Присъда № 37 от 23.07.2025, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда № 37/23.07.2025година, постановена по НОХД №

558/2024 година по описа на ХРС

Районна прокуратура /РП/ - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия А.

Г. Т. с ЕГН:**********, , за това, че на 29.06.2023г., в гр.Хасково, причинил средна телесна повреда на Т. Т. Г. с ЕГН:********** от гр.Хасково, изразяваща се в счупване на дясната ябълчена кост на горната й челюст, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето й - престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2, от НК.

В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът събрал в хода на съдебното следствие.

Прокурора сочи, че още от обясненията на подсъдимия се извеждала неговата мотивацията за извършване на деянието. Страните били с много обтегнати отношения през годините, за което имало множество доказателства по делото. В конкретният случай подсъдимият бил ядосан, изпитвал гняв спрямо пострадалата от случилото се със децата и съпругата му този ден и той тръгнал с ясната идея, да се саморазправи с пострадалата. Това се извеждало от всички доказателства по делото. По отношение на авторството, обвинението твърди, че по делото е на лице несполучлив опит, св.Я. В. Г., майка на подсъдимия, да прехвърли ролята на извършител върху себе си. Това се извеждало от различните показания, които св. Я. В. Г. дала в досъдебното производство и които бяха прочетени в съдебното следствие и показанията на същият свидетел в съдебното следствие. В досъдебното производство св.Я.

В. Г. казва, че „Не съм й нанА.ла удари с ръце, не съм й нанА.ла ритници. Тя ни нападна, аз не съм я удряла“. В съдебното производство св.Я. В. Г., давала коренно противоречиви показания, като сочи, че тя е нанесла удари с юмрук, лакът и е ритала пострадалата, като така се опитва да поеме отговорността за деянието. От тук прокурора обяснява и различията в детайлите при изготвянето на заключенията по съдебномедицинската експертиза. Именно с промяната на показанията на св.Я. В. Г.. В тази връзка показанията на пострадалата в досъдебното и съдебното производство били еднопосочни и непротиворечиви. Тя била категорична кой е нанесъл удара в дясната част на лицето и и от който е изпитала най-силна болка, дори е седнала на земята, защото и е станало лошо. Прокурора твърди, че от показанията на пострадалата се установявал един единствен удар, нанесен от подсъдимия със сила, която не можем да кажем дали е много силна или слаба, но е бил достатъчен, че да причини тази телесна повреда. Затова, прокурора считам, за доказано обвинението и иска съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца и предвид съдимостта му към момента, който е неосъждан, да отложи изпълнението на това наказание за тригодишен изпитателен срок.

Повереника на частния обвинител, адв.П. се придържа към казаното от прокурора.

Сочи влошените отношения между страните. Освен това деянието се е случило в апартамента на пострадалата в присъствието само на конкретните страни, и съдът имал задължението да отсее всички показания и обяснения по начин, по който да се разкрие обективната истина, а именно какво точно се е случило. Според адв.П., прав бил адв. Л., като при разпита на вещото лице посочил, че каскадно във времето, според него разбира се, са се променяли експертните заключения. Това обаче не било така. Това било следствие на промяната на позициите на подсъдимия и съответно на свидетеля Я. В. Г., която като негова 1 майка, от един момент насетне решила да поеме вината. В съдебното следствие св. Я. В. Г. пред съдатвърди, че: „Ударих Т. с юмрук два пъти, с лакът по главата, боксирах я в лицето“, малко по-надолу казва „Аз я ритах по краката“. В обясненията си в съдебно следствие, подсъдимият твърди: „Майка я риташе по главата“. Отделно от това, св.Я. Г. в досъдебна фаза казала: „Звъннах на входната врата на апартамента, тя отвори, исках да се разберем, тогава тя ме хвана за косата и ме дръпна в коридора на апартамента“. В съдебно заседание на л. 103 казала: „Звъних, тропах, никой не се обаждаше. Натиснах дръжката, вратата се отвори, тя след малко дойде и започна да ме блъска навън“. Това били изключително важни моменти, един лакмус, с който съда можел да проследи разминаването в тезите, както между майка и син – свидетел и подсъдим, така и между показанията на св.Я. Г. в различните фази на наказателния процес. В допълнение на това една косвена улика, която можела да помогне, били показанията на свидетеля Р. Б. С. на л. 100 от съдебното производство. Това бил един от полицаите, който се е явил на място. Според него: „Госпожата беше видимо притеснена, говоря за пострадалата, и имаше синина на лявата или на дясната ръка, както на лявата или на дясната буза“ и на л. 101 казва: „В обясненията за синините пострадалата казва, че майката на подсъдимия е отскубнала топка коса от главата й, а подсъдимият я е ударил“.

