което следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК .

Воден от изложеното и на основание чл. 247 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, в Решение

№ 283/26.01.2026г., постановено по гр.д. № 9188/2025 г., на основание чл. 247 от ГПК, като в 1 диспозитива на същото вместо:

„Х., роден на **********г., ЛНЧ ***, гражданин на Германия, продължително пребиваващ в РБългария, с настоящ адрес гр.В., ул. К. № .,ап.. дължи на Р.

Е. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. А. №.., основание чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД сумата от 690,24 евро (шестстотин и деветдесет евро и двадесет и четири евроцента) /1350 лева/, представляваща неустойка по чл.6.1 от Договор за управление на имота от 03.04.2025г., във връзка с Договор за наем от 12.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2025г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8020/2025г. по описа на ВРС, като отхвърля иска за горницата над 690,24 евро /1350 лева/ до претендираните 1201,54 евро /2350 лв./“ ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че В. Х., роден на **********г., ЛНЧ ***, гражданин на Германия, продължително пребиваващ в РБългария, с настоящ адрес гр.В., ул. К. № .,ап.. дължи на Р. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.

А. №.., основание чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД сумата от 690,24 евро (шестстотин и деветдесет евро и двадесет и четири евроцента) /1350 лева/, представляваща неустойка по чл.6.1 от Договор за управление на имота от 03.04.2025г., във връзка с Договор за наем от 12.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2025г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8020/2025г. по описа на ВРС, като отхвърля иска за горницата над 690,24 евро /1350 лева/ до претендираните 1201,54 евро /2350 лв./“

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2