Решение № 23887 от 31.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23887 гр. С., 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 2024111011***17 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С., М***, Л. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „С Р***, Л. Й. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. К***, С. Й. Г., ЕГН: **********,, с постоянен адрес: гр. С., ул. К***, В. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“Б***, Д. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“Б*** , Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“Б***, Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“Б***, Н. Л. М., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“Б*** и Б. Л. Т., ЕГН ********** и адрес в гр.С., ж.к.“Б***, всички със съдебен адрес гр. С., ул. „П***, с която срещу С О, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“М***, са предявени субективно активно съединени частично осъдителни претенции с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Ищците твърдят, че са законни наследници на И П Ш, бивш жител на гр. С., починал 11.12.1947 г. и общо всички притежават 5/49 ид.ч. от оставеното от него наследство, разпределени, както следва: по 1/49 ид.ч. за Н. Л. М. и Б. Л. Т.; по 1/98 ид.ч. за Р. И. Б., Л. И.

Б., Л. Й. К. и С. Й. Г.; по 1/196 ид.ч. за В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М. и Р. Р. М.. Сочат, че наред с тях общият им наследодател оставил още 18 законни наследника, които общо притежават останалите 43/49 ид.ч. от неговото наследство. Твърдят, че общият им наследодател е придобил правото на собственост върху нива в землището на село Д, местност „Т К“, с площ 3 000 кв.м. с крепостен акт № 675 от 30.04.1910 г. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, дело № *** от 05.11.1911 г., И Ш закупува съседна на първата нива с площ 854.10 кв.м. в същото землище и местност и така се образувал общ имот с площ от 3845.10 кв.м., състоящ се от двата съседни имота, придобити и описани в двата акта. Този 1 общ имот навеждат да е одържавен с акт № 1229 от 13.01.1953 г. по Закона за национализация на частни индустриални минни предприятия /ЗНЧИМП/ като част от дълготрайните материални активи, обслужващи площ на Тухларна фабрика „Работник“.

Навеждат, че със заповед № РД-57-564 от 10.07.1993 г. на кмета на Столична голяма община е била възстановена собствеността върху част от одържавения имот на наследниците на Ш до размера от 1420 кв.м., а с влязло в сила решение, постановеното по гр. дело № 405 от 1998 г. на САС, по отношение на С О е установено, че наследниците на И Ш са възстановени собственици на още 2412 кв.м. от нивата в землището на с. Д, имот планоснимачен № *** по кадастралния план от 1974 г. за местността „Ю П“, 5-та част, като С О е била осъдена да предаде владението върху посочения имот. Твърдят по действащия регулационен план на гр.

С. възстановеният имот да представлява поземлен имот планоснимачен № *** по плана на гр. С., местност „Ю П“, целият с площ 3873 кв.м., от който са били възстановени 3832 кв.м.

Посочват, че съсобственият им имот попада в границите на съществуващия Ю П на гр. С., предвид което ищците са били информирани, че статутът на имота следва да се запази като част от парка. Допълват, че поискали от С О да отчужди възстановения имот и да го замени с друг равностоен имот или да заплаща наем, тъй като ползва процесния имот, като реализира значителни приходи от търговска дейност, като отдава под наем на трети лица площи за увеселителни съоръжения, закусвални, кафенета и други търговски обекти. С оглед обстоятелството, че до момента С О не е предприела действия по отчуждаването на възстановения имот и замяната му с друг подходящ, както и не е заплащала наем за процесния недвижим имот, твърдят да съществува за тях правен интерес да поискат връщането на суми, с които ответникът се е обогатил за периода от 09.01.2021 г. до 09.01.2024 г. или общо за 36 месеца. Претендират заплащане на обезщетение в размер на по 250 лева за Н. Л. М. и Б. Л. Т., предявени като частични от такива в пълен размер от по 16 700 лева; по 125 лева за Р. И. Б., Л. И. Б., Л. Й. К. и С. Й. Г., предявени като частични от такива в пълни размери от по 8 350 лева; по 62,50 лева за В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М. и Р. Р. М., предявени като частични от такива в общи размери от по 4 175 лева. Претендират законна лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника С О.

С протоколно определение от о.с.з., проведено на 15.10.2025г., съдът е допуснал изменение на предявените искови претенции, чрез увеличаване на техния размер, съобразно посоченото в протоколното определение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия като писмено доказателство по делото, крепостен акт за придобит недвижим имот № 675 по дело № *** от 30.04.1910 г. на Г П, I нотариус при Софийски окръжен съд, се установява, че И П придобил правото на собственост върху нива в землището на с.Д, местност „Т К“, с площ от 3 дка. въз основа на покупко – продажба от Г С. Доказва се от 2 препис от нотариален акт за продажна на недвижим имот № ***, дело № ***/05.11.1911 г., че И П закупил от Г С и нива с площ 854.10 кв.м., находяща се в землището на с.Д, местност „Т К“. Установява се, че от една страна закупената втора нива граничела с такава също собственост на И П. Въз основа на удостоверение за наследници изх.№3041/03.11.2020 г. се установява, че на 11.12.1947 г. настъпила смъртта на И П Ш, сред чийто наследници по закон са ищците в настоящото. Страните не спорят и от анализа на доказателствената съвкупност по делото се установява идентичност между посочения в гореописаните крепостен и нотариален акт купувач на двете ниви и наследодателя на ищците.

Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по делото се установява, че двете ниви са одържавени през 1953 г. по реда на ЗНЧИМП и за тях е съставен Акт за държавна собственост № 1229/13.01.1953г. на IV район. Имотът е възстановен на наследниците на И П Ш до пълния си размер от 3 832 кв.м. (общо за двете ниви), както следва: със заповед № РД57-564/10.07.1993 г. на кмета на С. на основание чл.2 ЗВСВОНИ е възстановена собствеността върху имот с площ 1420 кв.м., м.“Ю П– III част“ и е разпредено частично отписване от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА Т и с решение от 27.11.1998г. по гр.д.№ 405/1998 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.108 ЗС С О – район „Т“ е осъдена да предаде владението върху останалите 2412 кв.м. от имота на наследниците на И Ш, а въз основа на съдебното решение е издадена заповед № РД-57 358/01.12.1999 г. на областния управител на С.. СТЕ доказва, че двете ниви заедно формират имот, който на основание заповед № РД-09-2-46/06.03.2011 г. на кмета на С О – район „Т“ е попълнен в кадастралната основа с пл.№*** по плана на м. Ю П.

Заключението на приетата по делото СТЕ установява, че имот с пл.№*** е идентичен с възстановения със заповед № РД-57 564/10.07.1993 г. на кмета на С. и с решение от 27.11.1998г. по гр.д.№ 405/1998 г. на Софийски апелативен съд. Същият попада в УПИ *** който попада в територията на реализирания Ю П, а по КККР на С О – район „Т“ , одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот с идентификатор 68*** и площ от 3 877 кв.м. Разликата между двете площи от 45 кв.м. е в границата на допустимите норми, съгласно чл.18 от Наредба № РД-02-205/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Въз основа на СТЕ и допълнение към същата се установява, както общия размер на наема за периода 09.01.2021 г. - 09.01.2024 г. , така и сумата, съгласно идеалните части на всеки един от ищците. Заключението на СТЕ съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, поради което се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав.

Обемът на правата на ищците от наследствената маса на И П Ш не е спорен в производството.

С молба от 19.02.2004 г. И П И., наследник на Ш, поискал от кмета на С О – район „Т“ да бъде информиран какви дейности могат да се извършват върху възстановения имот, съобразно статута му. В отговор от 25.03.2004 г. бил уведомен, че районната администрация 3 не разполага с парково-устройствения план на м. „Ю П“ и е необходимо да се отправи запитване към ДАГ-СО. Такова запитване същият отправил на 31.03.2004 г. и с писмо от 02.06.2004 г. бил уведомен, че върху имота е реализиран част от парка, върху него попада кръстовище на две главни алеи и е взето решение за възстановяване на частите източно от главната алея, при условията на становището на ДАГ за запазване предназначението на имота и допустимо изграждане на обекти, съвместими с основната функция след конкретни градоустройствени проучвания, доказващи тяхната целесъобразност и устройствена функция, предстояло внасяне на проект в Столичен общински съвет за избор на проектантски колектив и вземане на решение за бъдещото устройство на територията съобразно предложенията на проекта. С писмо от 27.06.2007 г. до кмета на С О и председателя на Столичен общински съвет наследниците на Ш предложили замяна на имота с друг равностоен имот в рамките на гр. С.. С писмо от 27.05.2010 г. до същите адресати наследниците на Ш предоставили тримесечен срок за замяна на имота, изкупуването му или сключване на договор за наем, а в противен случай заявили готовност да заградят имота и да влязат във владение. Кметът на С О – район „Т“ изразил становище за изкупуване на имота, но имотът не бил включен в Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на С О за 2010 г. и 2011 г.

Не е спорно и се установява, че с влезли в законна сила, съдебни решения, ответникът бил осъден да заплати обезщетение на наследниците на И П Ш, обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, за различни искови периоди.

От представените и приети като писмени доказателства по делото "Споразумения за заплащане на финансово обезщетение", сключени между ответника /СО - Район Т/ и "Д П" ООД с

ЕИК

***, от дати

15.12.2020;

25.03.2021;25.06.2021;21.12.2021;28.06.2022;22.12.2022;22.06.2023 и 15.12.2023, както и между ответника /СО - Район Т/ и ЕТ "П***." ООД с ЕИК ***, от следните дати: 30.11.2020;

26.02.2021; 21.09.2021; 23.11.2021; 20.09.2022; 23.02.2022;20.03.2023г., както и 20.09.2023г., се установява, че ответникът е получавал възнаграждение, наречено "обезщетение", от посочените лица, за ползването на разположени върху територията на Парка, в т.ч. и тази, в която попада собствеността на ищците, увеселителни съоражения и търговски обекти.

При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:

В периода 09.01.2021 г. - 09.01.2024 г., ищците са били съсобственици на имот с пл. №*** от кв.*** по плана на гр. С., м.„Ю П“, а по КККР на С О район „Т“, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК -поземлен имот с идентификатор 68***, на общо 3832 кв.м. от общата площ на целия имот от 3 877 кв.м., придобит въз основа на наследствено правоприемство и реституция по реда на чл.2 ЗВСВОНИ, при квоти, както следва: по 1/49 ид.ч. за Н. Л. М. и Б. Л. Т.; по 1/98 ид.ч. за Р. И.

Б., Л. И. Б., Л. Й. К. и С. Й. Г.; по 1/196 ид.ч. за В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М. и Р. Р. М..

Собственият на ищците имот попада в УПИ *** който съставлява територията на реализирания Ю П, стопанисван от ответника. Последният е ползвал имота без да е установено основание за това, доколкото не се твърди и доказва имотът да е бил закупен, 4 заменен за друг равностоен или нает, въпреки отправени двукратно предложения от ищците.