Това били показания, споделени в беседата първоначално при самото развитие на процеса, веднага след инцидента без възможност пострадалата да подреди мислите в главата си и да й бъде даден съвет, ако щете, от някой адвокат, от някой юрист, който да й помогне да я преведе съответно през казуса. Това било едно достоверно споделяне на нещата така, както са се случили. Нищо такова обаче нямало от страна на подсъдимия и неговата майка, което да помогне и да засили съмненията във всичко, което е изложено в сигнала до прокуратурата. Според адв.П., телесната повреда във вида, в който била причинена, действително изисквала удар с юмрук. Вярно е, Не били отхвърлени другите възможни версии, евентуално с лакът или с ритане с крак, но това, което било казано от експерта било единствено и само след промяна и каскадното надграждане на свидетелските показания в един или друг момент от наказателния процес. Предвид казаното, се доказало безспорно, че за причиняване на тази телесна повреда е необходима мъжка сила, каквато е употребена спрямо пострадалата на процесната дата и нямало абсолютно никакви съмнения за това кой е извършителят на процесното деяние. По изложените аргументи, моли съда да постанови съдебен акт, с който да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, като относно размера и санкцията, като видът и размер, се присъединява изцяло към изложеното от страна на наблюдаващия прокурор. Молим за присъждане на разноски по съдебното производство.

Частният обвинител Т. Т. Г., са присъединявам към казаното от адвокат П..

Защитника на подсъдимия адв.Т., пледира, че деянието, за което е изправен пред съда подс.А. Т. не било доказано по несъмнен начин, което, било основно изискване на закона. На първо място, безспорно било, че отношенията между семейството на пострадалата и на подсъдимия от няколко години били в много тежки отношения с конфликти по различни поводи и като инициатори и от двете страни. В тази тежка усложнена обстановка, прокурорът пледирал за мотивацията на подсъдимия, но в обвинителния акт не била спомената, цялата тази история на 29.06.2023г. около или след 19:00 часа. Това било направено защото пострадалата е попречила на свидетелката С.на Т., т.е. съпругата на подсъдимия, която се е прибирала с трите им деца, да влезе в кооперацията, където и двете семейства живеят, но на различни етажи. Станало пререкание и след като се е прибрала тази свидетелка и е позвънила на своя съпруг, а той съответно на майка си, отново да изплаче, че отношенията с лелята са непоносими. След като прокурорът признава, че той нямал представа, че майка му ще тръгне и още повече ще отиде да се саморазправя с лелята, тезата за мотивацията, че подсъдимият, като е тръгнал от заведението си към къщи е вече формирал някаква идея да нанесе телесна повреда на леля си, била абсолютно несъстоятелна. Абсолютно несъстоятелно било и твърдението на прокурора, че той, видите 2 ли, като влязъл във входа, на право се е отправил към етажа на леля си, без да отчете, че съгласно показанията на свидетелката С. Т., тя го посрещнала надвесена над площадката и той е чул викове и разправия нагоре и той дори не е очаквал, че майка му е там и затова се е насочил нагоре. След като подсъдимият се е насочил на четвъртия етаж, той видял картина, от която останал потресен – две жени на възраст, които се удрят и се скубят за косите.

Версията на пострадалата Т. Г., че Я. Г. е нахлула в дома й, тя успяла да я изблъска, дори притворила вратата, като през това време вероятно било имало размяна на удари, за които Т.

