Определение № 41702 от 08.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41702 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110127839 по описа за 2024 година

Ищецът твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит № 1120259/03.02.2022 г. и Договорът за гаранция/поръчителство, сключен във връзка с него, са нищожни поради заобикаляне на закона, тъй като възнаграждението по гаранцията не е включено в изчисления годишен процент на разходите (ГПР).

Въпреки това в исковата молба не е посочено какъв е конкретният размер на твърдяното възнаграждение по договора за гаранция, нито е индивидуализиран начинът, по който този размер влияе върху изчисляването на ГПР.

Липсата на тези данни препятства съда да провери служебно твърдения порок и прави исковата молба нередовна по смисъла на чл. 127, ал.1, т.4 и чл. 128, т.2 ГПК, тъй като не съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете, и не позволява на ответника да организира защитата си.

Съгласно чл. 22 ЗПК и чл. 143–146 ЗЗП съдът служебно следи за нищожност на клаузи в потребителски договори, както и за заобикаляне на закона при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР). За да извърши тази проверка, съдът следва да разполага с пълното съдържание на договора за гаранция/поръчителство, сключен във връзка с процесния потребителски кредит.

В исковата молба ищецът твърди, че възнаграждението по гаранцията не е включено в ГПР, но не е ангажирал доказателства за съдържанието на договора за гаранция, нито е посочил с твърдения поне какъв е размерът на това възнаграждение. Без тези данни съдът е лишен от възможност да изпълни задължението си да прецени служебно дали договорът е нищожен поради заобикаляне на закона или наличие на неравноправни клаузи.

Ответникът в отговора си е заявил, че не разполага с договора поради прехвърляне на вземането на „Most Finance“ ЕООД. При това положение чл. 190 ГПК не може да се приложи, а страната, която твърди порока, може да поиска задължаване на третото лице по реда на чл. 192 ГПК.

На основание чл. 146, ал. 2, чл. 190 и чл. 192 ГПК съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с молба писмена, с препис за насрещната страна: д а посочи конкретния размер на възнаграждението по договора гаранция/поръчителство, което счита, че не е включено при изчисляването на ГПР; за да уточни начина, по който твърди, че това възнаграждение следва да се включи в общите разходи по кредита и да обоснове как би се променил ГПР.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ИЗМЕНЯ проекто-доклада, изготвен с Определение № 44480/01.11.2024 г., като УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е:

1. да установи съдържанието на договора за гаранция/поръчителство, сключен във връзка с процесния потребителски кредит № 1120259/03.02.2022 г.; да докаже наличие на договорено размера на уговореното възнаграждение по този договор и факта, че то не е включено в изчисления годишен процент на разходите (ГПР).

2. УКАЗВА на ищеца, че може да поиска изискване на посочения договор от третото лице „Most Finance“ ЕООД по реда на чл. 192 ГПК, ако не разполага с него.

3. УВЕДОМЯВА ищеца, че ако в предоставения едноседмичен срок не представи доказателства или не отправи искане за изискване на договора, съдът ще прецени твърденията му съгласно чл. 161 ГПК и може да приеме, че пороците, на които основава исковете си, не са доказани.

Определението не подлежи на обжалване, доколкото представлява указания по чл. 146, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2