Решение № 121 от 30.03.2026, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 2769/2025
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Ростислава Янкова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1, пр.второ · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.31, ал.7, т.4 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Шумен, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202769 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-003754/27.11.2025 год. на Началник група в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Я. Ж. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева с равностойност 76.69 евро на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание същият се явява лично, като поддържа жалбата и излага конкретни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Началник група в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.11.2025 год. жалбоподателят Я. Ж. Д. управлявал лек автомобил марка „Тойота Корола” с рег.№Н2113КМ, собственост на АПИДП-ИП-Д.М.Г., с ЕИК201841848, като се движел по първокласен път I-2 в посока към гр.Варна. В района на км.119+022 била въведена временна организация на движението, регулирана със светофарна уредба, работеща в нормален режим. Светофарната уредба работела, като водачът навлязъл при светнал жълт сигнал с последващ червен сигнал в регулирания участък.
Това обстоятелство било възприето от свидетелите С. Б. С. и П. С. П., и двамата служители в ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, които в този момент се намирали в колоната зад автомобила на жалбоподателя, като се движели в същата посока. Двамата с помощта на управлявания от тях автомобил последвали водача и го спрели с помощта на С.ен сигнал на намиращата се в близост отбивка. Във връзка с констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4789208 от 13.11.2025 год., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1, пр.второ от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателят не е посочил възражения, като впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал писмени възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление №25-0869-003754/27.11.2025 год. на Началник група в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Я. Ж. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева с равностойност 76.69 евро на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Б. С. и на свидетеля П. С. П., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите С. Б. С. и П. С. П., доколкото същите са възприели непосредствено поведението на жалбоподателя по време на нарушението. Показанията им са последователни, непредубедени и кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление. При съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със С.ните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от констатациите в Акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят е навлязъл в участък с временна организация на движението, регулиран със светофарна уредба, работеща в нормален режим при светнал жълт сигнал с последващ червен сигнал. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетелите С. Б. С. и П. С. П., които пряко са възприели поведението на жалбоподателя, като свидетелстват, че същият е навлязъл в участъка с временна организация при светнал жълт сигнал. Посоченият участък е бил с двустранно временно регулиране на движението, което означава, че при светване на жълта С.а и последваща червена, е следвало да бъде пуснато движението на насрещно движещите се автомобили.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП светещата жълта С.а на светофарната уредба означава "Внимание, спри!", като това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Както бе посочено и по-горе от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. и С., се установява, че водачът е навлязъл в участъка на светеща жълта С.а, като от материалите по делото не се установява да са били налице обстоятелства, поради които да се е налагало преминаването на жълт сигнал на светофарната уредба с оглед избягване на някаква опасност за движението.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че актосъставителят и административно-накацващият орган не са установили действителната фактическа обстановка и че наказателното постановление се явява необосновано и недоказано. Както бе посочено и по-горе от разпита на свидетелите С. Б. С. и П. С. П. се установява по безспорен начин, че двамата са имали пряка видимост към автомобила на жалбоподателя и светофарната уредба и че категорично са възприели поведението на жалбоподателя. В разпита си в съдебно заседание на 20.03.2026 год. и двамата свидетелстват, че жалбоподателят се е движил с ниска скорост, която му е позволявала да спре, виждайки светването на жълтия сигнал на светофарната уредба, без да създаде опасност за останалите участници в движението. По изложените по-горе правни съображения съдът намира показанията на тези свидетели за последователни, непредубедени и еднопосочни, поради което ги кредитира изцяло.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че от материалите по делото се 3 установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със С.ния сигнал, който в момента на навлизането му в кръстовището е бил с включена жълта С.а на светофарната уредба и е преминал през участъка с временна организация и действително е осъществил посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки описаното деяние като административно нарушение по чл.6, т.1, предл.второ от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в размер на 150 лв. Съдът намира, че при определяне на наказанието, административнонаказващият орган е действал законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер към датата на извършване на нарушението.
Съдът напълно споделя и извода на административно-наказващият орган, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 67 евро.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0869-003754/27.11.2025 год. на Началник група в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Я. Ж. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно 4 наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева с равностойност 76.69 евро на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Я. Ж. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 67 евро /шестдесет и седем евро/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Шумен, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202769 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-003754/27.11.2025 год. на Началник група в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Я. Ж. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева с равностойност 76.69 евро на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
Разпечатката съдържа 45 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d7c24ce-10b7-4a89-93a5-852253b317ac