Г., понеже нямала противоречиви показания, тя не си спомняла, казва „Сигурно съм я ударила“. Те успели да си разменят удари, Т. успяла да я изблъска навън, да затвори вратата, след малко пак да я отвори, за да види дали си е тръгнала и пак да я затвори. Това се базирало изцяло на показанията на Т. Г.. Тогава тя видяла, как А. Т. идва и с ритник блъска вратата и я отваря и тя като една по-възрастна и слаба жена не е могла да удържи вратата и тя се отворила и той веднага и казал, че ще я убие, че ще я унищожи. В сигнала си до прокуратурата и в досъдебното производство св.Т. Г. споменала за тази реплика, а пред съда си премълчала, понеже не е обект на обвинението, съответно никой не регистрира този противоречив факт. Пострадалата твърдяла, че подс.А. Т., след като й казал, че ще я убие, и нанА., забележете, удар, не може да каже с коя ръка, в дясната част на лицето. Тази кост, ако изключим рикошета, защото се установи, че стената е откъм страната на счупената скула, другата стена е по-далече от другата страна, значи втората възможност за адв.Т., която била по-вероятната, била това счупване да е станало от директен удар. Въпросът бил с какво е причинено счупването. Дали може да стане с юмрук, при все че подзащитният й обяснил, че си служи предимно с дясната ръка и може ли той, след като Т. Г., твърди, че се намирали един срещу друг с подс.А. Т., когато той блъснал вратата това да е станало с удар с юмрук с дясната ръка. Пострадалата не била странично на него, да речем, обърната с дясната си страна или главата да й е обърната надясно, нямало такива факти, а се твърдяло, че с дясната ръка подсъдимият я удря в дясната скула – нещо, което било невъзможно да стане. Дясната скула, била отстрани горе и за да има директен удар, той трябва да е отдясно на пострадалата. А. Т., намирайки се срещу нея, излиза, че трябва да я е ударил едва ли не с лявата си ръка. Такива доказателства нямало. Нито пък се опроверга фактът, че той си служи повече с дясната ръка по някакъв начин. Още в досъдебното производство колегата адв. Л., при предявяването на разследването бил поискал един допълнителен разпит на пострадалата, защото имало разминаване между това, което тя била казала в обясненията си, които разбира се нямат доказателствена сила още в първоначалния момент и след това при разпита на досъдебното производство. ИзнА.т се доводи, че св.Я. Г. била дала показания по Гражданско дело №1459/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, което се е гледало за домашно насилие между същите страни и по което, на 19.10.2023г. далеч преди адв. Л. да се запознае с материалите от досъдебното производство на настоящия процес, св.Я. Г. била разказала същото, каквото разказала и в настоящото съдебно следствие. Съдът обаче отказал да приобщи Гражданско дело №1459/2023г. по описа на Районен съд – Хасково. Според адв.Т., нямало как адв. Л. да подготви св.Я. Г. за настоящия процес, защото още през 2023 г., 2-3 месеца след случката, по Гражданско дело №1459/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, тя разказала, че е нанесла удар с лакът на пострадалата. Същото разказала много подробно и в настоящото съдебно следствие, как е била държана за косата, как се е опитвала да се отскубне и как с ръката си е нанесла този удар с лакът и то точно така, както обяснява ситуацията, се е падало в дясната част на лицето на пострадалата Т. Г.. Така че, това било доста по-правдоподобно, защото в ситуацията, в която са се намирали, свидетелката Я. Г. е била от дясната страна на пострадалата, така я заварила и дъщерята на пострадалата. Така, че този механизъм, който обяснявала пострадалата, че са се намирали един срещу друг с подсъдимия и той й нанесъл удар с юмрук, като не може да каже с коя ръка и освен това самата пострадала твърди, че известно време била изпаднала в безсъзнание, като този въпрос също не бил изследван.според защитата, пострадалата можело да е била зашеметена 3 от тези удари, защото действително, ако е имало такъв удар с лакът и боксиране на два пъти, както обяснява Я. Г. и удрянето на главата й в стената от тези удари, е възможно и тази свидетелка известно време да е останала зашеметена и тя самата казва „Известно време не помня какво е станало“. Според адв.Т., при тази обстановка, нямало как да решим, че нейният подзащитен е виновен. Не било доказано и подсъдимия да е действал с лявата ръка.